Решение № 171 от 22.06.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№171 гр. П., 22.06.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД - П., гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Бозаджиев

Росица Василева при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д № 246 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1362/14.10.2019 г., постановено по гр.д. №

485/2019 г. по описа на Районен съд-П., са уважени предявените от Д.В.В., ЕГН **********,***, против „М.-Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.А.“ № 19А, представлявано от управителя К.Н.Н., осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 221 от КТ, като дружеството – ответник е осъдено да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 1 290,72 лв., представляваща възнаграждение за 17 дни платен годишен отпуск за месеците ноември и декември 2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 897,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

„Многопрофилна болница за активно лечение - Е.“ ООД („М.-Е.“ ООД) е осъдена да заплати на Д.В.В. сумата в размер на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - П. сумата в размер на 477,51 лв., от които 177,51 лв. - за държавна такса и 300 лв. - за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от дружеството – ответник „М.-Е.“

ООД, чрез адв. Л.Б., като управител на

Адвокатско дружество „Б. и С.“, в която се излагат съображения за неговата неправилност.

Твърди се, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата по делото, което е обусловило неправилни изводи на съда. Районният съд неправилно се е позовал на заключението на вещото лице за дължимите мораторни лихви върху претендираните главници. Исковите претенции не съответстват на действително дължимите главници. Констатациите на вещото лице за размера на брутното трудово възнаграждение, спрямо което е определено обезщетението по чл. 221, ал.

1 от КТ, са неверни. На следващо място сочи се, че неправилно е определен размера на неизползвания платен годишен отпуск на ищеца – 17 дни за месеците ноември и декември 2018 г., за което обстоятелство се твърди, че не са ангажирани никакви доказателства по делото. Прави се искане решението да бъде отменено. Не са формулирани доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Д.В.В. не е подал отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивникът „М.-Е.“ ООД

- в открито производство по несъстоятелност, редовно призован, не изпраща представител.

Временният синдик на ответника „М.-Е.“

ООД - в открито производство по несъстоятелност Б.Л.Б., се явява в открито съдебно заседание и излага становище по спора.

Въззиваемият Д.В.В., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. С.Д., в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество – правилно.

Производството пред Районен съд - П. е образувано по искова молба, депозирана от Д.В.В. против „МБАЛ

-Е.“ ООД, в която ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по силата на сключен трудов договор № 32/10.10.2017 г., където заемал длъжността „началник хирургично отделение“. На 05.12.2018 г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, за което била издадена Заповед № 28/05.12.2018 г. Ищецът подал до работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради неплащане на трудовите възнаграждения за месеците октомври 2017 г., декември 2017 г., януари 2018 г. и февруари 2018 г., което дало повод да предяви иск по чл.128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Твърди, че междувременно ответното дружество вече му дължало и възнаграждението за месец ноември 2018 г. в размер на 1 109,84 лв. за ползваните от него 15 дни платен годишен отпуск за 2018 г. и за месец декември 2018 г. за ползваните от него 2 дни платен годишен отпуск за 2018г. Работодателят му дължал и обезщетение по чл. 221 от КТ в размер на 2 078,08 лв. Заявява, че до настоящия момент дължимите суми не са му платени. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца дължимите и неплатени възнаграждения, както следва: за месец ноември 2018 г. в размер на 1 109,84 лв. за ползвани от ищеца 15 дни платен годишен отпуск за 2018 г., за месец декември 2018 г. за ползваните от ищеца 2 дни платен годишен отпуск за 2018 г., както и обезщетение по чл. 221 от КТ в общ размер на 2078,08 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от завеждане на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира присъждане на разноските по делото.

С молба с вх. № 4085/20.02.2019 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С.Д., е направил уточнение на исковата молба, като е посочил, че претендира сумата в общ размер на 1342,92 лв. за ползваните през месец ноември и месец декември 2018 г. общо 17 дни платен годишен отпуск за 2018 г., както и сумата в размер на 2108,00 лв. – представляваща обезщетение по чл. 221 от КТ.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „М.-Е.“ ООД.

