Решение № 71 от 24.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Стара Загора, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова в присъствието на прокурора Г. В. В. като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20255500100277 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Ищецът К. Г. Т. твърди в исковата си молба, че е подал искова молба, с която е предявил претенция за неимуществена обезвреда до Районен съд Казанлък, за което било образувано гр.д. № 2627/2022 г. Казанлъшкият районен съд е изпратил препис от исковата молба с приложенията за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК постъпил такъв, с който било взето становище, касаещо местната подсъдност на спора и наведено възражение, че същият по правилото на местната подсъдност следва да се разгледа по седалището на дружеството в гр. С.. Първоинстаницонният съд споделил наведените за това доводи и с определение № 101 от 16.01.2023 г. изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Ищецът твърди, че има качеството на потребител и с разпоредбата на чл.113 ГПК законодателят бил предвидил специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Твърди, че, за да постанови обжалваното решение, районният съд не е изпълнил служебното си задължение по реда на посочената императивна подсъдност, като по мълчалив начин е приел, че не се касае за иск на потребител. За да се определи Софийски районен съд като местно компетентен съд по смисъла на чл. 113 ГПК, първоинстанционният съд изобщо не бил се мотивирал с обстоятелството, че именно в района на този съд се намира настоящият или постоянният адрес на въззивника. Счита, че първоинстанционно сезираният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за неприлагане на 1 специалната местна подсъдност, което на свой ред води до неприложимост на правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК, регламентиращо правомощието на съда служебно да повдига възражението за неподсъдност на делото. Счита, че компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е бил Районен съд - Елена, където е постоянният и настоящият адрес на ответника, за които като първоинстанционен, а в последствие и другите съдебни състави не са направили справка, съобразно чл. 7, ал. 1 ГПК в НБДН.

Ищецът твърди, че КЗПЧОС изисква делата да бъдат разглеждани в „разумен срок“, правораздаването да се осъществява без забавяне, което може да застраши неговата ефективност и надеждност. Видно от книжата по делата било налице упълномощаване от страна на ответника/ въззиваемата страна на договорен представител надлежно упълномощаване в лицето на посочения адвокат. Ответникът е бил предупреден за правните последици при връчването на книжата за отговор на исковата молба, както и че срокът е преклузивен. Ищецът твърди, че срокът за разглеждане на делото в разумен срок обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд и изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество.

Ищецът твърди, че в резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от погазване на основните му права. Поради това, че болките и страданията били строго индивидуални и зависят от субективното му отношение към това противоправно поведение, строго индивидуални били и мерките, които бил предприел, за да се справи с негативните емоции. Счита, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. Общ критерий за размера на дължимото обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ не може да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено наказателно, административно или гражданско производство е различен - принцип на риска, а не на вината при обективната (безвиновната) отговорност на държавата по ЗОДОВ. Солидарността между ответниците произтичала от правилото на ал. 2 от чл. 4 на ЗОДОВ. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата от 6000 лв. за обезщетение за претърпени от него нематериални вреди, който са последица от нарушаване от правото на разглеждане на предявената искова претенция за морална обезвреда в производството по гр.д. № 2627/2022 г. в „разумен срок“, 2 ведно със законната лихва от предявяване на иска, като при отхвърлянето на главния иск за солидарно осъждане на ответниците, иска съдът да разгледа предявените искове при условията на евентуалност за разделно осъждане на всеки един от тях.

Ответникът Софийски градски съд счита, че предявеният иск е недопустим поради неосъществяване на административната процедура и непостигане на споразумение по реда на глава ІІІ „А“ ЗСВ. Също така не било посочено производство, което да е разгледал и в което правата на ищеца са били нарушени.

Ответникът Районен съд – Казанлък също счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като към настоящият момент бил висящ спор между РС – Казанлък и ищецът, който бил с идентичен предмет, но за сумата от 3000 лв., за което е образувано гр.д. № 272/2024 г. по описа на РС Хасково, което било висящо. Счита, че не е надлежна страна и иска производството по делото да бъде прекратено, като сочи съображения за това. Счита иска за неоснователен, тъй като направените твърдения за неразумна продължителност били неверни.

Гр.д. № 2227/2022 г. по описа на РС Казанлък било образувано по подадена от ищеца искова молба на 07.11.2022 г. Делото било приключило с определение за прекратяване и изпращане на компетентния съд на 16.01.2023 г. Периодът от постъпване на исковата молба до постановяване на окончателния съдебен акт бил 70 дни или 9 седмици и половина, една от които била свързана с Коледните и Новогодишни празници. В този период съдът бил разгледал 5 допълнителни молби, подадени от ищеца, и едно становище от ответника.

Били постановени 5 определения и едно разпореждане. Постановеното определение за прекратяване на делото и за изпращането му на СРС не е обжалвано. Затова счита, че не е налице прекомерна продължителност на проведената от РС Казанлък процедура.

