Акт № 470 от 18.05.2021, съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Велико Търново , 18.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100193 по описа за 2021 година

В срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „С.С.г.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление : гр.С., район В., ул.Р. П. К. № 4, ет.6 чрез пълномощника си адвокат В. В. от САК е направил възражение за местна неподсъдност на делото с доводи за приложение на правилото на чл.108, ал.1 ГПК и неприложение на правилото на чл.113 ГПК за специална местна подсъдност , определящо я в полза на лица имащи качеството потребители – по техния настоящ адрес.

Възражението е основателно .

Ответникът е юридическо лице и седалището му е в гр.С. , а цената на иска , определена от размера на вземанията , чието отрицание се основава на възражение за погасяването им по давност надхвърля 25 000 лева , то местно и родово компетентен да правораздава по това дело е СГС – чл.108 , ал.1 , вр. с чл. 104, т.4, вр. с чл.103 от ГПК, комуто следва да си изпрати – чл.118, ал.2 ГПК.

Неприложима е за случая нормата на чл.113 ГПК за специална местна подсъдност, определяща я в полза на лица , имащи качеството потребители – искът да се предявява по техния настоящ адрес.

Тази процесуална норма е създадена / което може да се види от мотивите на законопроекта за новия ГПК/ , с цел да се улесни икономически по слабата страна в дадено материално правоотношение, регулирано от съответния специален закон , придаващ й качеството на потребител, поставена в положение да приема договорни правила и общи условия , създадени отнапред от по- силната страна в родовото й качество на доставчик на стоки или услуги на пазара/ търговец/, когато потребителят търси съдебна защита на някое свое субективно право, което твърди да е нарушено/ застрашено или търси установяване , че не съществува някое право на доставчика- и двете, произтичащи от същото правоотношение въз основа на същия специален закон/ за последното виж.определение № 175 /07.02.2011 г. по ч.т.д. № 918/2010 г. на II Т.О. на ВКС/ .

В отношенията си с банката – първоначален кредитор, ищцата наистина е притежавала качеството потребител на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т.1, вр. с т.12 от ДР на ЗЗП/ за нея обаче поради обезпечението на кредита с ипотека и размера му към момента на сключване на договора не са се прилагали и не се прилагат правилата на ЗПК/отм./ и ЗПК - вж. чл.3, ал.3, т.5 и ал.5 на отменения и чл.4, ал.1, т.3 на ЗПК на действащия закон /, но не го притежава в отношенията си с новия кредитор- цесионер, тъй-като в резултат на цесията той е придобил само определени вземания - предмет на принудително събиране , а не е заместил първия като 1 страна по договора за банков кредит. Предмет на предявения установителен иск не е материално субективно право, произтичащо от правоотношението , възникнало от този договор , чиято защита да се търси или оспорване да се прави въз основа на съответния специален закон /ЗЗП /, а е едно особено субективно право на погасителна давност, произтичащо от общия облигационен закон / чл.110 -120 ЗЗД/

Предвид горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д. № 193 /2021 г. по описа на ВТОС и изпраща делото за разглеждането му от Софийски градски съд .

Определението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщението- от ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2