Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 29 от 20.01.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1113/2022
Вид
Протокол № 29
Подписан
20.01.2023
В сила
20.01.2023
Състав
Минчо Стоянов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.200 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 29 гр. Сливен, 13.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230101113 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищците:

Г. Д. К., редовно призован, явява се лично.

Д. Г. К., редовно призован, не се явява.

Представляват се по пълномощие от адв. Ел. Х., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се по пълномощие от адв.

Т. Т., надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

Вещото лице- В. Н. В., явява се.

Вещото лице- М. З. Д. явява се.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене за изслушване заключенията на вещите лица по назначените съдебно-геодезическа 1 експертиза и съдебно-техническа експертиза.

Заключенията са изготвени от експертите и са депозирани по делото на 04.0105.01.2023 г. Тъй като от страните не се правят възражения, съда пристъпва към изслушване на вещите лица.

В. Н. В. – 32 г., български гражданин, неосъждан, без роднински и по особени връзки със страните по делото.

На осн.чл.200 ал.1 от ГПК съда го предупреди за отговорността, която носи по чл.

291 от НК за даване на невярно заключение; обещава да даде заключение по знание и съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението си.

АДВ. Х.: Аз имам въпрос. Тъй като задачата, както съм я поставила, е дали има навлизане в имота на моите доверители и в заключението вещото лице според мен е отговорило за навлизане в имота като земя; в имота като терен. В комбинираната скица обаче виждам, че има отделно контур на сграда, контур на покрив, контур на улук, което означава според мен или пък вещото лице ще обясни, дали има навлизане на части от сградите в имота на доверителите ми и ако има такова навлизане, можем ли да го определим като квадратура за всяка една от сградите? Искам да кажа, че в заключението няма отговор кои части от сградите навлизат в имота на моите доверители и във връзка с това ще искам допълнителна задача, но все пак вещото лице да каже дали може да се определи това нещо.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Обяснявам, като гледаме комбинираната скица - приложение № 2, която е в по-близък план. Заснемането е извършено като съм заснел първо контура на сградата. Също така, отдолу те са дадени в различни цветови контури- контур на покрива от заснемането, контур на улука и т.н. За мен една сграда навлиза в друг имот, когато има навлизане на практика на най-външната част от сградата- дали е стена, дали е улук или нещо друго. Затова съм заснел всички тези елементи, за да стане ясно на практика квадратурата, която е изчислена на база измерването и кадастралната карта и е 4,37 кв. като тя е спрямо най-външните точки от заснемането, затова съм заснел и самата сграда, за да може да се добие представа.

АДВ. Х.: От коя точно сграда има навлизане, защото има три сгради там?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: На практика и от трите сгради.

АДВ. Х.: С колко има навлизане от тези сгради- примерно сграда №2- един квадрат, сграда №3- два квадрата примерно?

АДВ. Т.: Да, да и дали само улука навлиза или и покрива?

2

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Още от схемата мога да кажа, тъй като се вижда в син цвят е контура на сградата- т.т.14,15…. това е на практика заснетия контур на сградата. Видно е, че е в имота на ищеца. Отделно вече напред са другите: покрив, улук и т.н.

СЪДЪТ: Какво означава, че са напред?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: На юг, на практика навлизане навътре към имота на ищеца.

СЪДЪТ: Ако допуснем, че съда уважи предявените искове и ако нещо ще се събаря/премахва, докъде трябва да се събори- до синия контур ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Не. До реалната кадастралната граница.

СЪДЪТ: А тя коя е?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Те се застъпват реално. Гледаме северния имот, линиите, които са в червен цвят и върху тях се застъпва със зЕ.та линия.

СЪДЪТ: Т. е., отговора Ви на въпроса на ищците е, че има навлизане в имота им със сградите на ответника?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Да, има навлизане към северната част на имота на ищеца.

Щриховано е с черни линии.

АДВ. Х.: Аз нямам други въпроси.

АДВ. Т.: Съгласна съм с колежката и с поставените от нея въпроси и посочените от нея неясноти в скицата кои части от имотите навлизат и кои не. Аз имам друг въпрос.

Направихте ли справка в община Сливен с плановете на града, приемани през годините назад, за да установите границата на имотите на ищците и ответника през годините и дали тя се е изменяла и как?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Справка не съм направил, тъй като първо плановете са стари, а сега те се оцифряват. При оцифряването по принцип има, да кажем-получава се някаква грешка, защото все пак взимаме един план, който е на хартия и го нанасяме или го дигитализираме.

Така или иначе, за да отговоря на въпросите към експертизата, те са зададени спрямо кадастралната карта към настоящия момент.

АДВ. Т.: Не само. Имахте задача също да посетите община Сливен и да проверите плановете. Другият ми въпрос е отразената имотна граница в кадастралната карта и имотната граница по предходните планове между двата имота изменяна ли е и как го установихте?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това, което съм използвал е подложката от кадастралната карта към настоящия момент.

АДВ. Т.: В такъв случай ще поискам допълнителна задача към вещото лице. То да отговори на въпроса дали отразената в кадастралната карта имотна граница между двата имота е изменяна по предходните планове на града?

3

Представям на съда и колежката копие от един план, с който се снабдихме от община Сливен.

АДВ. Х.: Аз не се противопоставям. Площта не е елемент от индивидуализацията на имота. Важна е имотната граница.

АДВ. Т.: Каква е допустимата грешка при геодезическите изчисления и как се изчислява тя?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В момента точно не мога да Ви отговоря, тъй като метода за изчисление на геодезически грешки е сложен; параметрите са много- грешка от измерване, грешка от сателити и т.н. Това е цяла наука. Когато се прави измерване вече със съвременните технологии, в случая аз съм измервал с JPS, той показва грешка, която е в рамките на 1-1,5 см. по положение. По положение означава,че ако дадена точка е заснета тук и ако грешката е един сантиметър, тя варира половин сантиметър на север или на юг.

Означава, че точката може да избяга най-много с един сантиметър, ако изобщо има грешка.

Има софтуери, които изчисляват и на база на тези грешки се правят едни корекции и съответно се отстраняват тези грешки, за да може да излезе точно; точността да е под един сантиметър. Грубо казано, грешката е в порядъка на 1см. по положение.

АДВ. Т.: А може ли да се счете, че този размер, който сте ни изчислили- 4,37 м 2 , тази стойност попада в стойността на допустимата грешка при измерването?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Ако има грешка, трябва да е да кажем не 4,37 м2 , а да е 4,35 м2 , в смисъл, това се изчислява на база на тези поправки, които стават, но това става чрез сателити и съвременни системи. На практика понятието грешка в геодезията не означава, че измерванията са грешни, а има външни фактори, които влияят на измерванията и съответно чрез софтуера на изчисление те биват елиминирани. Случвало ми се е, ако друг колега отиде да заснеме, да има разлики, но те са минимални- с около 0,5 см. Във всяко едно измерване има грешка, но в границите на допустимото.

АДВ. Т.: Нямам повече въпроси.