Решение № 25 от 04.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Р., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500813 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

А. А. Ч., чрез пълномощника си адв.С.П., е обжалвала Решение № 113/16.07.2025г., постановено по гр. д. № 146/2024г. по описа на Беленския районен съд. Излага оплаквания за процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, неправилност и необоснованост на съдебния акт, и иска отмяната му от въззивната инстанция и уважаване изцяло на предявените претенции. Претендира разноски за производството.

Ответникът по в.жалба М. А. М., чрез пълномощника си адв. Й.Д., взема становище за неоснователност на жалбата, и иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

1

Предмет на делото са искове, квалифицирани по чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.88, ал.1 вр.чл.265, ал.2 вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото е безспорно установено следното :

А. А. Ч. и М. А. М. чрез комуникация в приложение WhatsApp сключили договор с предмет : „ фото и видео заснемане на събитие на 23.07.2022 г.“, с възложител първата, като уговореният срок за предаване на изработеното бил до 23.09.2022 г. и то следвало да бъде съхранено и предадено на флашпамет. Ответникът в първоинстанационното и въззивното производство М. присъствал и заснел тържество по повод семеен празник, състоял се на 23.07.2022г., и впоследствие предал на Ч. снимки и видео материал от събитието, записани на флашпамет. На М. била заплатена уговореното възнаграждение от 1400 лева. На 05.06.2023г. ищцата отправила писмено волеизявление до ответника, получено от същия, че не й е предал уговорения брой снимки, нито записал видеосъдържание в уговорения обем, и го кани да уредят доброволно отношенията си.

При тези установени по делото факти правилно районният съд е приел, че се касае за търсимо задължение, като ищцата е получила, съгласно уговореното, на флашпамет, снимки и видеосъдържание от събитието. При липса на твърдения за неточно изпълнение поради отклонения в уговорен срок, правилно не е изследвано налице ли е забава. Направените възражения не касаят качеството на изпълнението, а количеството. За последното липсва уговорка в сключения устен договор, в който дори заплащането е определено като глобален размер. За да обоснове претенцията си за връщане на всичко платено по договора, поради наличието на недостатъци на изработеното в степен, че то да е негодно за неговото договорено предназначение, ищцата не е ангажирала каквито и да било доказателства. Липсват твърдения получените от нея снимки и видеосъдържание заради качеството си да не могат да изпълнят предназначението си, свеждащо се до записване на материален носител на събитието с възможност да бъде възпроизведено. За съдържанието на флашпаметта са ангажирани показания на свидетели, които обаче не са възприели пряко съдържанието, не е представена по делото и въпросната флашпамет, която евентуално би могла да бъде обект на експертно изследване.

Изложеното обуславя правилния и законосъобразен извод на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано изработеното от ответника да е с такива недостатъци, че да е негодно за обикновеното му предназначение. Нещо повече, връщането на даденото по един договор предполага развалянето на същия, а от съдържанието на приложеното по делото писмено волеизявление не се установява да е определен срок, в който да се изпълни задължението, с предупреждение, че при неизпълнение в този срок договорът ще се счита развален /съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД /.

По отношение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД се доказва, че сума от 1400 лева е получената на договорно основание, за което не се установява да е отпаднало, поради което не е налице неоснователно обогатяване на ответника. Затова и претенцията на ищцата за връщане на тази 2 сума, като уговорено по договора за изработка и платено възнаграждение, се явява неоснователна.

Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото не се доказва неизпълнение/неточно изпълнение на договорно задължение, в пряка и непосредствена причинна връзка от което да са настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване, които са могли да бъдат предвидени при възникване на задължението / ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Недоказаното неизпълнение/неточно изпълнение на договорно задължение от страна на ответника обуславя извод за липса на основание да се ангажира отговорността му за репариране на твърдените неимуществени вреди - тревоги, притеснения, неудобства и пр.

Изразеното във въззивната жалба общо формулирано несъгласие с правните изводи в атакувания съдебен акт и твърдяна му необоснованост настоящата инстанция намира за неоснователни, с оглед изложените мотиви, обосноваващи изведените изводи за неоснователност на предявените претенции.

При този изход на спора в.жалбоподател следва да заплати сторените от ответника по в.жалба разноски - адв.възнаграждение от 409,03 евро, за което са представени доказателства, че е платено.

Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113/16.07.2025г., постановено по гр. д. № 146/2024г. по описа на Беленския районен съд.

