Решение № 894 от 28.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Бургас, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501364 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба от „Аклади 05“ ЕООД ЕИК 131491420 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Бисер” № 16, ап. 4 и управител Виолета Рахнева, със съдебен адрес за производството: гр. София - 1000, ул. „Хан Аспарух“ №60, ет.З, Адвокатска кантора „Милованови“ – София, Адвокатско дружество “Вълев и Л.”, чрез адв. Б. Лимберов., срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението по две изпълнителни дела: и.д. № 106/2015г. и и.д. № 702/2013г., по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, per. № 800, с район на действие- ОС-Бургас, обективиран в съобщение №26235/14.06.22г., отправено до жалбоподателя в производството по изп.д.№702/13г. и в съобщение №26236/14.06.22г. по изп.д.№106/15г.

Обаче според придружаващото жалбата писмо на ЧСИ Божилова, в настоящото производство БОС е сезиран с произнасяне само срещу отказа на СИ за прекратяване на изп.д.№ 702/2013г., изразен в изготвеното до длъжника съобщение с изх.№26235/14.06.22г. Същевременно на съдебния състав е служебно известно, че по жалба с идентично съдържание, но като адресирана само срещу отказа на същия ЧСИ да прекрати изп.д.№106/ 2015г., е образувано друго гражданско дело- №1365/22г. по описа на БОС.

С оглед горното и поради непрецизната формулировка на отправеното до БОС искане за защита, което обаче следва да се тълкува смислово и правно като последица от изложеното в обстоятелствената част на жалбата, настоящият съдебен състав уточнява, че приема за предмет на настоящото гр.д.№1364/22г. жалбата на “АКЛАДИ 05” ЕООД срещу отказа на ЧСИ Божилова № 26235/14.06.22г.да прекрати изпълнително дело № 702/2013г. (на основание чл.433, ал, т.8 ГПК, поради двугодишно бездействие на взискателя, респективно до заплащане на дължимите на ЧСИ по делото такси, каквито в посочената хипотеза не се дължали от длъжника).

В жалбата са изложени доводи, че по изпълнително дело № 702/2013г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, в продължение на повече от 2 години - от 19.03.2015г. д о 19.12.2018г. и от 1

27.03.2020г. до 27.03.2022г., не са предприемани изпълнителни действия. Затова, поради перемпцията, настъпила вследствие процесуалното бездействие на взискателя в посочените периоди, длъжникът счита делото за прекратено по силата на закона, при това, без да дължи на ЧСИ незаплатените от взискателя такси за проведеното производство.

Страната се позовава на разрешението, дадено в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години, изпълнителното производство се прекратява по право, т.е. по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване и актът му има декларативен, а не конститутивен ефект. В тази връзка цитира Решение №57от 28.01.2019г. по в. гр.д. № 1103/ 2018г. на Окръжен съд-Бургас.

Възразява и срещу доводите на съдебния изпълнител, че изпълнителните дела могат да се прекратят само след заплащане на дължимите по делото такси. Цитира съдебна практика на БОС в насока, че на основание чл.79 от ГПК тези разноски следва да се възложат върху взискателя. Моли за отмяна на отказа на ЧСИ.

Ответникът по жалбата–взискател в изпълнителното дело-Община Созопол, не е представила писмен отговор.

ЧСИ Божилова е представила мотиви на акта си, в които излага съображения по фактите и за неоснователност на обжалването.

Окръжен съд-Бургас намира жалбата за допустима, но неоснователна, а атакувания акт на ЧСИ за отказ да се прекрати изпълнителното производство за правилен, като съображенията за това са следните:

Изпълнително дело №702/13г. по описа на ЧСИ Божилова е образувано по молба(възлагане за събиране) на взискател Община Созопол против длъжника „Аклади 05“ЕООД, за събиране на парични суми от непогасени с изпълнение към 2013г. публични вземания за данък недвижими имоти(ДНИ) и такси за битови отпадъци(ТБО) за периода 2011г.-2013г.Изпълнението е насочено към недвижимо имущество на длъжника, с поискана и вписана от АВ възбрана върху него, на дата 20.11.13г. На 04.12.13г. е наложен и запор върху банкови сметки на длъжника в обезпечение изпълнението на същите вземания.

