Решение № 90 от 05.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Несебър, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20252150200755 по описа за 2025 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 10909/05.11.2025 г. от И. С., воден на *** г. в Украйна, гражданин на Украйна, чрез адв. В. П. от БАК, със съдебен адрес в гр.

Несебър, ул. „И. Вазов“ № 23, ет. 1, срещу наказателно постановление № 25-0304000384/12.05.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Изложени са бланкетни оплаквания за противоречието на НП с материалния закон и издаването му в нарушение на процесуалните правила, като се моли за отмяната му в цялост.

Насрещната страна не взима становище по постъпилата жалба.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П. от БАК, който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на постановлението. Прави оплаквания за несъставомерност на деянието поради недоказаност на обстоятелството, че жалбоподателят към датата на проверката е имал качеството „водач на МПС“, възразява се за допуснато съществено неотстранимо процедурно нарушение чрез неосигуряване на преводач на жалбоподателя-чужд гражданин. В допълнение се аргументира неяснота в описанието на деянието, дадено от наказващия орган, водещо до невъзможност да се разбере, дали се ангажира отговорността му за отказ да даде проба за алкохол или за наркотици, което били две самостоятелни нарушения на закона.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 25.04.2025 г., около 22,30 часа, в общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг, на алеята до х-л „Тракия Плаза“, при управление на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, собственост на О. С. от Украйна, жалбоподателят – украински гражданин – предприел неуспешна маневра за паркиране, допрял друг паркиран автомобил и спрял. Въз основа на подаден сигнал на очевидец на мястото на инцидента бил изпратен автопатрул по КАТ в състав св. М. М. и полицейски служител Р.П.. Св. М. установил паркиралото на криво МПС – допряно в л.а. марка „Ауди“ - в спряло състояние, като на предна лява седалка /шофьорско място/ спял жалбоподателят. По снети на място от св. М. сведения от сигналоподателя, последният заявил, че докато пушил на терасата видял автомобилът, в който бил установен С., да удря неговия. След като събудили жалбоподателя полицаите пристъпили към проверка и установяване самоличността му, но поради неадекватното му състояние и липсата на документи го задържали. Покъсно на място пристигали полицейски служител Т.С., който владеел руски език, както и съпругата на задържания жалбоподател. Със съдействието на полицай С. била осъществена комуникация на руски език с жалбоподателя и жена му, като последната открила в автомобила документи, съгласно които се установила самоличността на С..

С. бил приканен от полицейските служители да извърши тест за употреба на наркотици с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJJ-0041, като след отказ от негова страна, полицаите го отвели в РУ Несебър, където съставили нужните документи за това с участието на преводач от руски на български език и обратно. В РУ Несебър С. потвърдил и пред преводача отказа си да бъде тестван за наркотици, респ. да даде кръвна проба за анализ въз основа на издадения му талон за изследване № 282992/25.04.2025 г. Предвид това св. М. съставил АУАН Серия G A № 3673209/26.04.2025 г., и го предявил на водача ведно с талона за изследване, но последният отказал да ги получи. Св. М. разяснил на водача правото му да даде кръв и урина за проба в Здравна къща – Несебър, като през цялото време на проверката се осъществявал превод чрез преводача Т.Т. на руски език. Въз основа на АУАН Серия GA № 3673209/26.04.2025 г. е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия G A № 3673209/26.04.2025 г., талон за изследване № 282992, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, докладна записка по случая на ст.пол. Бисер С., заповед за задържане на лице рег. № 304зз143/25.04.2025 г., протокол за обиск, както и от показанията на свидетеля М.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Следва да се посочи, че независимо че актосъставителят не е пряк очевидец на настъпилото ПТП, от установената поредица от факти логически се установява, че именно жалбоподателят С. е управлявал едно от участвалите в сигнализирания инцидент МПС-та. Безспорно е, че полицаите са били изпратени на местопроизшествието по сигнал за ПТП, като св. М. лично е възприел местоположението на участниците в него – паркирал автомобил без водач и друг – спрял накриво и опрян в него, в който на седалката на водача спял жалбоподателят. В този смисъл и при отсъствие на доказателства в обратна посока, съдът приема за житейски и логически обосновано сигнализираното ПТП да е настъпило при 2 управление на МПС-то в което е установен С. и от самия него, доколкото е бил сам в колата и на шофьорското място. В допълнение, по делото бе събрано и косвено доказателство в подкрепа на този извод – с показанията на св. М. бяха възпроизведени събрани от него сведения от сигналоподателя, който заявил, че докато пушил на терасата си видял как автомобилът, в който е установен да спи жалбоподателя, удря неговото МПС. При това положение, съдът приема за установен факта, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, собственост на О.

С. от Украйна, непосредствено преди пристигане на полицейските служители на мястото на проверката.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че отсъстват доказателства за посоченото в НП обстоятелство, че е управлявал МПС към датата и часа на проверката. Същото не се подкрепя с нито едно доказателство и остана голословно заявено.

Съдът намира за недопустимо и неотносимо към предмета на спора представено от наказващия орган сведение на С.Г.. Същото съставлява недопустими свидетелски показания в писмена форма, които и по същество са ирелевантни към процесния пътен инцидент и извършената по повод него проверка от служителите на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /в редакция към 25.04.2025 г., изм. бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г. и бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г./ предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на предписание за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на наркотични вещества и техните аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотици. Следователно, ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал.

3 от ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал.

3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно.

В актуалната си редакция и след посочените по горе допълнения задължението 3 е предвидено за водач, „който не е участвал в пътнотранспортно произшествие, с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс“. Въведеното допълнение е във връзка с изменение на Наказателния кодекс чл. 343б, ал. 7 от НК, с който отказът за съдействие установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози от водач, допуснал ПТП, е въздигнато в престъпление.

Същевременно, легалната дефиниция на понятието „водач“ се съдържа в § 6, т.

25 от ДР на ЗДвП, съгласно която „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Доколкото по делото се установи, че процесната проверка е била предприета спрямо С., след като е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ***, собственост на О. С. от Украйна, съдът счита, че същият от правна страна е имал визираното в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП особено качество на водач на МПС.

В случая водачът С. е отказал да бъде изпробван с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJJ-0041, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване, като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и преводач и не се оспорват от самия жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да бъде тестван с тест, така и, че му е издаден талон за изследване, който отказва да получи.

Няма спор по делото и че жалбоподателят не се е явил за даване на биологична проба /кръв и урина./ във ФМСП Несебър.

Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 5, ал. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случая безспорно жалбоподателят С. е отказал да бъде тестван за употребата на наркотици и техни аналози по предложения от св. М. начин - с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARJJ0041. При това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят е отказал да получи талона, което е удостоверено с подпис на свидетел, но му е било разяснено съдържанието му чрез преводач от и на руски език. Следователно талонът е връчен надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване на употреба на наркотици и техните аналози - чрез даване на биологична проба за изследване.