Решение № 11 от 12.01.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Дупница, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510101123 по описа за 2025 година

Л. Д. М., ЕГН **********, е предявил срещу община Дупница иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът на основание придобивна давност, изтекла в периода от 10.08.1996 г. до настоящия момент, е собственик на ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се сочи, че ищецът притежава право на собственост върху:

1. ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № З00-5-56/З0.07.2004г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри: няма; с адрес на поземления имот: ***; с площ от 512 кв.м.; трайно предназначение на земята: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; предишен идентификатор няма; номер по предходен план: 738; при съседи: ***;

***; *** и ***, ведно със сграда ***, със застроена площ от 84 кв.м., брой етажи 1; предназначение: друг вид сграда за обитаване;

2. ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № З00-5-56/З0.07.2004г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри: няма; с адрес на поземления имот: ***А; с площ от 309 кв.м.; трайно предназначение на земята: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; предишен 1 идентификатор няма; номер по предходен план: 739; при съседи: ***;

***; ***, *** и ***, ведно със сграда

*** със застроена площ от 61 кв.м., брой етажи 1; предназначение: друг вид сграда за обитаване и сграда *** със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи 1; предназначение: друг вид сграда за обитаване;

3. ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № З00-5-56/З0.07.2004г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри: няма; с адрес на поземления имот: ***; с площ от 203 кв.м.; трайно предназначение на земята: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; предишен идентификатор няма; номер по предходен план: 740; при съседи: ***;

***; ***, ***.

Ищецът твърди, че преди извършено от него на 10.08.1996 г. почистване процесните имоти били частна собственост, като след почистването до настоящия момент владее имотите. Ответникът съставил актове за частна общинска собственост за процесните имоти и по този начин оспорва правото на собственост на ищеца.

В постъпилия писмен отговор се сочи, че ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** са собственост на посочени в отговора физически лица и ответникът не претендира да е собственик на тези имоти.

ПИ с идентификатор *** /имот пл.№740/ е бил частна държавна собственост и на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинска собственост /ДВ, бр.96 от 05.11.1999 г./ е преминал в собственост на ответната община. В посочения от ищеца период от време е действала установена в Закона за собствеността забрана за придобиване по давност на имоти – общинска собственост. Ищецът е установил фактическата власт като държател и при промяна на намерението е следвало да демонстрира промяната чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик. Такива действия не са извършвани от ищеца.

В съдебно заседание ответникът е уточнил, че въпреки представените от ищеца скици от АГКК с посочена общината като собственик на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, липсват данни тези имоти да са общинска собственост.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установено следното: прие за

Ищецът е представил копие от съобщение, публикувано в Държавен вестник, брой 14 от 16.02.1996 г., с което община Дупница е уведомила М. И. Б., живеещ в ***, с неизвестен адрес, в качеството на собственик на имот 740, кв.43 по плана на града, че със заповед № 87/30.01.1996 г. на кмета на общината жилищната сграда е освидетелствана като негодна за обитаване и ще бъде премахната в едномесечен срок от влизане на заповедта в сила. С представения от ищеца договор от 15.07.1996 г. общината му е възложила развалянето за собствена сметка на двуетажна паянтова жилищна сграда в имот 740, кв.43, собственост на М. И. Б., срещу получаването на всички материали от постройката, след внасяне по сметка 2 на общината на сумата 200 лв. Съгласно договора срокът за разваляне на сградата е десетдневен /от 01.08.1996 г. до 10.08.1996 г./, като след развалянето е уговорено задължение на изпълнителя да почисти терена от строителни отпадъци за собствена сметка /без да е посочен срок за изпълнение на това задължение/.

Ответникът е представил акт № 1498 от 18.12.1980 г. за държавна собственост, придобита на основание чл.79 ЗС върху имот, бивша собственост на М. И. Б., живеещ в *** – паянтова жилищна сграда на 2 етажа, дворно място 220 кв.м., представляващо имот пл.

№740 в парцел I, кв.43, при съседи: Д. М., Р. С. М. и улица. От представеното копие от съответната страница на разписния лист е видно, че в графа собственост за имот пл.№740 е изписано «ГОНС», а за имоти пл.№ 739 и 738 – имена на физически лица, съобразно посочени нотариални актове.

От показанията на свидетелите П. П., Д. Я. и С. М. се установява, че в периода след 1995 г. ищецът и семейството му стопанисват имот пл.№740, в който се е намирала самосрутваща се къща до нейното премахване, както и съседните два имота. През този период на свидетелите не е известно други лица да са оспорвали ползването на имотите от ищеца.

Свидетелката М. К. – служител в отдел «Общинска собственост» на община Дупница, сочи, че за процесния имот пл.№740 не е съставен акт за общинска собственост, като по действащия регулационен план и по предходния план от 1993 г. имотът е записан като общински; в отдел «МДТ» имотът е деклариран през 2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца по него е да установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание - придобивна давност /статут на имота, позволяващ придобиването му по давност и периода от време, в който е упражнявал фактическа власт върху процесния имот пл.№740, ПИ с идентификатор ***/.

