Решение № 34 от 27.01.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 490/2025
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. София, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500490 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „Девил Синема Груп“ ЕООД срещу Решение № 21 от 15.01.2024 г., постановено по гр. д. № 590/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД С въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно.
Счита се, че е налице валидно договорно правоотношение, което не е прекратено от ответника. По същество се моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът на жалбоподателя да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. М. Т. не е подала отговор на въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие 1 с ангажираните от страните доказателства.
Пред първоинстанционния съд „Девил Синема Груп“ ЕООД е предявил обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. М. Т., че същата дължи на ищцовото дружество сумата от 425,00 лв– неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 23.01.2021 г.; 2.) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 585,00 лв. – главница, представляваща дължими месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 23.01.2021 г.; както и 3.) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 245,03 лв. – мораторна лихва за забава за период от 15.08.2021 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1107/02.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1808/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
По делото е представен Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 23.01.2021 г. От него се установява, че жалбоподателят предоставя на В. М. Т. обучение в 5 модула, всеки от по 2 месеца, с по 4 посещения месечно, всяко с продължителност 60-90 минути, както и последната да участва в риалити формат „Изиграй го“. В т. 1.3. е уговорено, че срокът на обучение от 10 месеца може да бъде променян при възникване на непредвидени обстоятелства, в т.ч. непреодолима сила. В такъв случай е посочено, че страната, поставена в невъзможност да изпълни задълженията си по договора поради форсмажор, следва в 10-дневен срок от възникване на форсмажорното обстоятелство писмено (в т. ч. по имейл) да уведоми насрещната страна.
Съгласно чл. 2 от договора ищцовото дружество има задължение да организира и проведе обучение, като едностранно може да променя датата, часът и мястото на занятията.
За ищцата в чл. 4 са разписани задължения да участва във всички мероприятия и предварителната подготовка за тях по чл. 2, както и да заплати такса за участието си в „изиграй го“ и проведения курс на обучение в размер на 1 020,00 лв., платими еднократно или на дванадесет равни месечни вноски от по 85,00 лв.
В чл. 4.1.1. е уговорено, че при подписване на договора се дължи капаро в размер на 50 лв., което се приспада от първата вноска.
В чл. 19 е разписано задължение за ответника да посещава редовно курса на обучение съгласно утвърдения график на обученията, като присъства на минимум 80 % от всички занятия, а в чл. 21 е уговорено, че ответникът следва да се подписва в присъствените списъци при посещение на всяко от заниманията от курса на обучение.
Чл. 7 посочва основанията за прекратяване на договора, като сред тях са: по взаимно съгласие в писмена форма, едностранно от ищеца чрез уведомление по имейл при системно нарушаване на правилата от насрещната 2 страна и едностранно от ответника чрез подаване на двумесечно писмено предизвестие.
Съгл. чл. 8.1. е уговорена неустойка при виновно поведение от страна на ответника, довело до разваляне на договора, а именно едностранно прекратяване на участието в курса без да уведоми, отсъствие от повече от 20 % от занятията, неплащане в срок на дължимите вноски. Неустойката е в размер на неплатените вноски от стойността на обучението.
Въззивният съд намира за правилен изводът на контролираната инстанция, че между страните по делото не се доказва възникването на твърдяното договорно правоотношение по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 23.01.2021 г. Правилно е анализирана клаузата (чл. 4.1.1.) за заплащане на капаро в размер на 50 лв. при подписване на договора. Капаро в такъв размер не се доказва, а и не се твърди да е плащано от В. М. Т.. Платени от нея са само 10 лв., което е и причина ищцовото дружество да претендира задължение от 1 010 лв., т. е. разликата над платените само 10,00 лв. до цялата уговорена цена на обучението в размер на 1 020 лв.
Отделно самият жалбоподател в исковата си молба посочва, че В. М. Т. е платила „частично сума в размер на 10 лв.“ По същността си задатъкът/капаро/ е тази парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и служи за обезпечаване на неговото изпълнение. В случая, както и правилно е отбелязал първоинстанционният съд, въпреки, че било уговорено капаро в размер на 50 лв., то такова не е било заплатено и не е възникнало договорно отношение между страните.
На следващо дори, че да се приеме, че договорно правоотношение е възникнало между страните, то В. М. Т. не е присъствала в нито едно от присъствените обучения, както и не е участвала във формата „Изиграй го“, поради което тя не е получила услугата, за която и се иска таксата. Не може да се приеме, че след като не е получила дължимото по договора обучение, следва да бъде ангажирана нейната отговорност за незаплатени месечни вноски. Не е получила обучение и не дължи заплащане за това.
Абсолютно верен се явява изводът на първоинстанционния съд, че кумулирането на реално изпълнение с обезщетение за неизпълнение (в случая неустойка) императивно е изключено от закона.
Изложеното обуславя неоснователност на предявените искове, поради което и след като изводите на двете инстанции съвпадат, то обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивае мата страна има право на сторените по делото разноски пред настоящата инстанция за един адвокат, с оглед на което и предвид представените по делото списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 255,65 евро.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д.
№ 590 / 2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Девил Синема Груп“ ЕООД с ЕИК 206299814 да заплати на В. М. Т. с ЕГН с ********** сторените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 255,65 евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4