Акт от 26.04.2023, Административен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 53 гр. Габрово, 26.04.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЯН АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР

АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 49 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово срещу Решение № 10 от 23.01.2023 година по АНД № 387/2023 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № 07-2200017 от 28.04.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на „******” ЕООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на закона и прилагане на материалноправните разпоредби. Изразява се несъгласие с извода на съда за повърхностно и формално третиране на представен по делото разходен касов ордер, като се развиват доводи за установеност и доказаност на санкционираното с процесното НП административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание за заплащане на дължимо и начислено във ведомост за заплати възнаграждение за м. юли 2021 година трудово възнаграждение на служител на санкционираното дружество. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с всички произтичащи от това последици; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, искането по същество и това за присъждане на възнаграждение за двете инстанции.

Касационният ответник „******” ЕООД – гр. Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

Безспорно установено е, че след нарочна проверка от длъжностни лица, служители в Дирекция „Инспекция по труда” – Габрово, с предписание № 2, съдържащо се в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2138994 от 14.12.2021 година, на дружеството – касационен ответник е предписано в срок до 10.01.2022 година да изплати на посочено в предписанието физическо лице, работило като чистач-хигиенист в дружеството, дължимото и начислено във ведомост за заплати за м. юли 2021 година трудово възнаграждение. При последваща проверка на 09.03.2022 година, резултатите от която са описани в Протокол за извършена проверка с изх.

№ ПР 2207320 от 07.04.2022 година, е констатирано, че предписанието не е изпълнено.

Посочено е, че според писмено обяснение на управителя на дружеството възнаграждението за м. юли 2021 година в размер на 108.01 лева е изплатено с РКО № 1 от 03.09.2021 година, според който на посоченото в предписанието лице е изплатена сума от 650 лева, представляваща заплата за м. август 2021 година. Последвало е издаване на АУАН и процесното НП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Не се твърди и не се установява посоченото по-горе предписание, в качеството на индивидуален административен акт /чл. 21 и чл. 147 от АПК и чл.

405 от КТ/, да е било обжалвано по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила и е подлежи на изпълнение.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че наказващият орган е извършил формално и повърхностно интерпретиране на отразеното в посочения по-горе РКО, без да извърши проверка на твърденията на представляващия санкционираното дружество, че допусната грешка в посоченото в РКО основание за изплащане на посочената в него сума, като последната представлява сбор от няколко дължими на работника суми. Въззивният съд е направил краен извод за недоказаност на вмененото на дружеството нарушение по несъмнен и категоричен начин поради неопровергаване на изложената защитна теза, което налага отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав намира посоченият по-горе извод за неправилен с оглед събраните по делото доказателства. РКО № 1 от

03.09.2021 година е бил вече наличен и представен по време на първоначалната проверка от 18.11.2021 година, завършила с даването предписания, съдържащи се в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2138994 от 14.12.2021 година. Видно от последния, за м. август 2021 година не е установено нарушение, касаещо начисляването и/или изплащането на трудовото възнаграждение на чистач-хигиенист, поради което няма отправено предписание, касаещо м. август 2021 година. Представянето на РКО № 1 от 03.09.2021 година с цел доказване изпълнение на процесното предписание е защитна теза, която е несъстоятелна предвид установените по делото факти. Управителката на санкционираното дружество в писмено обяснение от 21.03.2022 година е посочила, че заплатата за м. септември 2021 година е изплатена с платежно нареждане от 07.01.2022 година, което е сторено в изпълнение на предписание, дадено при процесната проверка, като не се споменава изплащането на аванс, какъвто по-рано е твърдяла, че е изплатила с процесния РКО в размер на 70 лева, докато в съдебно заседание пред въззивния съд на 03.11.2022 година е посочила, че авансът е в размер на 60.53 лева. Отделно от това, сборът на сочените във въпросното съдебно заседание суми е различен от изплатената с процесния РКО сума от 650 лева. Настоящият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че процесното предписание не е изпълнено, каквото е и твърдението на административнонаказващия орган, необорено по надлежния ред или поне разколебано от страна на оспорващото дружество.

За неизпълнение на предписанието е наложена имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ лева, но настоящият касационен състав не споделя довода на административнонаказващия орган, че неизпълнението и на други предписания следва да води до налагане на санкция в по-висок размер от минимално предвидения, тъй като за всяко отделно нарушение се налага самостоятелна санкция. В НП се сочи наличие на отегчаващи вината обстоятелства, но конкретни такива не са посочени. Това, че предписанието касае неизплатено трудово възнаграждение и за работника са настъпили вреди, не може да се приеме за отегчаващо вината обстоятелство, а касае характера на засегнатите отношения. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че наложената с процесното НП имуществена санкция следва да бъде намалена до минималния размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на насрещната страна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 23.01.2023 година по

АНД № 387/2023 година по описа на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 07-2200017 от 28.04.2022 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово, с което на „******” ЕООД – гр. Габрово за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „******” ЕООД – гр. Габрово с ЕИК *******да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.