Управителят на длъжника е отправил на 19.02.15г.до взискателя чрез ЧСИ молба за разсрочено плащане на задълженията за ДНИ и ТБО по изп.дело 702/13г., като на 19.03.15г. взискателят Община Созопол е заявила съгласие за това при определени условия(л.81- изп.дело), за което длъжникът е уведомен с известие на дата 03.04.15г.

На 12.12.18г. представителят на длъжника (В.Рахнева) е подал молба до ЧСИ, уведомяваща я, че от м.януари 2019г. ще прави вноски в размер на 50лв., а след погасяването на задължението по изп.д.№477/16г., ще прави вноски от по 100лв. месечно и моли да не се предприемат принудителни действия. Взискателят, уведомен на същата дата, е подал отговор на предложението(на 19.12.18г.) до ЧСИ(постъпил на 04.01.19г.), с отказ да приеме обявените условия.

На 06.03.19г.е поискано присъединяване към същото изпълнително дело на вземането на Община Созопол спрямо длъжника по АУЗД за ДНИ и ТБО от 2016г. и от 2017г. С разпореждане от 12.03.19г. искането е уважено.

На 27.03.19г. В.Рахнева (управител на длъжника), е представила на ЧСИ по изп.д.№702/13г. документ за внесена като директно изпълнение на 26.03.19г. сума от общо 3000лв. по посоченото дело и по изп.д.№106/15г. и се е задължила да изплаща по 1000лв. месечно до окончателното погасяване на вземането, предмет на изп.д.№702/13г. Молила е за отмяна на описа и оценката, насрочени за 04.04.19г. върху възбранените недвижими имоти, собственост на дружеството.

На 02.04.19г. взискател Община Созопол е дала съгласие пред ЧСИ за разсрочено плащане на задълженията за местни данъци и такси на длъжника по 1000лв. месечно и е посочила, че към 01.04.19г. вземането й възлиза на 9741,01лв. Дадено е съгласие за вдигане на запорите, наложени върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение. Помолено е при просрочване и на едно плащане, те да бъдат отново наложени.

2

С молба от 17.06.19г. взискателят е поискал от ЧСИ да присъедини за събиране по делото и публични вземания спрямо длъжника по АУЗД от 2019г., уважено с Разпореждане на ЧСИ от 24.06.19г.

На 18.09.19г. взискателят е представил на ЧСИ актуална справка за задълженията на „Аклади 05“ЕООД, с оглед което на 18.01.20г.ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за насрочването на опис и оценка на собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в гр.Черноморец, м.“Аклади“, за дата 17.04.20г. от 10,30 часа.

На 04.02.20г. Община Созопол е представила на ЧСИ справка за задълженията за местни данъци и такси на длъжник „Аклади 05“ЕООД, включвайки и такива за 2020г.

На 13.02.20г. длъжникът е изпратил до ЧСИ молба, придружена от документи за плащане на публичните си задължения към Община Созопол, с искане последната да представи актуална справка за дълга. След кореспонденция на страните чрез ЧСИ в тази връзка, по искане на длъжника и съгласие на взискателя, насрочените за 17.04.20г. изпълнителни действия са отложени с протокол на ЧСИ от 10.04.20г.

На 25.03.22г. при ЧСИ е постъпила молба от управителя на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, поради пълно погасяване на публичните му задължения към взискателя, като се моли за информация какви суми дължи на ЧСИ и иска да бъдат вдигнати наложените върху недвижимото му имущество възбрани.

