Решение № 4542 от 01.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4542 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20211100511690 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20147562/28.06.2021 г. по гр. дело № 46456/19 г. СРС, ГО, 79 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Н. М. Б., ЕГН **********, В. М. М., ЕГН **********, Р. В. М., ЕГН **********, В. С. К., ЕГН **********, Р. Н. Ф.,

ЕГН **********, С. Н. Ф., ЕГН **********, С. Н. Ф., ЕГН **********, И. Н. Т., ЕГН

**********, В. Н. Т., ЕГН **********, В. Б. К., ЕГН **********, В. Б. Я., ЕГН ********** и Е. Б. Ф., ЕГН **********, на следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Бистрица, р-н „Панчарево“, община Столична, област София, с площ от 2016 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2595, квартал: 5а, при съседи: поземлени имоти е идентификатори: № № ***, ***,

***, ***, ***, а съгласно документ за собственост: ливада с площ от 2007 кв. м., пета категория, находяща се в землището на с. Бистрица, ЕКАТТЕ 04234, община Панчарево, София-град, местността „Доло“, представляващ имот № 016035, при граници: имот № 016034, имот № 001981, имот № 016033, имот № 016030, имот № 016032, за който съгласно регулационния план на с. Бистрица, одобрен със заповед № 17109-50-647 от 04.12,1998 г., заповед № РД-09-146 от 04.04.2003 г. и заповед № РД-09-384 от 24.09.2003 г„ са отредени УПИ XXXI-2595 от кв. 5а, УПИ ХХХ-общ, 2595 от кв. 5а и УПИ XLIII-2561,2595 от кв. 5а, при следните КВОТИ:

1

15/120 (петнадесет сто и двадесети) идеални части - за Н. М. Б.;

15/120 (петнадесет сто и двадесети) идеални части - за В. М. М.;

15/120 (петнадесет сто и двадесети) идеални части - за Р. В. М.;

15/120 (петнадесет сто и двадесети) идеални части - за В. С. К.;

6/120 (шест сто и двадесети) идеални части - за Р. Н. Ф.;

6/120 (шест сто и двадесети) идеални части - за С. Н. Ф.;

6/120 (шест сто и двадесети) идеални части --- за С. Н. Ф.;

6/120 (шест сто и двадесети) идеални части - за И. Н. Т.;

6/120 (шест сто и двадесети) идеални части - за В. Н. Т.;

10/120 (десет сто и двадесети) идеални части — за В. Б. К.;

10/120 (десет сто и двадесети) идеални части - за В. Б. Я.;

10/120 (десет сто и двадесети) идеални части - за Е. Б. Ф..

Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален по обстоятелствена проверка № 073, том I, per. № 2361, нот. дело № 061/07.08.2013 г. по описа на нотариус В. П., с peг. № 206 на НК, вписан с peг. № 38214/07.08.2013 г., с който Е. Б. Ф., ЕГН ********** е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Бистрица, община Столична, област София, р-и „Панчарево“, с площ от 2016 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно. ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2595, кв. 5а, при съседи: имоти с идентификатори: № ***, ***, ***, ***,

***, а съгласно документ за собственост представляващ: ливада от 2007 кв. м., пета категория, находящ се в землището на с. Бистрица, ЕКАТТЕ 04234, община Панчарево, София - град, местността „Доло“, представляващ имот № 016035, при граници: имот № 016034, имот № 001981, имот № 016033, имот № 016030, имот № 016032 и имот № 016023.

Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба от съделителя Е. Б. Ф., в която се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил пълен, обективен и всестранен анализ на фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, в нарушение на нормата на чл. 10 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като изтъква, че не са правилно преценени представените по делото договор за доброволна делба от 1950 г., договор за доброволна делба от 1995 г., решението на ОСЗ „Панчарево“ от 13.01.2003 г. и заключението на съдебно – техническата експертиза, отказите от наследство на двама от съделителите, вписани преди депозиране на исковата молба. От друга страна, сочи, че по делото не са събрани доказателства относно това дали процесният имот е бил включван в блок на ТКЗС, нито е изяснено дали имотът въобще подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.

2

Излагат се доводи, че всеки от съделителите по разделителните протоколи е получил и реално обособил своя дял, т.е. доброволната делба е реализирана и всеки от съделителите е притежавал самостоятелен дял, нанесен в кадастралния план и вписан в разписния лист към него, като процесният имот е бил получен в дял на Б. Ф., чийто наследник се явява въззивникът, поради което процесният имот се явява негова изключителна собственост.

