Решение № 260006 от 02.07.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 334/2020
- Вид
- Решение № 260006
- Подписан
- 02.07.2020
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА, ЕЛИНА ПЛАМЕНОВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.144, ал.4 · Закон за защита на потребителите
Р
Е Ш Е Н И Е
№
…………/……….….……..2020 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП
РАДИНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 334 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 2761/13.01.2020 г. (рег. РС Варна) от Н.Н. чрез адв. Г.Г. ***, срещу Решение № 5742/13.12.2019 г. по гражданско дело № 1982/2019 г. РС Варна, с което са уважени предявените от „Банка ДСК” ЕАД против Н.Н. искове по чл. 415 вр. 422 от ГПК и е прието за установено, че Н.Н. в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумите – 2989,36 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 13.03.2015 г.; 452,85 лева, представляваща изискуема договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г. включително; 23,27 лева, представляваща изискуема лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г. до 05.11.2018 г., включително и 120,00 лева, представляваща дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 8422/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 16767/2018 г. по описа на Варненски районен съд.
Навеждат се оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно, поради необоснованост като се твърди, че е изтекъл шест месечния преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД за прядявяване на иск срещу поръчителя, поради което поръчителството е преклудирано. Посочва се, че кредитополучателят и Н. са солидарно отговорни, поради което е следвало исковете да бъдат насочени срещу двамата едновременно, вместо само срещу Н.. Твърди се, че Н. за първи път се запознава с приложените към исковата молба договор за текущо потребление, общите условия и плана за погасяване и не е подписвал тези документи. Посочва се, че по кредита не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като по делото не са представени доказателства, че писмото за обявяване на такава е достигнало до кредитополучателя. Сочи се, че представената разписка от връчителя до съдебния изпълнител, с която го уведомява, че връчването е осъществено по реда на чл. 44 ал. 1 от ГПК (при условията на отказ) е ново доказателство, което съдът не е следвало да приема, тъй като е пропуснат срока за представянето му. Поддържа се, че по отношение на Н. не е обявена предсрочна изискуемост, защото в т. 4 от договора за поръчителство е предвидено изрично задължение за банката да го уведомява чрез СМС при забава на вноските по кредита, което не е сторено.
Счита, че възнаградителна лихва не се дължи, тъй като такава не е уговаряна. Посочва се, че клаузите в общите условия към договора – от т. 7 до т. 9.3 са неравноправни, поради което са нищожни. Изтъква се, че са неравноправни, поради липсата на яснота относно начина на формиране и определяне на променливата лихва, надбавката, ГПР. Твърди се, че липсва размера на надбавката в случай на неизпълнение на партньорските условия.
Направено е искане за обезсилване, в условията на евентуалност – за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски, за което е представен списък по чл.
80 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Банка ДСК” ЕАД чрез юрк. М.С., в който се застъпва становище за правилност на обжалваното решение. Относно допустимостта на исковете се твърди, че заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е подадено преди изтичане на срока по чл.
