Решение № 8254 от 19.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8254 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110114852 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [фирма] против П. Б. Ц. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 45809/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която поради оспорване от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните 1 тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1341,47 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.Суха река, бл.220, вх.Г, ет.2, ап.64, ведно със законна лихва от 04.08.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 109,01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 21.07.2021 г., сумата от 38,89 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.08.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 31.08.2018г. до 21.07.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва размера на дължимите суми за топлинна енергия, както и правилността на отразяването на изравнителните сметки, изготвени за процесния период от ФДР, в информационната система на ищеца, както и останалите обстоятелства, за които последния е заявил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Оспорва единствено основанието на претенциите, но не и техния размер, поради което моли да 2 не бъде допускана ССчЕ. Не оспорва ежемесечните отчети на общия топломер н СЕС за исковия период, нито извършеното разпределение на ТЕ и стойността на изравнителните сметки, поради което моли да не бъде допускана и съдебно-техническа експертиза. Поддържа се, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния недвижим имот. Оспорват се твърденията на ищеца, че през исковия период е имал сключен валиден договор с фирмата за дялово разпределение, както и че имота е бил топлоснабден. Оспорва се наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот, наличието на отоплителни тела и заснемане на отоплителната инсталация в същия. Наведени са доводи за настъпила погасителна давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените в хода на производството разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „Нелбо” АД изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Сочи се, че през исковия период не е осигуряван достъп до имота за отчет.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 45809/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против П. Б. Ц., с която е разпоредено да заплати на кредитора – настоящ ищец суми за главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение през периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. до процесния недвижим имот, както и суми за обезщетение за забава относно заплащане на главниците.

С разпореждане от 22.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 45809/2021 г. по описа на СРС съдът е указал на кредитира, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, тъй като в законоустановения срок длъжникът е подал възражение.

По делото е приложен нотариален акт по отношение на процесния недвижим имот, от който се установява, че същият е бил собственост на Д.Д.П..

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на Д.Д.П. е, че е оставил един наследник по закон – П. Б. Ц. – дъщеря.

По делото е приложено писмо, от което се установявана, че по разпореждане на ЧСИ върху процесния недвижим имот е била вписана възбрана още през 2012 г.

По делото е приложен протокол от проведено на 19.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услуга 3

„топлинна счетоводство“ с [ФИРМА]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на общото събрание, както и договор от 02.09.2002 г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.

По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, със срок от една година, който съдът намира за неотносим към исковия период.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.

По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода в имота през исковия период.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

В конкретния случай ищецът претендира от ответника заплащане на суми, произтичащи от доставяна топлинна енергия през периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на Д.Д.Ц.

– наследодателка на ответницата е, че същата е починала на 22.04.2019 г.

Предходното обуславя извод, че през процесния исков период между ищцовото дружество и ответницата не е било налице валидно облигационно правоотношение така, както се излага в исковата молба. През горепосочения период облигационно правоотношение евентуално е било налице между наследодателя на ответницата и ищеца. В исковата молба обаче не са изложени подобни обстоятелства, нито 4 твърдения, че процесната сума се претендира от ответницата именно в качеството й на наследник, т.е. че задължението е обусловено от наследствено правоприемство, а не от облигационна връзка.

В постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, съответно клиент на топлинна енергия. Въпреки предходното ищецът не е предприел дължимите процесуални действия, поради което следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие. Това е така, тъй като в конкретния случай ответникът изрично оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

Предвид гореизложеното, доколкото съдът е обвързан от поставените в исковата молба рамки и не може да подменя волята на страната относно обстоятелствата, от които се твърди, че произтича задължението, то исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не бяха представени и доказателства за наличие на облигационно правоотношение между ищеца и третото лице-помагач, по силата на което за ищеца да е възникнало право да претендира суми за дялово разпределение на топлинна енергия.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ответникът не е направил разноски по производството, а се претендира единствено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна помощ и съдействие е, че ответникът и адв.И. са се договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.