Твърдяло се е директно плащане на паричните суми на взискателя, потвърдено от последния с писмо до ЧСИ(л.353- изп.дело) от 29.03.22г. Взискателят също е помолил за прекратяване на производството по изпълнителното дело, т.к. всички данъци и такси за недвижимите имоти на длъжника, дължими до края на 2020, са заплатени и за вдигане на наложените обезпечителни мерки, след заплащането от длъжника на разноските по делото.

ЧСИ е изпратил на дружество „Аклади 05“ЕООД на 29.03.22г. писмо(получено на 30.03.22г.), с което го уведомява за дължимите по ТТРЗЧСИ такси по делото и, че ще прекрати производството по него поради изпълнение, след заплащането им.

След уважено искане на длъжника за преглед на делото, на 18.05.22г. при ЧСИ е постъпила молба за прекратяването на производството на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция, т.к. от 19.03.15г. до 19.12.18г. и от 27.03.20г. до 27.03.22г. не са били извършвани или поискани от взискателя никакви изпълнителни действия по изп.д. №702/13г. на ЧСИ Божилова.Молило се е за вдигане на наложените обезпечителни за изпълнението мерки.

Във връзка с това ЧСИ е изискал от Община Созопол данни за директно постъпилите по сметката й суми, погасяващи дълга.

Общината е представила на ЧСИ извлечения за задълженията на длъжника, както и за погасяването им във времето(вж.л.365-413 от изпълнителното дело), от които става ясно, че частични погашения по публичните й вземания за данъци и такси от длъжника са били извършвани на датите:

23.07.2016г.,23.12.2016г.,24.03.17г.,14.03.2019г.,23.04.2019г.,

14.11.2019г.,13.03.2020г. и окончателно на 28.04.2020г., когато са били изплатени всички публични задължения на длъжника към взискателя до края на 2020г. Т.е. директно изпълнение чрез погасяване на дълга е осъществявано през всички години на висящност на принудителното изпълнение- от 2016г. до 2020г., с изключение на 2018г.

С оглед представените данни, на 14.06.22г. ЧСИ е изпратил на длъжника уведомление №26235 (получено на 17.06.22г.), че производството по делото ще бъде прекратено поради изпълнение, но след заплащането на дължимите за производството такси към ЧСИ.

Именно този отказ за прекратяване(приключване) на изпълнителното дело, е предмет на настоящото обжалване.

При така установената релевантна за казуса фактология, настоящият състав заключава, че не са налице предпоставките за настъпването на твърдяната от длъжника перемпция, с оглед която производството по изп.д.№702/13г. да се счете прекратено по силата на закона, в хипотезата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, съгласно която перемирането настъпва, ако взискателят не е поискал 3 извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Очевидно от фактическата обстановка е, че в първия посочен от жалбоподателя период(от 19.03.15г. до 19.12.18г.) перемпция не е настъпила, т.к. по изп.д.№702/13г. е налице макар и частично, директно погасяване на дълга, сторено през 2016г. и 2017г., което я отлага с по две години, а преди изтичането им, е плащано през 2019г. и 2020г., така че до пълното погасяването на задълженията, осъществено според анализа на представените от взискателя справки на 28.04.20г., не се установява изискуемото от горепосочената норма двугодишно бездействие на кредитора.

Тук следва да се уточни, че перемпцията започва да тече от първия момент, от който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. когато осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря(така Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година ВКС).

В конкретния случай е налице директно изпълнение на дълга след образуването на изпълнителното производство, макар извършвано частично в периода от м. юли 2016г. до 28.04.20г., когато са били направени и последните плащания, погасяващи го изцяло.

В контекста на казаното, съставът споделя възприетото от ВКС становище, посочено и в цитираното по-горе съдебно решение, че приемането от взискателя на доброволното(но след образуването на принудителното изпълнение) и директно плащане от длъжника, също отлага перемпцията, следователно при тези условия непредприемането от взискателя на активни действия по повод принудителното му удовлетворяване в изпълнителното производство в продължение на две години, не е предпоставка за прекратяването на последното по силата на закона.В такива случаи не е налице бездействие, което да бъде санкционирано с прекратяване на изпълнителното дело.