Решение № 6738 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6738 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110146582 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът **** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника Г. С. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в г****, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което претендира от него сумите, както следва: 805,85 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.; 143,78 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.06.2022 г.; 29,93 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 5,56 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 34822/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. С. С., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител – адв. Р. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва 1 исковете при твърдението, че между него и ищеца липсва облигационно правоотношение, тъй като не е доказано присъединяването към топлофикационната мрежа след провеждане на общо събрание и вземане на решение от поне 2/3 от етажните собственици. Оспорва да е доказано и наличието на отношения между ищеца и „****. Оспорва да е потребил твърдяната топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца извлечения и фактури, тъй като са частни документи. Оспорва да е доказана методиката за ценообразуване на различните пера, начина на отчитане на топлинната енергия и обема на действително ползваната такава. Счита за недопустимо начисляването на лихви върху прогнозни сметки. Позовава се на допуснато нарушение на Директива 32/2006 г., тъй като се дължи плащане само на реално ползвана топлинна енергия. Навежда довод за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „**** изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в заверен препис нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том LLLLXLIV, нот. дело № 48028/1997 г. (л. 15-16 от делото), който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в 2 него имот, се установява, че на 22.12.1997 г. Цв. Т. С.а и п. С.а К. даряват на ответника Г. С.

С., първата от тях – собствените си 4/6 идеални части, а втората от тях – собствената си 1/6 идеална част, или общо 5/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в *** който видно от представеното писмо с изх. № КС-15-08-7000-2/2011 г./24.01.2011 г. (л. 14 от делото), издадено от ***, ***, по описание на административния си адрес изцяло съответства на този, за който се отнасят исковите суми за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, а именно: апартамент № 13, находящ се на адрес в *****, поради което съдът приема, че същите са идентични. Видно е от същия нотариален акт, че дарителката Цв. Т. С.а си е запазила правото на ползване върху дарените от нея на ответника С. 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота, пожизнено и безвъзмездно. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със смъртта на носителя му. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че правото на ползване върху притежаваните от дарителката Цв. Т. С.а 4/6 идеални части от процесния имот, учредено в нейна полза с посочената по – горе прехвърлителна сделка от 22.12.1997 г., е било погасено, напр. поради настъпила смърт и/или изричен отказ от него от нейна страна или др. Ето защо, макар формално представеният нотариален акт да е годен да легитимира ответника като собственик на общо 5/6 идеални части от процесния имот, съдът приема, че обемът на отговорността му съответства на 1/6 идеална част, на колкото се равнява дарената му от сестра му такава. За да достигне до този извод съдът съобрази, че по отношение на останалите 4/6 идеални части от правото на собственост ответникът се явява т. нар. „гол собственик“ с оглед запазеното право на ползване в полза на третото за настоящото производство лице Цв. Т. С.а, без да има данни същото да е било погасено, поради което не той, а вещният ползвател се явява задължено лице за заплащане на разходите във връзка с ползването на топлоснабдения имот в посочения обем. Що се отнася до останалата 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, която не е предмет на представения договор за дарение, съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че същата е била част от патримониума на ответника С. в рамките на исковия период.

В случая, липсват твърдения, а и не са ангажирани доказателства по делото относно осъществяването на придобивен способ, въз основа на който да се приеме, че тя е била притежание на ответника, като следва да се отбележи, че преценката на съда в тази насока не следва да почива на предположения за евентуално осъществило се наследствено правоприемство, още повече, че изобщо не се излагат такива доводи. В случая, този извод на съда не се разколебава и с оглед данните по делото за подадена от ответника С. молба – декларация от 23.05.2001 г. за откриване на партида на негово име по отношение на имот, находящ се на адрес: *****, доколкото нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя не придава такова правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху имота. В случая, не е налице изключение от общото правило на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, при което е възможно постигане на съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в тази разпоредба, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, в който случай цената на доставената топлинна енергия ще се дължи именно от него – арг. т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Настоящата хипотеза не е такава, поради което ирелевантно за възникване на качеството потребител на топлинна енергия е подаването на молба – декларация за откриване на партида, доколкото в случая тя не изхожда от трето за съсобствеността лице и не става въпрос за предоставяне ползването на имота по силата на договорно правоотношение, респ. за сключен между ползвателя и ищеца договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Нещо повече, качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е обусловено и от 3 фактическото обитаване и ползване на имота, нито от това кой е титуляр на партидата за него и на чие име са издавани фактурите и изравнителните сметки. Фактът, че партидата е открита и се води на името само на един от собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие, тъй като разпоредбите на ЗЕ императивно установяват, че меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - право на собственост или ограничено вещно право на ползване /така решение № 5705/09.11.2023 г. на СГС по в. гр. дело № 3034/2023 г./. Предвид изложеното не следва да бъде възприето позоваването на ищеца на подадената от ответника С. молба – декларация от 23.05.2001 г. за откриване на партида на негово име, с която същият обосновава основанието за цялостно ангажиране на отговорността му, предвид данните по делото за учредено в полза на трето за спора лица ограничено вещно право на ползване по отношение на 4/6 идеални части, което няма данни да се е погасило и предвид липсата на ангажирани доказателства, легитимиращи ответника като носител на останалата 1/6 идеална част, наред с придобитата от него такава по силата на договора за дарение от 22.12.1997 г. Фактът, че един от съсобствениците е отправил искане за откриване на партида, не обуславя извод за възникване на облигационно правоотношение само между него и топлопреносното предприятие, респ., че само той дължи цената за доставената топлинна енергия. В допълнение следва да се отбележи, че представената извадка от съдебно решение на СРС по друго дело с идентичен предмет (л. 19-21 от делото) също не е годна да обоснове извод за наличието на основание за цялостно ангажиране на отговорността на ответника С..