Определение № 667 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1775/2025
- Вид
- Определение № 667
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.36 · Закон за наследството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.73, ал.1 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 667 гр. Варна, 05.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100101775 по описа за 2025 година
Определение постановено по реда на чл.140 от ГПК.
Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от С. Ф. В., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „М...“ №35, ет.5, ап.15, със съдебен адрес – гр. Варна, ул. „... – адв.
П. Х. против Б. С. Ж., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Г... К...“ №14, вх. „Б“, ет.1, ап.5 като обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника Ж. да предаде на ищцата В. владението върху собствения й недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, намиращ се в гр. Варна, ул. „Г... ... с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, с площ от 80.13 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, всекидневна, баня и тоалет, при съседи – СОС с идентификатори ..., ... и ... ведно с принадлежащите му: изба №24, с площ 5.75 кв.м. и таванско помещение №24, с площ от 1.94 кв.м., ведно с 3.60563% идеални части от общите части на сградата, както и на основание чл.59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 400 лв. за това, че за период от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г. е ползвал без правно основание собствения на ищцата и описан по-горе апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата дължима като главница.
В исковата молба се сочи, че между ищцата и нейната сестра ... е било водено дело за делба, приключило с Решение №588/13.04.2017 г., постановено по гр .д. №1437/2016 г. на ВОС, с което претенцията за делба на един от обектите – процесният апартамент с идентификатор ... е бил отхвърлен. Решението е влязло в законна сила на 18.06.2018 г. Преди постановяване на решението сестрата на ищцата – ... е починала и е наследена от ответника в настоящия процес – Б. Ж.. Твърди се, че процесният апартамент е собственост на ищцата, като последния бил придобит по силата на дарение от родителите на ищцата, обективирано в Нотариален акт №65, том 35, рег. №8574, дело 9997/1997 г., като дарителите учредили в своя полза пожизнено право на ползване на имота. След приключване на производството по делбата в имота се настанил ответника, като от този момент и до сега той обитавал и ползвал имота и отказвал да го напусне. Твърди се, че след приключване на делото за делба ищцата в производството – С. В. била осъдена да заплати на ответницата ... сумата от общо 1
8826.67 лв., от които сума за възстановяване на запазена част от наследството на баща им в пари по реда на чл.36 от ЗН – 6577.42 лв., 1817.50 лв. – разноски по делото и 431.35 лв. за възстановяване на запазена част от наследството на майка им по отношение на друг имот.
Другата съделителка по делото за делба ... била осъдена да заплати на С. В. сумата от 2183.68 лв. Твърди, че при прихващане на посочените суми ищцата В. следвало да дължи на сестра си във връзка с производството по делба сумата от 6642.59 лв. Намира, че тази сума е погасена по давност. Във връзка с обстоятелството, че ответникът се е настанил в имота намира, че е лишена от възможността да ползва имота, като е лишена от приходи в размер поне на пазарния наем за този имот. Сочи, че същия е в добро състояние и с добра локация.
Моли да бъдат уважени предявените искове. Моли да бъде осъден ответника да заплати сторените от ищцата в производството разноски.
Исковата молба е придружена от писмени доказателства.
Моли в производството да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, чиито показания ще следва да установят твърденията за ползване на имота от ответника. Моли да бъде назначена експертиза, която да даде заключение относно размерът на средния пазарен наем за посочения имот за период от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г.
От страна на ответника Б. С. Ж. в законовия срок е депозиран писмен отговор по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че за предявената претенция с основание чл.108 от ЗС липсвал правен интерес. Отправя се фактическо твърдение, че достъпа на ищцата до процесния апартамент никога не е бил ограничаван. Последната имала ключ от имота и можело да го посещава безпрепятствено, когато иска. Има твърдение, че ответника и неговото семейство не обитавали постоянно имота. Те го ползвали само понякога, когато водели или взимали децата от училището им – „П.Р. С...“, което се намирало в близост. В тази връзка те ползвали основно детската стая в апартамента и отчасти кухнята, тъй като било удобно за децата да ползват тоалетна или да се нахранят в апартамента. Твърди, че ищцата никога не е предявявала претенции за ползване на апартамента, а и последната дължала суми на ответника, признати като дължими по приключилото между тях делбено производство. Отправя твърдение, че (вероятно след завеждане на делото) отправил покана към леля си да се срещнат. Такава среща се провела на 30.10.2025 г. в 15 часа. На срещата присъствали освен ищцата и ответника и лицата М... Р... М..., П... П... Д... и М..., дъщерята на ищцата – А... А... В. и нейния приятел. На тази среща ищцата отказала предложението на ответника да получи ключовете за апартамента и да подпише протокол за това, като посочила, че желае вещи оставени от родителите й да бъдат изнесени от жилището.
Ответника изпълнил това искане в по-късен момент и при нова среща проведена на 05.11.2025 г. ищцата се съгласила да приеме ключовете и да подпише два протокола.
По отношение на претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД счита, че същата е недопустима или в условие на евентуалност е неоснователна. Сочи, че до предявяване на настоящото производство ответника не е бил канен да освободи имота, нито да заплаща наем за ползването. Намира, че предявяването на иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е възможно единствено в хипотезата, когато липсва друго средство за защита, като намира, че 2 ищецът следва да установи обогатяване на ответника за сметка на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на основание за обогатяването, както и липса на друг иск, с който ищеца да може да се защити.
