Протокол № 13756 от 20.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 13756 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ф. П. при участието на секретаря М. Ф. М. и прокурора А. Пл. П.

Сложи за разглеждане докладваното от А. Ф. П. Наказателно дело от общ характер № 20231110206600 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:16 часа се явиха:

Обвиняемия Х. Р. Р. се явява.

Защитникът му адв. И. А. се явява.

Не се явяват - въпреки поименното повикване - подсъдимата М. П. и защитникът й адв. К., които са уведомени за настоящото заседание.

Присъстващите страни заявиха, че са съгласни да се даде ход на делото.

СРП: Искам да направя една бележка. Изготвен е проект за приключване на делото със споразумение по отношение на подсъдимия Х. Р.

Р., като искам да отбележа, че в протокол № 12337 от проведено разпоредително заседание на 28.06.2023 г. не е отразено съгласието на другия подсъдим, а именно М. П. и нейния упълномощен защитник адв. Н. К. съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 384, ал. 3 от НПК, като съдебният състав е приел, че не е необходимо такова съгласие и не се явява процесуална пречка за насрочване на делото по реда на чл. 384а от НПК и ако настоящият съдебен състав намира това, че няма процесуална пречка, моля делото да се гледа по същество. В противен случай предлагам делото да се отложи за призоваване на М. П. и нейния защитник с оглед изразяване на съгласие по надлежния процесуален ред.

Защитникът: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Определението на съдебния състав, с което насрочи днешното 1 съдебно заседание и с което не призова другата подсъдимата М. и нейната защитничка адв. К., определението не е обжалвано, влязло е в сила, така че считам, че не са налице процесуални пречки и моля да дадете ход.

Съдът намира следното:

На първо място, настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, съгласно която изискването за съгласие на всички страни за сключване на споразумение, когато такова се постигне в съдебната фаза на производството, не се отнася до съподсъдимите, респективно техните защитници, доколкото постигнато споразумение за решаване на делото по отношение на едно от няколкото подсъдими лица и одобряването на това споразумение – евентуално - от съда не би могло да засегне правната сфера на въпросните съподсъдими лица. Презумпцията за невиновност по чл. 16 от НПК също представлява аргумент в полза на така изложеното становище, доколкото единствено и само ако има влязъл в сила съдебен акт, с който съответният съподсъдим е признат за виновен в извършване на престъпление, тогава неговата правна сфера би била засегната в тази връзка.

Следващият спорен момент от значение за това дали да се даде ход на делото е свързан с въпроса какъв следва да бъде съдебният състав, който да разгледа евентуално внесеното споразумение за решаване на делото по отношение на само единия от подсъдимите. Настоящият съдебен състав намира, че самото понятие съдебен състав, употребено в чл. 384а от НПК, не следва да се схваща като такова, обуславящо приложението на общите правила по чл. 28 от НПК. Визираното понятие има предвид единствено това, че друг състав на съда, различен от този, който вече е започнал разглеждането на делото в съдебната фаза, следва да се произнесе по споразумението, но няма никаква причина да се счита, че законодателят конкретно в тази хипотеза изисква съдебният състав да бъде колективен, когато това се изисква при прилагане на общите правила по чл. 28 от НПК, а не да се приложи уредбата по чл. 382, ал. 2 от НПК досежно едноличния състав на съда в производството по глава 29 от НПК. Изобщо процедурата по глава 29 от НПК се явява опростена такава и именно заради това законодателят е установил правилото в чл. 382, ал. 2 от НПК за еднолично разглеждане на делото. Това, че е започнало съдебно производство и същото продължава по отношение на 2 други съподсъдими с нищо не променя ситуацията от гледна точка на въпроса дали съдебният състав следва да бъде едноличен или колективен, ако са налице основанията за последното при прилагане на общите правила по чл. 28 от НПК.

Предвид горното и като не намери и други пречки за това СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ провери самоличността на обвиняемия, вкл. по формуляр за досие:

Х. Р. Р. с ЕГН **********, роден на *****, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с адрес за призоваване: *****.

СЪДЪТ разясни на обвиняемия последиците при разглеждане и решаване на делото по реда на глава 29 от НПК.

СЪДЪТ докладва чрез прочитане съответното постъпило споразумение.

СЪДЪТ запита обвиняемия: Разбирате ли обвинението, признавате ли се за виновен, разбирате ли последиците от споразумението и съгласен ли сте с тях, доброволно ли подписахте споразумението?

Обвиняемия: Да.

На основание чл. 382, ал. 6 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Да се впише в протокола от настоящото съдебно заседание окончателният текст на споразумението, а именно така, както то е внесено.

