Решение № 215 от 27.05.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Габрово, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210101306 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Ц. И. от гр. Габрово, с пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ гр. София, представлявано от адвокат Д. М., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София.

Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1-во от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 09.09.2021 г. е сключила с ответника договор за паричен заем №4255868. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1500 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на описани в договора условия. На датата на сключване на договора е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4255868, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 85,14 лв., която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на ответното дружество, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3. ал. 1 oт договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, като „Изи Aceт Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането.

Ищцата погасила изцяло процесния кредит.

С влязло в законна сила решение № 47/08.02.2024 г., постановено по гр. д.

№595/2023 г. на PC Габрово е признато, че като кредиторът не е включил сумата на 1 разхода по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, оскъпяването на кредита не е надлежно обявено на потребителя-заемател по договора за паричен заем, съответно кредиторът е нарушил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, даващи специална потребителска защита. С оглед, горното, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11. ал. 1, т.

10 от ЗПК сключеният договор за паричен заем е недействителен. Затова ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума в размер на 1 лев - частичен иск oт общо 100 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит №4255868, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

С протоколно определение от 25.04.2025 г. е допуснато направеното от ищцата изменение в цената на предявения иск за сумата от 17,81 лв., заявена като пълния размер на претендираното вземане.

В с.з. ищцата не се явява. Процесуалният й представител представя писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на иска.

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Признава, че на 09.09.2021 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 4255868, по силата на който ответникът е предал в собственост на ищцата сумата от 1500 лв., а тя се е задължила да я върне при посочените в договора условия, а именно - на 20 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 86,05 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00%, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлиза на 221 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1721 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 17,81 лв.

Процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание – за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4255868.

Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.

Ищецът основава молбата си на Решение № 47 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 595/2023 г. по описа на Районен съд Габрово, в което е постановено, че договор за предоставяне на поръчителство № 4202490 е нищожен и дружеството-гарант „Файненшъл България" ЕООД е осъдено да заплати на Д. Ц. И. сумата от 85,34 лв. като недължимо платена като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Процесният договор за потребителски кредит не е бил предмет на разглеждане по делото. Дружеството-кредитор не е било привлечено като страна по делото. Следва да се обърне внимание, че дори при наличието на основанията, визирани в чл. 22 ЗПК, договорът за паричен заем, с оглед на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, произвежда правно действие. Недействителността на договора за паричен заем следва да бъде обявена, за да се породят последиците, свързани с недействителността.

Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.

1 т. 10 ЗПК. В процесния договор са посочени годишният процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от ДПЗ). Годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен 2 за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Заемодателят няма задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Директива 2008/48/EO, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2), не изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се променят съответните договорни условия. ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр. Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. С оглед на гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

В с.з. ответникът не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорно, че същите са страни по договор за паричен заем №4255868 от 09.09.2021 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставило на ищцата сумата от 1500 лв., а тя се е задължила да я върне съгласно посочените в договора условия: на 20 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 86,05 лв. Падежът на първата вноска е 26.09.2021 г., а падежът на последната вноска – 19.06.2022 г. Годишният лихвен процент по договора е 35,00%, а общата дължима сума по договора възлиза на 1721,00 лв., в която е включена дължима възнаградителна лихва от 221,00 лв. Посоченият в договора ГПР е 40,69%.

Съгласно чл. 4 от договора ищцата-заемател се е задължила в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени посочени в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията; 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва обстоятелството, че за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по процесния договор, между нея и „Файненшъл България" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, обявен за нищожен с Решение № 47 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 595/2023 г. на РС Габрово.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и поддържана в с.з. от вещото лице К. Ц.. Съгласно заключението размерът на заплатената възнаградителна лихва от ищцата по процесния договор възлиза на 17,81 лв. Общата сума, която е изплатена на ответното дружество по процесния Договор № 4255868, включително и чрез рефинансиране на заема, е в размер на 1603,15 лв., от които 1517,81 лв. по договор за паричен заем и 85,34 лв. по договор за поръчителство.

3

Съгласно заключението, при изчисляване на посочения в процесния договор за заем ГПР от 35% е включена само възнаградителната лихва. При същите условия, ако се добавят договорените плащания за поръчителство в размер на 1059,00 лв. /платимо разсрочено на вноски, всяка от които на стойност 52,95 лв./, двуседмичната вноска ще бъде в размер на 139,00 лв. При добавяне на възнаграждението за поръчителство към общата дължима сума по договора, съгласно нормативно установената формула в Приложение №1 към ал. 2 от ЗПК, ГПР е в размер от 408,35%.

При така установените факти съдът достига до следните изводи:

За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да докаже, че е осъществен фактическия състав на неоснователното обогатяване, т.е. че е намалял активът на имуществото й или се е увеличил пасива й; че ответникът се е обогатил без основание; че обогатяването и обедняването произтичат от общ факт, т.е. наличието на връзка между тях, без да е необходимо тази връзка да е причинна и че ищцата няма друго средство за правна защита, защото в противен случай искът ще е лишен от правен интерес. Ищцата следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е стойността на обогатяването на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които установява твърденията си, в т.ч. твърденията си за действителността на процесния договор, на който основава правата си.

Към процесния договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /в редакция от 08.12.2020 г./, тъй като ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, съответно ответникът се явява кредитор, съгласно ал. 4 на същата разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.

Основният спор между страните в настоящото производство е правен и се концентрира върху въпроса действителен ли е процесният договор за кредит, а оттам намира ли в случая приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка съдът е длъжен да извърши и служебна преценка по отношение на съответствието на разпоредбите на процесния договор с императивните норми на ЗПК, на осн. чл. 7 ал. 3 от ГПК.