Основателни са възраженията, направени от ответника по отношение на статута на процесния имот пл.№740, ПИ с идентификатор ***. Съобразно § 42 от ПЗР на ЗОС (обн., ДВ, бр. 96 от 5.11.1999 г., в сила три дни след обнародването му, т.е. от 09.11.1999 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

Уреденото в тази разпоредба придобивно основание е производно - общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот, ако държавата е притежавала такова право. В конкретния случай от представения акт № 1498 от 18.12.1980 г. се установи, че държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот пл.

№740 с бивш собственик М. И. Б., напуснал Р България и установил се в Държавата ***.

Изводът дали един имот е бил безстопанствен, т.е. не е имал установен собственик към момента на съставяне на акта за държавна собственост, следва да бъде направен въз основа на всички налични данни, вкл. данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи собствеността на имота. В конкретния 3 случай от представения разписен лист, потвърдено и от показанията на свидетелката М. К. по отношение на отразеното в действащия и в предходния регулационен план, еднозначно се установява липса на посочване на собственик – физическо лице, респ. – установява се посочване като собственик на общината. Следователно към датата на съставяне на акта за държавна собственост за процесния имот е била приложима и разпоредбата на чл.6 от ЗС в редакцията му от 1951 г. – държавни са и имотите, които нямат друг собственик.

През 1996 г. имот пл.№740 не е бил собственост на физическо лице, както твърди ищецът, а на държавата. Поради това е ирелевантно посоченото от общината в представените от ищеца съобщение от Държавен вестник и договор от 15.07.1996 г. с общината за разваляне на жилищната сграда в имот 740, кв.43, че имотът е частна собственост - на титуляра на правото на собственост преди придобиването му от държавата М. И. Б..

Отделно от горното, по делото е безспорно, че ищецът е установил фактическа власт върху имот пл.№740 въз основа на възложеното му от общината разрушаване на сграда, подлежаща на премахване съгласно влязла в сила съответна заповед – с договор от 15.07.1996 г. Поради това той е държател, а не владелец на имота. За да придобие собствеността върху него на основание давност, държателят е следвало да трансформира държането си във владение, демонстрирайки промяната в намерението си спрямо собственика. Съгласно разясненията, дадени с т.2, І от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д.

№ 9/74 г., намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика. При промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към собственика.

В хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно основание и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение - Решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., ГК.

Държането съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност - Решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о., ГК.

Не бяха ангажирани доказателства ищецът да е заявил пред държавата /която не е страна по договора от 15.07.1996 г./ в периода 01.08.1996 г. - 09.11.1999 г., че владее нейния имот. След 09.11.1999 г. - датата на трансформирането на държавната собственост върху имот пл.№740 в общинска, ищецът, който е упражнявал фактическа власт върху процесния имот пл.№740 на правно основание /при липса на посочен в договора краен срок за почистване на имота от строителни отпадъци/ не е манифестирал промяната на намерението и установяването на владение пред общината – посредством деклариране на имота в отдел «МДТ», предприемане на действия за снабдяване с нотариален акт и други.

4

Твърдението на ищеца, че преди извършеното от него почистване процесният имот пл.№740 е бил собственост на физическо лице, също означава, че ищецът не е предприел никакви действия, насочени към установяване на статута на имота и демонстриране на владение пред собственика. Поради това самото пребиваване в имота не представлява владение и независимо от продължителността му, позоваването на изтекла в полза на ищеца придобивна давност е неоснователно. Този извод обуславя неоснователността на предявения иск за установяване правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор *** и отхвърлянето му като неоснователен.

Единствено за пълнота следва да се посочи, че с изменението на чл.7, ал. 1 ЗОС със ЗИДЗОС, обнародван в ДВ, бр. 96/05.11.1999 г., от 09.11.1999 г. е отпаднала и забраната за придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост. От 01.06.2006 г. обаче е въведен мораториум с пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), който спира течението на давността, считано от 01.06.2006 г. Този срок е продължаван неколкократно до 31.12.2017 г. С § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), срокът е продължен последно до 31.12.2022 г., като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно /обратно/ действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., публ. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 08.03.2022 г., са обявени за противоконституционни пар. 1 ЗДЗС и пар. 2 ЗИЗС. Отмяната на пар. 1 ЗДЗС действа занапред, съгласно чл.151, ал.2, изр.3 КРБ - последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на решението на КС. След отмяната на пар. 2 ЗИЗС, предвиждащ обратно действие, се заличава с обратна сила последицата от действието й, т.е. заличава се спирането на давността за периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. В този период давност е текла. За следващия период – от 20.01.2018 г. до влизане в сила на решението на КС – 08.03.2022 г., давността е спряла да тече. След 08.03.2022 г. давност тече.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2062e9ef-8c04-4f70-9aeb-4700041e8df4