Заповед за изпълнение № 685 от 23.10.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІІ състав в проведеното на 23.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1440 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Динчер Хабиб, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът И. В. С., ЕГН: **********, настоящ адрес ***********, да заплати на кредитора "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление *********, сумите: 306,77 EUR (триста и шест евро и 77 цента), представляваща главница - неплатена падежирала главница, дължима до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.11.2025 г. до 15.08.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на 5,22 EUR (пет евро и 22 цента) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 1 , 1 4 EUR (четиридесет и едно евро и 14 цента), съобразно уважената част от вземането като ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 69,23 EUR (шестдесет и девет евро и 23 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.11.2025 г. до 15.08.2026 г., ведно със законната лихва за период от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 199,40 EUR (сто деветдесет и девет евро и 40 цента), представляваща друго - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ на посочената по-горе дата, 204,50 EUR (двеста и четири евро и 50 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при неплащане повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, 81,76 EUR (осемдесет и едно евро и 76 цента), представляваща мораторна лихва - неплатена лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаването на заявлението в съда за периода от 16.11.2025 г. до 19.10.2026 г., искането за законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението /20.10.2026 г./ до изплащане на вземането, както и за разликата над 5,22 EUR (пет евро и 22 цента) до претендирания размер от 14,91 EUR (четиринадесет евро и 91 цента) за държавна такса, за разликата над 4 1 , 1 4 EUR (четиридесет и едно евро и 14 цента) до претендирания размер от 117,60 E U R (сто и седемнадесет евро и 60 цента) за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от вземането, както и за сумата в размер на 51,10 EUR (петдесет и едно евро и 10 цента) за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.

Вземането в уважената част произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ******** от 14.10.2025 г., сключен при Общи условия, по силата на който кредиторът е отпуснал на длъжника пот ребителски кредит в размер на 600 лв., със срок на кредита 10 месеца, ГПР 57.95%, Годишен лихвен 1 процент 47.50%, общо дължима сума 735.40 лв. Вземането произтича от неплатена падежирала главница в размер на 268.34 евро, дължима до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.11.2025 г. до 15.08.2026 г.

По отношение на заявените вземания за: 69,23 EUR (шестдесет и девет евро и 23 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.11.2025 г. до 15.08.2026 г., ведно със законната лихва за период от 20.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 199,40 EUR (сто деветдесет и девет евро и 40 цента), представляваща друго - неплатенa неустойка, начислена на основание чл.

10 от ОУ на посочената по-горе дата, 204,50 EUR (двеста и четири евро и 50 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при неплащане повече от 90 календарни дни на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, 81,76 EUR (осемдесет и едно евро и 76 цента), представляваща мораторна лихва - неплатена лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата, предхождаща подаването на заявлението в съда за периода от 16.11.2025 г. до 19.10.2026 г., искането за законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението /20.10.2026 г./ до изплащане на вземането, съдът намира следното:

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

От друга страна, с практиката Съда на Европейския съюз е разяснено задължението за служебна преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо и такава преценка следва да бъде извършена от заповедния съд в случая.

В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице обоснова вероятност процесният договор да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент - 47,50%, общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите - 57.95%. Изготвен е и погасителен 2 план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 57.95%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС - решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че 3 обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.