Ответникът Софийски районен съд оспорва иска. Твърди, че производството по гр.д. № 6174/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано на 03.02.2023 г. по постъпилата под вх. № 29682/03.02.2023 г. искова молба от К. Т., препратена по компетентност от Районен съд Казанлък. След извършени служебно от СРС, 40 състав действия по комплектуване на делото с изп. дело № 581/2021г. по описа на ЧСИ И.Ц., per.

№ 896 от РКЧСИ, район на действие: ОС - Велико Търново, с разпореждане от 15.03.2023 г. съдът е дал срок на ищеца да уточни какво е искането му спрямо представените от К. Т. по електронен път документи пред СРС. С определение от 31.03.2023 г. СРС, 40 състав е насрочил първото съдебно заседание по делото за 04.05.2023 г., за която дата страните са били редовно призовани. С молба от 02.05.2023 г. ищецът е поискал прекратяване на производството пред Софийски районен съд и изпращането му по подсъдност към Районен съд Елена. На проведеното на 04.05.2025 г. открито съдебно заседание СРС е отхвърлил искането на К. Т. за прекратяване на делото, като заседанието е приключило с даване ход по същество на спора и обявяване, че съдът ще се произнесе в срок с решение. Решението на СРС, 40 състав е постановено на 3

15.05.2025 г. На 16.05.2023 г. е постъпила въззивна жалба от К. Т., като с разпореждане от 17.05.2023 г. СРС 40 състав е разпоредил изпращането й на ответника по спора за отговор. Такъв е постъпил на 02.06.2023 г., ведно с молба от ответника с искане за допълване на постановеното решение. След изтичане на предоставения на К. Т. срок за даване на становище по молбата на ответника, с решение от 21.06.2023 г. СРС 40 състав е оставил без уважение искането на „ДСК“ ЕАД за допълване на решение от 15.05.2023 г. След изтичане на срока за обжалване на решение от 21.06.2023 г., на 24.07.2023 г. гр.д. № 6174/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав е изпратено към Софийски градски съд по подадената от К. Т. въззивна жалба. С решение от 25.07.2024 г. по в.гр.д. № 8481/2023 г. на СГС, IV-ти въззивен състав постановеното от Софийски районен съд, 40 състав решение № 7623/15.05.2023 г. по ГД № 6174/2023 г. е потвърдено. Решението на въззивната инстанция било окончателно. Ответникът твърди, че производството по гр.д. № 6174/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав се е развило в периода 03.02.2023 г. - 24.07.2023 г., т.е. в период от помалко от 6 (шест) месеца. В рамките на посочения период СРС е предприел всички необходими действия за осигуряване своевременното и законосъобразно протичане на съдебния процес, за събиране (включително по служебен път) на всички необходими и относими доказателства, както и за своевременното и правилно решаване на повдигнатия пред него спор.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Производството пред Pайонен съд - Казанлък е образувано по искова молба, подадена на 07.11.2022 г. от К. Г. Т. от гр. Е. срещу „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от признаване и запориране от служител на банката на банковите му сметки по време на пандемия, открити при ответника, в изпълнение на запорно съобщение, изпратено от ЧСИ по изп. дело №20218960400581. В исковата молба е било направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск. Въз основа на исковата молба на същата дата е образувано гр.дело № 2627/2022 г. с докладчик съдия В.Т.. С определение от 07.11.2022 г. исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищеца. С друго определение от 08.11.2022 г. исковата молба също е оставена без движение за представяне преписи от нея и приложенията според броя на ответниците. Молбата уточнение е постъпила на 09.11.2022 г., с която ищецът е поискал съдът да прекрати висящото пред него производство и да изпрати същото за разглеждане и решаване на компетентния съд по седалището на ответника, а именно Софийски районен съд. На 10.11.2022 г. е постановено определение с указания до ищеца и предоставена възможност в 3- дневен срок да заяви дали желае настоящия съд да разгледа делото или оттегля иска си. На същата дата е постъпила молба от ищеца, в която е посочил, че не прави искане за оттегляне 4 на иска, а го поддържа и счита, че същият е заведен пред местно компетентния съд по правилата на чл. 115, ал. 1 ГПК. На 11.11.2022 г. е постановено определение, с което е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкова сметка на ответника, след внасяне на парична гаранция в размер на 100 лв. Указано е да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на гаранцията. С разпореждане от 23.11.2022 г. е указано препис от исковата молба да се изпрати на другата страна за представяне на отговор в 1-месечен срок от получаването. Препис от исковата молба е получен от ответника „Банка ДСК“ ЕАД на 29.11.2022 г., а отговор е представен на 21.12.2022 г., в който е било направено възражение за местна неподсъдност на делото. С определение № 101 от 16.01.2023 г. производството по гр.дело № 2627/2022 г. по описа на PC - Казанлък е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС. Определението не е обжалвано от ищеца. След влизането му в сила с писмо от 27.01.2023 г. делото е изпратено на СРС. Продължителността на производството пред Районен съд - Казанлък от подаването на исковата молба на 07.11.2022 г. до изпращане делото на СРС на 27.01.2023 г. е 2 месеца и 20 дни.

Разпечатката съдържа 19 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2062d448-bbe5-444a-9db8-33c8c7903c5b