Решение № 92 от 06.02.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4379/2021
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 06.02.2023
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Сливен, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230104379 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че на 04.05.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД със седалище гр.София /БТК/ сключила с М. К. К. от Сливен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер, за срок от 24 месеца, с абонаментен план Smart L+, по който дължал месечна абонаментна такса от 26.99лв. с вкл.ДДС. Той обаче не изпълнявал задълженията си да заплаща дължимите от него суми за месеците май, юни, юли и август 2018г. въпреки, че за тях ищеца издавал фактури, както следва:
№ 1246776491/ 15.05.2018г. за отчетен период 04.05.2018г.- 14.05.2018г. на стойност 53.87лв. с ДДС и срок на плащане- 01.06.2018г.
№ 1248447712/ 16.06.2018г. за отчетен период 15.05.2018г.- 14.06.2018г. на стойност 64.80лв. с ДДС и срок на плащане- 02.07.2018г.
№ **********/ 15.07.2018г. за отчетен период 15.06.2018г.- 14.07.2018г. на стойност 28.44лв. с ДДС и срок на плащане- 01.08.2018г. и
№ 1251807479/ 16.08.2018г. за отчетен период 15.07.2018г.- 14.08.2018г. на стойност 2.94лв. с ДДС и срок на плащане- 01.09.2018г.
Тези си вземания, заедно с много други парични вземания от различни длъжници, БТК прехвърлило, с договор за цесия, на „С.Г.Груп“ООД, което пък ги продало, отново с договор за цесия- от 01.10.2019г., на „ЮБЦ“ЕООД. Последното твърди, че изпълнение от К. така и не последвало, поради което то се обърнало за съдействие към съда, който уважил 1 заявлението му по чл.410 от ГПК и му издал заповед за изпълнение. Тъй като ответника не бил намерен от съда, за да му бъде връчена тя, заповедния съд дал на дружеството указание, че вземанията си по нея трябва да установи с иск. Това в случая е сторено в срок.
Ответникът не депозира писмен отговор на исковата молба, но се яви се яви в проведеното съдебно заседание и призна иска.
Тъй като съда прецени, че в случая са налице условията на закона за постановяване на решение при признание на иска, постановяването на каквото е поискано от пълномощника на ищеца, приключи съдебното дирене и няма да обсъжда в това решение доказателства, а посочва единствено, както изрично е предвидено с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, че го основава на признанието. С оглед обема на признатото право- в пълния му размер, съда ще уважи иска изцяло- ал. 1 на чл. 237 от ГПК.
Съдът обаче трябва да коментира следното: ЮБЦ претендира единствено съда да приеме за установено, че ответника му дължи сумата 114.43лв.- незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 15.04.2018г.-15.08.2018г. При сборуване на задълженията по четирите цитирани по-горе фактури вземането се получава в по-голям от този размер /150.05лв./, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, а и тъй като за главница в този именно размер “ЮБЦ“ЕООД е поискало и съотв. съда му е издал заповед за изпълнение, съда ще постанови решението си за дължимост точно на 114.43лв.
Така също, видно от заповедта за изпълнение, тя е издадена и за сума в размер 26.16лв., представляваща мораторна лихва. Това парично вземане обаче не е предмет на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, поради което и за нея съда няма да постановява установителен диспозитив.
Дружеството търси сторените от него разноски- както в заповедното, така и в настоящото исково.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват сторените от него в делото разноски, в пълен размер- 205 лв., от които: 25лв. - доплатена държ.такса и 180лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
В заповедното производство разноските на „ЮБЦ“ЕООД са толкова, колкото са записани в заповедта за изпълнение- също 205лв.
Въз основа на изложеното и при условията на чл. 237 ал.1 от ГПК, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. К., с 2
ЕГН: ********** и адрес гр.Сливен, ж.к.“Сини камъни“ №4, вх.“Г“,ет.5, ап.15 дължи на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК: 205680303, със седалище гр. София и съдебен адресат адв.Виолета Герова от САК сумата 114.43лв. /сто и четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки/, за която на това дружество е издадена от Сливенски районен съд, в заповедното производството по ч.гр.д.№ 2471/2021г., заповед № 831/ 28.06.2021 г.
ОСЪЖДА М. К. К., с ЕГН: ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК:
205680303, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 2471/2021г. на СлРС – 205лв. /двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА М. К. К., с ЕГН: ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК:
205680303, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в установителното производство, развило се в настоящото гр.д.№ 4379/2021г. на СлРС 205лв. /двеста и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3