147 от ЗЗД, тъй като предсрочната изискуемост е обявена на 17.10.2018 г., а заявлението е подадено на 05.11.2018 г. Поддържа се, че исковете са предявени единствено срещу поръчителя, тъй като само последния е подал възражение и указанията на съда за предявяване на иск са само по отношение на него. Относно обявяването на предсрочна изискуемост на кредита се изтъква, че за връчването на покана на кредитополучателя е съставен, констативен протокол от служител на съдебен изпълнител, чиято материална доказателствена сила не е оборена. Посочва се, че с обявяването на предсрочна изискуемост на кредитополучателя, вземанията по кредита са станали предсрочно изискуеми и по отношение на поръчителя. Сочи се, че оплакването за недължимост на възнаградителната лихва, поради това, че такава не е уговорена е несъстоятелно, каквото е и оплакването за неравноправност на клаузи от договора и общите условия към него, тъй като в последните е ясно очертан механизмът, по който се формира всяко задължение по договора за кредит.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите - 2989,36 лева, от които 331,80 лева просрочена главница от 07.07.2017 г. до 07.10.2018 г. и 2657,56 лева е предсрочно изискуема главница, 452,85 лева – договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г., 23,27 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 07.07.2017 г. до 07.10.2018 г. ; такса за обявяване на предсрочна изискуемост 120 лева, представляваща разходи за ПДИ, нотариални покани. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми. Твърди се, че на 13.03.2015 г. между "Банка ДСК" ЕАД ("Банката") и Кредитополучателя Красимира Борисова Шматова е сключен Договор за кредит за текущо потребление ("Договор за кредит"), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 3 500 лева, с краен срок за издължаване 13.03.2025г., усвоен на същата дата, както и е сключен договор за поръчителство с Н.Н.. Сочи се, че е договорна лихва 11% годишно формирана от 6 м. Софибор и надбавка 9,819 п.п. при изпълнение на условията по програма „Партньори“. Изтъква се, че при нарушаване на тези условия, лихвения процент ще се увеличи чрез увеличаване на надбавката. Твърди се, че е уговорено по силата на чл. 19.1 от ОУ при забава за вноска, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент плюс 10 пункта, както и че при неплащане в период на 90 дни, целият кредит става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка 10 пункта. Посочва се, че е уговорено ГПР - 12,77 % и може да се променя при предпоставките посочени в ОУ. Твърди се, че е плащано до 07.06.2017 г. като след тази дата има само едно плащане на 04.10.2017 г., на която са внесени 49 лева. В периода от 07.07.2017 г. до 07.09.2018 г. не е плащано. Сочи се, че на 17.10.2018 г. при условията на чл. 44 ал. 1 изр. 5 от ГПК (отказ) е връчено писмо с което кредита е обявен за предсрочно изискуем.
Към датата на заявлението – 05.11.2018 г. имало 16 непогасени вноски. Относно размера на вземанията се твърди, че са изтеглени 3500 лева, от които са върнати 510,64 лева.
Ответникът Н.С.Н. в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва исковата претенция в цялост. Навеждат се твърдения, че поканата за предсрочна изискуемост не е връчена на кредитополучателя, тъй като към представения КП няма приложена разписка. Поддържа се, че е изтекъл срокът по чл. 147 от ЗЗД.
Посочва се, че общите условия не са подписани от поръчителя. Изтъква се, че са неравноправни клаузите, с които е определен променлив лихвен процент и фиксирана надбавка, както и ГПР, защото липсва яснота относно начина на формиране на променливата лихва, на надбавката, на ГПР. Излага се, че липсва размер на надбавката в случай на неизпълнение на партньорските условия.
Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. От материалите по приобщеното ч.гр.д. №16767/2018г. на ВРС, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 46 от ГПК. Искът е предявен в хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Според изречение второ на посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно валидно облигационно задължение по договор за кредит за текущо потребление, възникването и надлежното упражняване на право на предсрочна изискуемост, валидно уговорена неустойка за забава и периода на забавата, размера на претендираното вземане по отделни пера, както и качеството поръчител на ответника.
В разглеждания случай между страните не е налице спор, а и от събраните по делото доказателства се установява фактът на сключен между страните договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2015 г. с краен падеж 13.03.2025 г. за сумата от 3500 лева. Не е спорно, че отпуснатата сума по кредита е усвоена. По делото не е спорно и че въззивникът е поръчител по процесния договор за кредит.
По отношение на претенцията за договорна лихва, неоснователно е възражението на въззивника за неравноправност на клаузите от ОУ – от т. 7 до т.
9.3 вкл., касаещи олихвяването и разходите по кредита. В практиката е възприето, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл.144, ал.4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В този смисъл са Решение № 95 от 13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на ІІ т. о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. №504/2015 г. и много други.
В случая обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, са уговорени в ОУ, като т. 7.1 от същите предвижда, че за кредити в лева – какъвто е настоящият, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на СОФИБОР.
Последните съответстват на изискването за обективност, тъй като не зависят от волята на кредитора и при промяна в обстоятелствата лихвата може да се повиши или понижи в сравнение с първоначално уговореното. Методиката за промяна на лихвата е подробно и ясно описана в договора, като до изменение може да се стигне единствено при промяна на 6-месечения СОФИБОР, при условие, че се изпълняват партньорските условия, при които е сключен договорът за кредит.