Решение № 147 от 05.08.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№949/30.01.2024 г., подадена от Ю. Н. Х., чрез адв. Г. М., срещу Решение №6/10.01.2024 г., постановено по гр.д.№542/2023 г. на ОС – Х., I гр.с., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗС, против Н. Х. Х. и Н. С. Х., конституирани в качеството на ответници с Определение №957/13.09.2023 г. на основание чл.227 от ГПК, като наследници по закон на първоначалната ответница С. Х.а Х.а, починала в хода на производството по делото на 05.08.2023 г., за сумата от общо 93 000 лв. /деветдесет и при хиляди лева/, представляваща стойността на подобрения, извършени в ПИ с идентификатор № ..... по КК и КР на гр. Х., одобрени със Заповед №РД1863/05.10.2006 г. на ИД на АК – С., с административен адрес: гр. Х., п.к...., ж.р. И., с площ от 383 кв.м., изразяващи се в: построяване на жилищна сграда и гараж в груб строеж /за двете сгради/, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и ВиК връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етап на годност за ползването им по предназначение, КАКТО И В ЧАСТТА, с която по предявения от ответника Н. Х. Х. насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, жалбоподателката е осъдена да предаде на Н. Х. Х. владението върху ½ /една втора/ идеална част от ПИ с идентификатор № ....., ведно с ½ /една втора/ идеална част от построените в същия имот две сгради – сграда с идентификатор №......1, със застроена площ 82 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилища сграда – еднофамилна, и сграда с идентификатор №......2, със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:

1 хангар, депо, гараж, КАКТО И В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. Х. Х. разноски за производството в размер на 2428,46 лв. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваните части. От събраните доказателства се установява, че ищцата и покойният й съпруг С. са установили владение върху имота въз основа на устно учредено право на строеж от Н.Н.Ю.. При учредяването на правото на строеж е била опорочена предписаната от закона форма, но незнанието на пороците на правното основание обуславят субективна добросъвестност на ищцата и нейния съпруг, която се предполага, а и се потвърждава от изявлението на ответника Н. Х., дадено по реда на чл.176 от ГПК, че строежа на процесната къща е започнал по решение на неговата майка Н.Ю.. През периода след изграждането му ищцата и покойният й съпруг са стопанисвали процесния имот, своили са го и са го владеели като свой, и през 2016 г. същите са се снабдили с Констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот, на основание давностно владение. В противоречие с така събраните доказателства съдът е приел, че не е налице нито една от двете хипотези на чл.70 от ЗС, за да се приеме, че ищцата е добросъвестен владелец, като е кредитирал изцяло и единствено показанията на свидетелите, доведени от ответниците, и неоснователно не е кредитирал показанията на свидетелите Е.Х. и А.М.. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес обжалваните части, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№2447/11.03.2024 г., подаден от Н. Х. Х..

Поддържа се становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението в обжалваната част. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, в процеса на обсъждането и анализа им е следвал житейската и правната логика, и е постановил решението си в унисон с правото и обективната истина. Оплакванията на жалбоподателката са неоснователни, необосновани, и не кореспондират с правото на страната и събраните доказателства. Настоява се за потвърждаване на решението изцяло в обжалваната част.

Заявява се претенция за присъждане на правените разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен към отговора ДПЗС.

С протоколно определение от 05.07.2024 г. е одобрена постигната съдебна спогодба между ищцата Ю. Н. Х. и ответницата Н. С. Х.. С оглед постигнатата спогодба, одобрена от съда, с която отношенията между ищцата и единия ответник са уредени по окончателен начин, с влязло в сила протоколно определение е ПРЕКРАТЕНО производството по в.гр.д. № 170/2024 година на ПАС, ГО, 2 състав, В ЧАСТТА МУ по жалбата на Ю. Н. Х., срещу решение №6/10.01.2024 г. по гр.дело № 542/2023 година на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Н. Х., против Н. С. Х., иск по чл. 74, ал. 1 ЗС за осъждане на Н. С. Х. да заплати на ищцата сумата от 46 500 лв. (четиридесет и шест хиляди и петстотин лева), представляваща половината от придобитото по наследство от 2 наследодателката С. Х.а Х.а задължение в общ размер на 93 000 лв. (деветдесет и три хиляди лева) - стойността на подобрения, извършени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ..... подобрения, представляващи построяване на жилищна сграда и гараж, изразяващо се в изграждане на сградите във вид груб строеж, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и ВиК връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етапа, правещ ги годни за ползване по тяхното предназначение, ПОСТАНОВЕНО Е да се върне на ищеца Ю. Н. Х., ЕГН:

**********, ¼ /една четвърт/ от внесената от нея държавна такса по гр. д. № 1656/2022 г. по описа на РС – Х., в размер на сумата от 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща част от внесената сума 3400 лв. за държавна такса по сметка на Районен съд – Х., с вносна бележка от 06.07.2023 г., приложена на л.194 от делото на ХРС, както и сумата от 465 лв./четиристотин шестдесет и пет лева/, представляваща ¼ /една четвърт/ от внесената държавна такса по в.гр.д.№170/2024 г. по описа на АС – Пловдив.

По жалбата на Ю. Н. Х., срещу решение №6/10.01.2024 г. по гр.дело № 542/2023 година на Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Н. Х., против Н. Х.

