Решение № 14 от 19.01.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 19.01.2022 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 299/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 73, ал. 4 от

Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на община Джебел, подадена чрез упълномощен от кмета адвокат, срещу Решение за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция, № 03-РД/ 2972/ 17.09.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „ Земеделие“. Изложени са съображения за незаконосъобразност на АА, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,основания за обжалване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Посочени са следните нарушения при издаване на АА, представляващи съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма:

1.

В обжалваното решение административният орган се е задоволил да възпроизведе съдържанието на възражение,изх. № А94-00-2525/ 10.12.2020 г. на община Джебел срещу УП за откриване на производство по налагане на ФК. Преповторил е констатациите на Одитиращия орган, без да обсъди съдържащите се доводи във възражението. Твърди се, че подобно бланкетно мотивиране на индивидуалния административен акт опорочава административнопроизводствените правила и обезсмисля задължението на административния орган да изслуша адресата на акта преди неговото издаване. Посочва се, че изискването за представяне на възражението не е формален елемент от процедурата. Целта на закона е след изслушването на бенефициера административният орган да прецени основателността на направените възражения, да обсъди доводите и да прецени има ли основание за издаването на акт за налагане на корекция.

2.Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган е длъжен да изложи правните основания за издаването на акта.

Правното основание за налагане на финансова корекция от ДФЗ-РА съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не е чл. 20а, ал. 2 от същия закон, както е посочено в обжалваното решение, а чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Твърди се, че в частта за установяване на публично държавно вземане (т. II от диспозитива) в оспореното решение, не се посочва каквото и да било правно основание.

3.Изразява се становище за незаконосъобразност на оспореното решение и поради това, че е издадено при неправилно приложение на специално регламентирания ред в Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Посочва се, че от съдържанието на АА не става ясно как са определени сумите, представляващи установено по основание и размер публично държавно вземане. Твърди се, че от съдържанието на т. II от диспозитива е видно, че с процесното решение административният орган незаконосъобразно е смесил двете производства, регламентирани в Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., при които се издава акт за установяване на публично държавно вземане - когато вземането произтича от наложени финансови корекции - чл. 35, ал. 1, т. 1 от наредбата, и производството когато вземането произтича от недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по чл. 35, ал. 1, т. 2 от същата наредба.

4.Административният орган не е спазил административнопроизводствените правила, приложими към настоящия случай. В обжалвания индивидуален административен акт се установяват нередности във връзка с финансиране, осъществено в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. По отношение на тази програма със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - РА са одобрени Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2019). За разлика от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., одобрени със Заповед № ОЗ-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в чийто § 3 от Преходните и заключителните разпоредби е предвидено, че „настоящите правила не се прилагат в случаите на установени неспазвания, посочени в Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 2017 г. (ДВ, бр. 27 от 2017 г.)“, Правилата от 2019 г. за ПРСР 2007-2013 не съдържат подобна разпоредба. Твърди се, че за настоящия случай са приложими Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., а не Наредбата за посочване на нередности. Няма данни в административната фаза на настоящата процедура тези правила да са били спазени.

5. Издаване на оспорения акт в противоречие на материалноправни разпоредби. В обжалваното решение се посочва, че финансовата корекция следва да бъде определена по пропорционалния метод, като нарушението на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) може да бъде отнесено към категорията на нарушенията, посочени в т. 9 „Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие, включително критериите за подбор не са свързани със и/или не са пропорционални на предмета на поръчката“, а нарушението на чл. 68, ал. 8 ЗОП (отм.) - към т. 15 „Липса на прозрачност и/или на равно третиране по време на оценяването от Приложение № 1а към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г., изменена и допълнена с ПМС № 35 от 4 март 2020 г. Изразява се становище, че посочената наредба е неприложима към настоящия случай, доколкото съдържа материалноправни норми, квалифициращи определени нарушения като нередност по смисъл на ЗУСЕСИФ. Наредбата не съдържа изрична разпоредба, която да придава обратно действие на нейните норми. Следователно тя действа занапред и нейните материалноправни норми са неприложими за настоящия случай, доколкото твърдяното нарушение е извършено през 2012 г.

6. Посочва се, че претенцията на Държавен фонд „Земеделие“ към общината е погасена по давност. В жалбата се цитира чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на

Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (OB L 312, 23.12.1995 г.) срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена.