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО на основание чл. 384а от НПК

3 по НОХД № 6600/2023 г. по описа на СРС-НО, 18 състав Днес, 20.07.2023 г. в гр. София на основание чл. 384а, вр. чл. 384, ал. 1, вр. чл. 381 от НПК, между А. П. – младши прокурор при Софийска районна прокуратура и И. А. – адвокат от САК – защитник на подс. Х. Р. Р. се сключи настоящото споразумение решаване на НОХД 6600/2023 г. по описа на СРСНО, 18 състав, като се постигна съгласие по следното:

Подсъдимия Х. Р. Р., ЕГН **********, роден на *****, с постоянен адрес: *****, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, осъждан, безработен,

СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 29.01.2023 г. в гр. София, ж.к. „Свобода“, от паркиран до бл. 28 лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с ДК № *****, в условията на съучастие, като съизвършител с М. С. П., чрез използване на техническо средство и чрез използването на моторно превозно средство /лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с ДК № *****/, е отнел чужда движима вещ – каталитичен преобразувател /катализатор/ на стойност 927,00 лв. /деветстотин двадесет и седем лева/ от владението на В. В. Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно /след като бил осъждан за друго такова престъпление - с определение от 28.02.2022 г. по НОХД № 7293/2020 г. по описа на СРС-НО, 112 с-в, влязло в сила на 28.02.2022 г., е одобрено споразумение, с което му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК /- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 7, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Причинените от престъплението вреди са възстановени.

С оглед постигане целите на генералната и специална превенция, 4 съгласно чл. 36 от НК и на основание чл. 384а, вр. чл. 384, ал. 1 , вр. чл. 381 от НПК и чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК страните се споразумяват на обвиняемия Х. Р. Р. да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието се приспада времето, през което обв. Х. Р. Р. е бил задържан по настоящето наказателно производство по реда на ЗМВР със заповед за задържане за срок до 24 часа и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 29.01.2023 г. до 20.07.2023 г.

На основание чл.189, ал. 3 от НПК на подсъдимия Х. Р. Р. се възлагат направените по делото разноски в размер на 163,80 лв., както и държана такса в размер на 5 лв. в полза на СРС в случай на издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 190, ал. 2 и чл. 416, ал. 4 от НПК.

Споразумението е за престъпление, извън посочените в чл. 381, ал. 2 от НПК.

На страните е известно и същите се съгласяват с правните последици от споразумението, а именно, че след одобряването му от първоинстанционния съд, определението на съда по е окончателно, съгласно чл.382, ал. 9 НПК и има последиците на влязла в сила присъда за Х. Р. Р. и не подлежи на въззивно и касационно обжалване.

МЛ. ПРОКУРОР:.........................

А. П.

ЗАЩИТНИК:................. адв. И. А.

ПОДСЪДИМ:…..........................

Х. Р. Р.

Съдът докладва за сведение постъпили служебно изискани от настоящия 5 съдебен състав разпечатки относно нотификации за осъждане на подсъдимия Р. в други страни членки на ЕС.

Като намери, че споразумението съгласно съдържанието, което подлежи на вписване в протокола, не противоречи на закона и морала /включително и съобразявайки постъпилата от други държави членки на ЕС информация за съдимост и при приемане, че се касае за хипотези по чл. 8, ал. 2 от НК/ и на осн. чл. 382, ал. 7 от НПК, допълвайки мотивите към днешното определение за даване ход на делото касателно това какъв следва да бъде съдебният състав със съображението, че произнасянето по споразумението от съдебния състав по смисъла на чл. 384 от НПК, т. е. съставът, който е конституиран по правилата на чл. 28 от НПК, е обвързано с това, че съответният съдебен състав може да не одобри споразумението и въпреки това по отношение на него да не е налице нито една от хипотезите по чл. 29 от НПК, респективно същият съдебен състав да продължи разглеждането на делото по общия ред или по друга диференцирана процедура, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОДОБРЯВА споразумението за решаване на делото, съдържанието на което подлежи на вписване в протокола от настоящото съдебно заседание.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 24, ал. 3 от НПК наказателното производство по делото срещу обвиняемия/подсъдимия Х. Р. Р..

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

На осн. чл. 309 вр. чл. 57 от НПК, съобразявайки одобреното споразумение, включително това, че една от целите по чл. 57 от НПК е да се попречи на осуетяването на привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда, поради което широко възприетото в практиката становище в смисъл, че при прекратяване на наказателното производство с одобряване на 6 споразумение за решаване на делото мярката за неотклонение автоматично преустановява действието си или най-малкото следва да бъде отменена, е дълбоко погрешно и в случая с оглед наложеното наказание и времето на приспаднато предварително задържане по чл. 59 от НПК именно с оглед визираната преди малко цел по чл. 57 от НПК мярката за неотклонение не следва да бъде отменяна, респективно

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Х. Р. Р..

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Прокурорът и защитникът поискаха по два заверени преписа от протокола.

Доколкото се касае за упражняване на процесуални права, СЪДЪТ

Разпечатката съдържа 60 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/205e860d-5100-4d92-9bd4-571e1438847e