В отговора е направено продължително и подробно изложение за това, кой обитавал процесния имот от 1970 година насетне и къде е живял ответника с неговото семейство, а след раздялата със съпругата му през 2019 г. и след развода със същата – през 2020 г. – къде е живял последния с двете си ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които съдът определил родителските права да се упражняват от ответника. Сочи се, че през процесния период реално ответника не е обитавал имота, като се сочи, че той обитавал друг имот – в гр. Варна, ул. „Г... К...“ №14, вх. „Б“, ет.1, ап.5, където считано от 18.02.2019 г. е и постоянният му адрес. Отново сочи, че процесният имот бил посещаван спорадично и найвече тъй като се намирал в близост до училището на децата, но не бил обитаван постоянно като жилище. Твърди, че процесният имот бил обитаван постоянно само до смъртта на бабата и дядото на ответника – родителите на ищцата. Намира, че по логиката на претенцията искът би следвало да бъде насочен и към бившата му съпруга – В..., която също е ползвала жилището, както и предвид обстоятелството, че към 21.10.2021 г. била с постоянен адрес – на адреса на процесният апартамент.
Сочи, че не се установява изискването за обедняване на ищцата за сметка на обогатяване на ответника. Твърди също, че претендираните размери на наем на процесния имот са завишени и не отговарят на действителността. Намира ,че конкретния имот не е бил ремонтиран и не е годен за отдаване под наем. Намира, че за период от 2020 г. до 2023 г. поради Ковид-19 кризата е намалял интереса към наемане на имоти. Намира, че претенцията на ищцата е значително завишена.
Сочи, че е съгласен на медиация по спора, тъй като желае да запази отношенията с близките си роднини, каквито са леля му и нейната дъщеря.
Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на водене, за да установят неговите твърдения относно релевантните за спора въпроси. Ангажира и писмени доказателства, придружаващи отговора на ИМ.
Правна квалификация:
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основани чл.108 от ЗС – за установяване по отношение на ответника на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния апартамент, като бъде осъден ответника да предаде владението на процесния имот, както и облигационен иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС – да бъде осъден ответника да заплати на ищцата суми, представляващи ползите от които е била лишена ищцата, поради ползване на имота от ответника, в размер на пазарният наем на процесния апартамент за периода от 12.08.2020 г.
– 12.08.2025 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на ИМ до окончателното присъждане на дължимите като главница суми.
По отношение на квалификацията на втория иск, съдът счита, че посочването от 3 страна на ищеца, че се касае за иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е неправилно.
Претенция по чл.59 от ЗЗД се предявява, когато няма друг иск, чрез който да бъде удовлетворена една претенция. Искът с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС за заплащане от страна на недобросъвестния владелец на обезщетение в размер на ползите от които е бил лишен ищеца – собственик е в пълно съответствие с отправените в исковата молба фактически твърдения. Предвид изложеното и с оглед задължението на съда сам да квалифицира иска, виждане потвърдено и от съдебната практика – Р №55/27.04.2015 г. по гр. д. №5558/2014 г., I ГО на ВКС, Р №51/07.04.2009 г. по т. д. №623/2008 г., II ТО на ВКС, Р №363/17.10.2011 г. по гр. д. №663/2010 г., I ГО на ВКС, Р №10/18.03.2019 г. по гр. д.
№1527/2018 г., II ГО на ВКС, съдът приема, че става въпрос за иск с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС.
Доказателствена тежест:
Всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства.
По ревандикационния иск ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че е собственик на имота, че същия се владее от ответника, като това препятства собственическите права на ищцата, както и обстоятелството, че ответника е отказвал да напусне имота, както това се твърди в исковата молба.
По искът с правно основание чл.73, ал.1 от ЗС ищцата следва да докаже, че ответника е владял собствения й имот за претендирания период по начин, че последната е била лишена от възможността да го ползва, както и да докаже конкретният размер на претендираната сума, като ползи от които е лишена чрез евентуалното му отдаване под наем.
Ответника може да твърди и доказва факти и обстоятелства, които оборват твърденията на ищцата. Например – да установи, че не е владял имота, че имота не е собствен на ищцата и т.н.
По доказателствата:
Представените от ищцата и ответника писмени доказателства са относими, допустими и необходими в производството, с оглед на което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъдат допуснати двама свидетели при режим на водене в полза на ищцата, както и двама свидетели при режим на водене в полза на ответника.
Следва да се допусне и исканата от ищцата съдебно-икономическа експертиза, която след проверка на цените на пазара за подобен тип имоти да даде заключение относно средния пазарен наем на процесния апартамент за период от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА за всяка от страните по двама свидетели при режим на водене.
НАЗНАЧАВА съдебно-оценителна експертиза, която след запознаване с материалите в производството, както и след проверка на цените на пазара за подобен тип имоти да даде заключение относно средния пазарен наем на процесния апартамент намиращ се в гр. Варна, ул. „Г... ... с идентификатор ... по КККР на гр. Варна, с площ от 80.13 кв. м. за период от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице по експертизата А... М... В... при първоначално възнаграждение в размер на 300 (триста) евро дължими от ищцата в едноседмичен срок от уведомяването.
Разпечатката съдържа 42 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/205c4803-2b55-4bb2-a21f-04855e868e86