Х., конституиран като ответник в качеството му на наследник на С. Х.а Х.а, иск по чл. 74, ал. 1 ЗС, за осъждане на Н. Х. Х., да заплати на ищцата сумата от 46 500 лв., представляваща 1/2 /една втора/ част от стойността на подобрения, извършени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ....., представляващи построяване на жилищна сграда и гараж, изразяващо се в изграждане на сградите във вид груб строеж, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и ВиК връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етапа, правещ ги годни за ползване по тяхното предназначение, съдът намира следното:

С искова молба, по която е образувано настоящото производство, депозирана на 01.07.2022 г., ищцата Ю. Н. Х. е предявила против ответницата С. Х.а Х.а иск за осъждане на ответницата да заплати сумата от 93 000 лв. /след направено увеличение на размера на иска в хода на процеса по реда на чл.214 от ГПК, допуснато с протоколно определение от 30.06.2023 г. по гр.д.№1656/2022 г. на РС - Х./, представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на ПИ с идентификатор № ....., в резултат на извършените от ищцата и нейния съпруг С. Х. в периода 1993 г. до смъртта му през 2016 г. подобрения в същия имот, изразяващи се в изграждането на еднофамилна жилищна сграда, заснета в кадастралната карта на гр. Х. с идентификатор № ......1, а впоследствие – и гараж с идентификатор № ......2 във вид груб строеж, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и ВиК връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етапа, правещ ги годни за ползване по тяхното предназначение. С исковата молба е направено и искане да бъде признато на ищцата на основание чл.72, ал.3 от ЗС, право на задържане върху жилищната сграда и гаража, до заплащане от ответницата на стойността на извършените подобрения.

С Уточняваща молба вх.№741/18.01.2023 г. /на л. 95-96 от делото на РС – Х./, ищцата Ю. Н.

Х. е уточнила, че претендира направени в периода от 1990 г. до 2023 г. „необходими и 3 полезни подобрения“ върху процесния недвижим имот, съгласно представените със същата молба писмени доказателства. Съдът намира, че с посочената „уточняваща молба“ се предявяват нови претенции с правно основание чл.72, ал.2 от ЗС, за необходими и полезни разноски за имота, които са извън първоначалния предмет на делото, доколкото предявеният иск е за стойността на извършени подобрения в периода от 1993 г. до 2016 г. Последващото предявяване на нов иск с правно основание чл.72, ал.2 от ЗС за направени необходими и полезни разноски за имота, под формата на уточняване на исковата молба, е недопустимо, тъй като не е сторено по надлежния ред и такива искови претенции не са приети за съвместно разглеждане в същото производство, поради което посочените претенции са извън предмета на делото, и не следва да се обсъждат от въззивния съд.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК първоначалната ответница С. Х.а Х.а е оспорила предявения срещу нея иск, като изцяло неоснователен, като се твърди, че процесните подобрения са били извършени от праводателката й Н.Н.Ю., с нейни средства, и с физическата помощ на нейните пораснали деца С. Х.а Х.а, С. Х. Х. /съпруг на ищцата/ и Н. Х. Х., и техните съпрузи.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. Х.а Х.а, е предявила и насрещен ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде осъдена ищцата Ю. Н. Х. да възстанови владението върху ПИ с идентификатор № ....., и построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ......1, и гараж с идентификатор № ......2.

В срока за отговор на насрещната искова молба, ищцата Ю. Н. Х. /ответница по насрещния иск/ оспорва предявения срещу нея ревандикационен иск, като неоснователен, като твърди да упражнява право на задържане върху поземления имот и построените в него еднофамилна жилищна сграда и гараж, в качеството си на добросъвестен подобрител на имота, тъй като Ю. Н. Х. и нейният съпруг С. Х. Х. са извършили подобренията със съзнанието, че владеят имота на правно основание, годно да ги направи собственици на имота, и са извършвали процесните СМР със знанието и без противопоставянето на собственичката на поземления имот Н.Н.Ю.. Оспорва се твърдението в насрещната искова молба, че Ю. Н. Х. създава пречки на С. Х.а Х.а да ползва имота по неговото предназначение.

Между страните не се спори, че процесните подобрения в ПИ с идентификатор № ....., изразяващи се в изграждането на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ......1, и гараж с идентификатор № ......2 във вид груб строеж, полагане на мазилка и замазка, инсталиране на електрически и ВиК връзки, монтирани входни врати, боядисване на стени, поставяне на подови настилки и всички довършителни работи до етапа, правещ ги годни за ползване по тяхното предназначение, са били извършени в периода след 1982 г., когато поземления имот е бил закупен от праводателката на ответницата Н.Н.Ю., и преди смъртта на съпруга на ищцата С. Х. Х., починал на 20.04.2016 г.

Не се спори, че след смъртта на С. Х., ищцата Ю. Н. Х. и нейната дъщеря Н. С. Х., са се снабдили с констативен нотариален акт №35, т.II, рег.№3421, н.д.№219/2016 г. на Нотариус В.С., с рег.№... на НК, с който са били признати за собственици на поземления имот и 4 построените в него еднофамилна жилищна сграда и гараж, на основание давностно владение и наследство. Това обстоятелство се установява и от Справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията по партидата на Ю. Н. Х. /на л.148-149 от делото на РС – Х., вписване пореден №4 от справката/, както и от представеното по делото Решение №233/29.06.2017 г. по в.гр.д.№291/2017 г. на ОС – Х., влязло в сила на 08.06.2018 г. /на л.9-14 от делото на РС-Х./, с което същият нотариален акт е бил отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, и е уважен предявеният от Н.Н.Ю. установителен иск за собственост, с който е било признато за установено по отношение на ищцата Ю. Н. Х. и нейната дъщеря Н. С. Х., че Н.Н.Ю. е собственик на ПИ с идентификатор № ....., ведно с построените в него сгради с идентификатори ......1 и ......2.