ОСЪЖДА А. А. Ч., ЕГН **********, от с. К., общ. С., обл. В.Т., ул.„ Д-р П.Б. “ *, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. М., ЕГН **********, от гр. Б., обл. Р., ул.„ М.

“ **, сумата от 409,03 евро –адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Р., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500813 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

А. А. Ч., чрез пълномощника си адв.С.П., е обжалвала Решение № 113/16.07.2025г., постановено по гр. д. № 146/2024г. по описа на Беленския районен съд. Излага оплаквания за процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, неправилност и необоснованост на съдебния акт, и иска отмяната му от въззивната инстанция и уважаване изцяло на предявените претенции. Претендира разноски за производството.

Ответникът по в.жалба М. А. М., чрез пълномощника си адв. Й.Д., взема становище за неоснователност на жалбата, и иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

1

Предмет на делото са искове, квалифицирани по чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.88, ал.1 вр.чл.265, ал.2 вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

От фактическа страна по делото е безспорно установено следното :

А. А. Ч. и М. А. М. чрез комуникация в приложение WhatsApp сключили договор с предмет : „ фото и видео заснемане на събитие на 23.07.2022 г.“, с възложител първата, като уговореният срок за предаване на изработеното бил до 23.09.2022 г. и то следвало да бъде съхранено и предадено на флашпамет. Ответникът в първоинстанационното и въззивното производство М. присъствал и заснел тържество по повод семеен празник, състоял се на 23.07.2022г., и впоследствие предал на Ч. снимки и видео материал от събитието, записани на флашпамет. На М. била заплатена уговореното възнаграждение от 1400 лева. На 05.06.2023г. ищцата отправила писмено волеизявление до ответника, получено от същия, че не й е предал уговорения брой снимки, нито записал видеосъдържание в уговорения обем, и го кани да уредят доброволно отношенията си.

При тези установени по делото факти правилно районният съд е приел, че се касае за търсимо задължение, като ищцата е получила, съгласно уговореното, на флашпамет, снимки и видеосъдържание от събитието. При липса на твърдения за неточно изпълнение поради отклонения в уговорен срок, правилно не е изследвано налице ли е забава. Направените възражения не касаят качеството на изпълнението, а количеството. За последното липсва уговорка в сключения устен договор, в който дори заплащането е определено като глобален размер. За да обоснове претенцията си за връщане на всичко платено по договора, поради наличието на недостатъци на изработеното в степен, че то да е негодно за неговото договорено предназначение, ищцата не е ангажирала каквито и да било доказателства. Липсват твърдения получените от нея снимки и видеосъдържание заради качеството си да не могат да изпълнят предназначението си, свеждащо се до записване на материален носител на събитието с възможност да бъде възпроизведено. За съдържанието на флашпаметта са ангажирани показания на свидетели, които обаче не са възприели пряко съдържанието, не е представена по делото и въпросната флашпамет, която евентуално би могла да бъде обект на експертно изследване.

Изложеното обуславя правилния и законосъобразен извод на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано изработеното от ответника да е с такива недостатъци, че да е негодно за обикновеното му предназначение. Нещо повече, връщането на даденото по един договор предполага развалянето на същия, а от съдържанието на приложеното по делото писмено волеизявление не се установява да е определен срок, в който да се изпълни задължението, с предупреждение, че при неизпълнение в този срок договорът ще се счита развален /съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД /.

По отношение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД се доказва, че сума от 1400 лева е получената на договорно основание, за което не се установява да е отпаднало, поради което не е налице неоснователно обогатяване на ответника. Затова и претенцията на ищцата за връщане на тази 2 сума, като уговорено по договора за изработка и платено възнаграждение, се явява неоснователна.

Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото не се доказва неизпълнение/неточно изпълнение на договорно задължение, в пряка и непосредствена причинна връзка от което да са настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване, които са могли да бъдат предвидени при възникване на задължението / ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Недоказаното неизпълнение/неточно изпълнение на договорно задължение от страна на ответника обуславя извод за липса на основание да се ангажира отговорността му за репариране на твърдените неимуществени вреди - тревоги, притеснения, неудобства и пр.

Изразеното във въззивната жалба общо формулирано несъгласие с правните изводи в атакувания съдебен акт и твърдяна му необоснованост настоящата инстанция намира за неоснователни, с оглед изложените мотиви, обосноваващи изведените изводи за неоснователност на предявените претенции.