На база фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, и уточнението към нея, районният съд е приел, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 221 от КТ.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства - Заповед № 28/05.12.2018 г. на управителя на дружеството-ответник „М.-Е.“ ООД, че съществуващото между тях валидно трудово провоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 05.12.2018 г., въз основа на подадено заявление от д-р Д.В.В.. В процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено, че работодателят-ответникът следва да заплати на работника-ищеца сумата в размер на 2108,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.

По делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. От експертното заключение се установява, че начисленото от работодателя брутно възнаграждение на ищеца за ползване на 15 дни платен годишен отпуск през месец ноември 2018 г. е в размер на 1430,25 лв., а нетното възнаграждение е в размер на 1 109,84 лв. Начисленото брутно възнаграждение за ползване на 2 дни платен годишен отпуск през месец декември 2018 г. е в размер на 233,10 лв., а нетното възнаграждение е в размер на 180,88 лв. Според вещото лице общо за ползването на 17 дни платен годишен отпуск дължимото на ищеца брутно възнаграждение е в размер на 1663,35 лв., а чистата сума за получаване – нетното възнаграждение е в размер на 1290,72 лв. Вещото лице не е установило при ответника документи, удостоверяващи изплащането на възнаграждението за ползваните през месеците ноември и декември 2018 г. от ищеца Д.В. общо 17 дни платен годишен отпуск. Видно от експертното заключение дължимото обезщетение по чл. 221 от КТ е в размер на 2 108,00 лв., като чистата сума за получаване е 1 897,20 лв. Вещото лице е посочило, че не са представени данни за изплатено обезщетение по чл. 221 от КТ на Д.В..

От служебно извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че след постановяването на първоинстанционния съдебен акт с Решение № 42/02.03.2020 г. по дело № 226/2019 г., вписано по партидата на ответника в Търговския регистър, Окръжен съд - П. е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на „М.-Е.“ ООД; определил е началната дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 15.08.2019 г.; открил е производство по несъстоятелност на „М.-Е.“ ООД; постановил е обща възбрана и запор върху имуществено на „М.-Е.“ ООД; назначил е временен синдик в производството по несъстоятелност и е насрочил първо събрание на кредиторите. Временният синдик на дружеството „М.-Е.“ ООД - в открито производство по несъстоятелност Б.Л.Б. е встъпил в правомощия, считано от 14.05.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 177 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ.

Окръжен съд - П. намира дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения от ищеца иск за заплащане на възнаграждение за общо 17 дни ползван платен годишен отпуск през месеците ноември 2018 г. и декември 2018 г. като такава по чл. 128, т. 2 от КТ за неправилна. Настоящият съдебен състав не е обвързан от дадената квалификация и дължи определяне на правилната такава. Съображенията за това са следните:

Определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.

В случая се претендира заплащане на възнаграждение за време, през което ищецът е ползвал платен годишен отпуск, а не заплащане на трудово възнаграждение за извършена работа. С оглед твърденията на ищеца, изложени в депозираната от него искова молба и уточнението към нея правилна се явява правна квалификация на иска по чл. 177 от КТ за заплащане на възнаграждение за период на ползване на платен годишен отпуск.

Съгласно Тълкувателно решение №

2/29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита (какъвто е и настоящият случай), дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението. Само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, както е в случая, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, той е допуснал нарушение на материалния закон, което не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане.

Относно допустимостта на производството:

Съгласно чл. 637, ал. 1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност започналите дела по трудови спорове за парични вземания не се спират, а според чл. 637, ал. 6, т. 2 от ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на производството по несъстоятелност. Работникът разполага с възможност да предяви иск за паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след откриване на производството по несъстоятелност на дружеството работодател и този иск е допустим. Влязлото в сила положително за работника решение по трудовия спор следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка. Същевременно, работникът има право да предяви вземането си и в производството по несъстоятелност (чл. 685, ал. 1 от ТЗ), но дори и да не стори това, вземането му, произтичащо от трудово правоотношение, следва да бъде вписано служебно от синдика в списъка на приетите вземания – чл.

Разпечатката съдържа 45 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20607c52-07d8-4850-99ab-83e14bf7da03