Решение № 14986 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14986 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110147481 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 47481 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. ********************** с ЕИК ************, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Ф. Н. Ц., с ЕГН **********, и против Е. Л. Г., с ЕГН **********, двамата от гр. **************************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 28.11.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата от общо 2 574,35 лв., от която: сумата от 2 078,76 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 468,83 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 21 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – ап****, находящ се в гр. ********************, с абонатен № ****** за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., но са останали задължени за дължимата цена за посочения период за сумата от 2 574,35 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Т.С.С. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г., че ответниците дължат разделно на „Т.С. – гр. София по 1/2 идеална част от сумата от общо 2 574,35 лв., от която: сумата от 2 078,76 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 468,83 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 21 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата 2 молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г., с който оспорват исковите претенции като неоснователни.

Оспорват наведените твърдения в исковата молба. Правят възражение за нередовност на исковата молба, за което излага подробни съображения. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, не ангажират доказателства.

С определение от 07.10.2025 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 64988/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 01.02.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Ф. Н. Ц. и Е. Л. Г. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С. по 1/2 част от сумите, както следва: сумата от 2 078,76 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.

**************************, абонатен № ****** за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 468,83 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 21 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,76 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 101,49 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 51,49 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадени възражения и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжниците.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № **** от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Т.С.С., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата 3 дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото Договор № *** от 23.08.2001 г., сключен между ищеца и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

*******************, е видно, че страните са се договорили дружеството да извършва услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти с сграда – етажна собственост.

От приетия като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25 от 26.09.1997 г. на I нотариус при СРС, се установява, че Ф.

Н. Ц. и Е. Л. Г. са дарили собствения си недвижим имот, представляващ ап****, находящ се в гр. ********************, на сина си Ф. Ф.ов Ц., като са запазили безвъзмездно правото на ползване заедно и поотделно до края на живота си. От представените два броя нотариално заверени декларации от ответниците, вписани по надлежния ред, се установява, че ответниците са извършили отказ от правото на ползване върху процесния отопляван недвижим имот, както следва: Ф. Н. Ц. – на 22.05.2020 г. и Е. Л. Г. – на 24.09.2020 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 2 038,60 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 1 834,99 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 203,64 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № ******, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. са в размер на 2 038,66 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и отразена корекция на цената на топлинната енергия и 468,83 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че от изравнителните сметки за връщане има погасени задължения извън процесния период, като 4 е прихванато задължение по месечна фактура за месец юни 2020 г. в размер на 40,10 лв. със сума за възстановяване в резултат на корекция на цената на топлинната енергия.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – ап****, находящ се на адрес: гр. ********************, на който адрес е открита партида на абонатен № ******. По делото не се спори, че ответниците са били ползватели на процесния недвижим имот по силата на вещно право на ползване, от което са извършили отказ след процесния период. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребители на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.