Според въззивника първата инстанция не е съобразила оповестителното действие на вписването в ИР на нотариалния акт за собственост на основание чл. 587 ГПК по отношение на всички трети лица, вкл. и страните в настоящото производството, поради което не е било необходимо изрично манифестиране на волята на въззивника за своене на вещта за себе си спрямо всеки от останалите съделители. На следващо място, поддържа, че посочените по – горе обстоятелства не са съобразени при реституирането на имота с решение № 11273.10 от 13.01.2003 г., като изтъква, че от наследниците на Б. Ф. не е подавано заявление по чл. 11 от ЗСПЗЗ, с оглед на което последният не е бил нито заявител, нито страна в административното производство, поради което горепосоченото решение не го обвързва с конститутивното си действие, до която погрешна констатация е достигнал първоинстанционният съд. Посочва, че в настоящия случай няма данни да е извършван пряк съдебен контрол, с оглед на което е допустимо да бъде извършен косвен съдебен контрол, което обаче не е сторено от първоинстанционния съд в противоречие с ТР № 5/14.01.2013 г. на ОСГК на ВКС. Оспорва се и факта на влизане в сила на посоченото решение, доколкото по делото липсват доказателства за връчване на последното на всички наследници на С. Ф., както и за вписването му в Имотния регистър към Агенция по вписванията, като се сочи, че препис от решението е бил връчен на въззивника на 29.05.2006 г. Излагат се доводи, че е налице неправилно приложение на материалния закон по отношение на противопоставеното от страна на въззивника възражение за придобивна давност, за което същият се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 73, том I , нот. дело № 61/07.08.2013 г., като се твърди, че от установените по делото факти и събрани доказателства се доказва категорично, че въззивникът при условията на пълно и главно доказване е упражнявал владение върху процесния имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го свои в период повече от 10 години. В тази връзка сочи, че дори считано от датата на влизане в сила на решение № 11273.10 от 13.01.2003 г. на ОСЗ Панчарево, до снабдяването с констативния нотариален акт са изтекли повече от 10 години.

Според въззивника липсват основания за спиране или прекъсване на давността в този период, противно на възприетото от първоинстанционния съд. Твърди се, че предявените искове в предходните производства, а именно по гр. дело № 4006/2005 г. по описа на СРС и гр. дело № 16190/2006 г. по описа на СРС, не са спирали или прекъсвали придобивната давност, на която се позовава въззивникът. Посочва, че неоснователно при решаване на делото е даден превес и са кредитирани само показанията на доведените от ищците свидетели, които се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 172 ГПК, а са игнорирани ангажираните от ответника гласни доказателствени средства. На следващо място, твърди се, че в конкретния случай е неприложим чл. 91а от ЗН, до който погрешен извод е достигнал първоинстанционния съд. Счита, че искането за отмяна на констативен нотариален акт по 3 обстоятелствена проверка № 73, том I, нот. дело № 61/07.08.2013 г. е преклудирано, тъй като от издаването му е изтекъл период по-дълъг от 5 г. Отделно от това, посочва, че неправилно актът е отменен в цялост, след като е бил оспорен само частично от ищците. По изложените съображенив моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение, като отхвърли предявения по делото иск за делба на недвижимия имот, предмет на спора, и да остави без уважение искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 73, том I, нот. дело № 61/07.08.2013 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата страна В. С. К. е подала отговор на въззивна жалба, в който изразява становище за неоснователност на същата. Излагат се доводи, че въззивникът не е демонстрирал промяна на намерението си чрез действия, които отричат правата на останалите съсобственици, в т.ч. и на въззиваемата страна В. С. К..

Отговор на въззивна жалба са подали и въззиваемите страни Н. М. Б. и В. М. Б., като същите излагат доводи за неоснователността на жалбата. Поддържа се, че фактическите твърдения на въззивника, че е владял имота след 1950 г., за липсата на обобществяване на имота, както и относно нищожността на решение № 11273.10/13.01.2003 г. на ОСЗ „Панчарево“, са преклудирани, тъй като са въведени за първи път с въззивната жалба.

Излагат се доводи, че жалбоподателят не е манифестирал пред останалите наследници промяна на анимуса да владее за себе си целия имот, нито владението е било непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Според въззиваемите страни Н. М. Б. и В. М. Б. представеният договор за доброволна делба от 15.11.1950 г. представлява договор за разпределение на ползване, тъй като С.С. Ф. /впоследствие общ наследодател/ също е получил имоти. Излагат се доводи, че договорът за доброволна делба от 15.11.1950 г. е нищожен поради липса на нотариално удостоверяване на подписите. Твърди се, че договор за доброволна делба от 04.12.1950 г. е нищожен поради липса на форма, тъй като не е съставен в нотариална форма – като договор за дарение или завещание, предвид, че по своята правна същност представлява приживна делба. Релевира се възражение за нищожност и на договора от 15.08.1995 г. поради липса на нотариално удостоверяване на подписите, както и предвид, че договорът за доброволна делба не е подписан от всички съделители.

Становище по основателността, респ. неоснователността на въззивната жалба не са взели въззиваемите страни Р. В. М., Р. Н. Ф., С. Н. Ф., С. Н. Ф., И. Н. Т., В. Н. Т., В. Б. К., В.

Б. Я..

Софийският градски съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му 4 е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да приложи и императивна правна норма (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни правни норми. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в разпоредбата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което втората инстанция следва да разгледа доводите на въззивника във връзка с неговата правилност.