Доколкото приложимите секторни регламенти на ЕС не предвиждат по-кратък давностен срок, и в настоящия случай е приложима общата четиригодишна давност, предвидена в посочената разпоредба. В случая не са налице никакви обстоятелства, които да обосновават прекъсването на предвидения четиригодишен давностен срок. Доколкото от обжалвания акт следва, че нарушението на чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.) е извършено с приемането на решението и обявлението за обществената поръчка от 05.06.2012 г., а нарушението на чл. 68, ал. 8 ЗОП (отм.) е извършено по време на оценяването на предложенията от комисията в заседанието от 14.08.2012 г., къмнастоящия момент давностният срок, установен в чл. 3, параграф

1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, вече е изтекъл. С оглед на изложеното се прави възражение за изтекла давност относно налагането на финансова корекция във връзка с твърдяното нарушение.

7. Налагането на финансова корекция на общината би засегнало принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, установени в правото на Европейския съюз. Настоящият случай, доколкото е свързан с налагане на финансова корекция на средства, предоставени от ЕЗФРСР, попада в приложното поле на правото на ЕС. Според постоянната практика на Съда на ЕС принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се спазват от институциите на Европейския съюз, но също така и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Съюза (Решение от 29 април 2004 г., Цитирани са следните решения: GemeenteLeusden и HolinGroep, С 487/01 и С 7/02, EU:C:2004:263, точка 57, решение от 26 април 2005 г., „GoedWonen“, С 376/02,

EU:C:2005:251, точка 32, решение от 14 септември 2006 г., Elmeka NE, С 181/04 до С 183/04, EU:C:2006:563, точка 31, решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, С-183/14, EU:C:2015:454, точка 30). Следователно националното законодателство по прилагането на правото на ЕС трябва да бъде сигурно и неговото прилагане предвидимо за правните субекти, а когато става дума за правна уредба, която може да доведе до финансови последици, това изискване за правна сигурност се налага с особена строгост, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (Решение от 15 декември 1987 г., Ирландия/Комисия, 325/85, EU:C: 1987:546, точка 18, решение по дело Salomie и Oltean, С-183/14, EU:C:2015:454, точка 31).

Право да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания има всеки правен субект, у когото национален орган е предизвикал основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал (Решение от 5 март 2015 г., EuropaischIranische Handelsbank/Съвет, С 585/13 Р, EU:C:2015:145, точка 95, решение от 9 чли 2015 г.,Cabinet

Medica Veterinar Dr. TomoiagSAndrei, C-144/14, EU:C:2015:452, точка 43).

Относно преценката за спазване на принципа на правната сигурност в случаите, когато национална уредба променя положението на правен субект с обратно действие, Съдът на ЕС изисква да се анализира преследваната от правната промяна цел, като се зачитат оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица. Защитата на оправданите правни очаквания е възможна, само ако публичните органи сами са създали предварително ситуация, която да породи такива очаквания. Съдът използва за критерий изискването стопанският оператор да е можел да предвиди приемането на мярката, която е засегнала неговите интереси. Само ако той не е могъл да предвиди приемането на тази мярка, той може да се позове на свои оправдани правни очаквания(Решение от 15 юли 2004 г., Gerekens и Procola,

С-459/02, EU:C:2004:454, точки 24 и29).

Отново според установената съдебна практика, за да се иска защита на оправданите правни очаквания, следва да са налице три условия. Първо, националният орган трябвада е предоставил на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тезиуверения трябва да са от естество да породят оправдано очакване в съзнанието на този,до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени сприложимите норми (Решение от 9 септември 2011 г., Deltafina/Комисия, Т 12/06,EU:T:2011:441, точка 190, решение от 15 юли 2015 г., Socitrel и Companhia Previdente /Комисия, Т-413/10 и Т-414/10, EU:T:2015:500, т. 174).

В настоящия случай тези условия са налице.

Процедурата за възлагане на обществена поръчка, е съгласувана с Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция,Централно управление. С писмо с изх. № 01-0800/4625/28.11.2012 г. изпълнителният директор на ДФЗ е осъществил последващ контрол върху процедурата и я е съгласувал, в резултат на което е подписан и съответния анекс към договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ.

Разпечатката съдържа 33 от 193 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2059c95f-4cb4-42f3-aaa3-60162e56168b