Определение № 3193 от 22.12.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1282/2025
- Вид
- Определение № 3193
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Донка Янкова Русинова, Галя Василева Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1,пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3193 гр. Бургас, 22.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501282 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК , вр. чл. 413 ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от Александър Василев Димитров, главен изпълнителен директор и Младен Маркоски, изпълнителен директор, чрез адв. Лили Рачева, против Разпореждане № 1038 от 27.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 608 по описа за 2025 г. на Районен съд – Айтос, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против „БПЛАН РЕЙСИНГ “ ЕООД за сумата от 1105.70 лева – неустойка за неизпълнение на Договор 506045619, партида 110152935 ID на Договор М 6870064 от 12.04. 2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане и 25,19 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 27.03.2025 г. до 17.06.2025 г.
В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и се моли за отмяната му, както и за постановяването на съдебен акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните и отказани суми да бъде уважено. Счита се, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че по делото липсват доказателства за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като се сочи, че рамковият договор, въз основа на който се претендират неустойки, в конкретния случай не подлежи на разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД, а на прекратяване, породено от договорно основание.
Прекратяването на договора е уговорено в чл. 54. 12. от ОУ, като предвид свободата на договаряне, предвидена в разпоредбата на чл. 9 3ЗД , страните могат да уговарят помежду си прекратяване на договорните правоотношения по ред, различен от този, предвиден в чл. 87 от 33Д. Конкретно страната 1 намира изводите на заповедния съд за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за неправилни, т. к. съдът свързва тази нищожност със забрана за неоснователно разместване на блага, която не е сред критериите, визирани в задължителната за приложение съдебна практика на ВКС (позовава се на т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010Г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС). Цитират се решения на ВКС в насока, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР №7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите такива от предсрочното прекратяване на договора, а също и че неустойката следва 1 да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Поддържа в унисон с цитирана съдебна практика също, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като: свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният длъжник сам д а ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, а също като се държи сметка за качеството на абоната, който в процесния казус е търговец и като такъв следва да води своите дела при полагане на завишена грижа, а именно тази на добрия търговец, предполагаща способността му да преценява от позицията си на професионалист рисковете на сключваните от него сделки( така Решение № 50104 от 11.08.2023 по гр. д. № 2639/2022 по описа на ВКС, IV ГО). Позовава се и на това, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, закрепен в чл. 9 ЗЗД. Счита, че в случая при договарянето са спазени всички изисквания на националното и на европейското общностно право, поради което заявените претенции следва да бъдат изцяло уважени.
Позовава се в подкрепа на съображенията си и на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. Счита, че т.к. потребителят на услугата е търговец, за който е приложима разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, той не може да се ползва от защита, завишена в сравнение с тази, която се предвижда за найуязвимите в търговските отношения страни- потребителите физически лица.
Моли се уважаване на частната жалба и отмяна на разпореждането в обжалваната част с постановяване на определение, с което претендираните суми бъдат присъдени. Моли се и за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на противната страна по правилото на чл. 413,ал. 2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество жалбата е 2 неоснователна, а съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. д.№ 608/25г. по описа на РС – Айтос е било образувано по реда на чл. 410 и сл. от ГПК по заявление, в което се иска длъжникът „БПЛАН РЕЙСИНГ “ЕООД да заплати на кредитора “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните суми: 1 ) 282,42 лв. – месечни такси за услуга с номер *** и допълнителна услуга A1 Net Protect по Договор № М6870064 от 12.04.2022 г. за периода 21.09.2024 г. до 20.03.2025 г.; 2 ) 11,81 лв.
– законна лихва за забава върху сумата от 282,42 лв. за периода от 13.11.2024 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 3) 3,49 лв. – такса за повторно включване по фактура № 493630918/23.10.2024 г.; 4) 0,21 лв. - законна лихва за забава върху сумата от 3,49 лв. за периода от 13.11.2024 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 5) 1,99 лв. – такса за достъп до услуги след просрочие по фактура № 495114287/25.11.2024 г.; 6) 0,10 лв. - законна лихва за забава върху сумата от 1,99 лв. за периода от 16.12.2024 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 7 ) 10,95 лв. – такса за събиране на дължими суми по фактура № 498100745/24.01.2024 г.; 8) 0,37 лв. законна лихва за забава върху сумата от 10,95 лв. за периода от 14.02.2025 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 9) 1105,70 лв. – неустойка за неизпълнение на Договор № М6870064 от 12.04.2022 г. за периода от предсрочното прекратяване на договора – 25.03.2025 г., до края на срока на договора – 04.10.2026 г.; 10) 25,19 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 1105,70 лв. за периода от 27.03.2025 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане.
С молба от 26.06.2025г., депозирана в резултат от разпореждане на РС – Айтос, главницата е уточнена по пера, като са изрично посочени конкретните месечни такси, дължими за мобилния номер на длъжника-абонат, обяснена е неустойката, като сбор от оставащите 18 месечни абонаментни такси, ведно с индексациите на размера им; посочени са по разбивка размерите на мораторните лихви върху всяко вземане за главница.
С издадената заповед №302/27.06.2025 г. РС – Айтос е постановил длъжникът да заплати на кредитора–заявител, сумите : 1 ) 282,42 лв. – месечни такси за услуга с номер *** и допълнителна услуга A1 Net Protect по Договор № М6870064 от 12.04.2022 г. за периода 21.09.2024 г. до 20.03.2025 г.; 2 ) 11,81 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 282,42 лв. за периода от 13.11.2024 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 3) 3,49 лв. – такса за повторно включване по фактура № 493630918/23.10.2024 г.; 4) 0,21 лв. - законна лихва за забава върху сумата от 3,49 лв. за периода от 13.11.2024 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 5) 1,99 лв. – такса за достъп до услуги след просрочие по фактура № 495114287/25.11.2024 г.; 6) 0,10 лв. - законна лихва за забава върху сумата от 1,99 лв. за периода от 16.12.2024 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 7 ) 10,95 лв. – 3 такса за събиране на дължими суми по фактура № 498100745/24.01.2024 г.; 8) 0,37 лв. - законна лихва за забава върху сумата от 10,95 лв. за периода от 14.02.2025 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане; 9) 5,29 лв. – деловодни разноски за държавна такса.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за следните суми: 1) 1105,70 лв. – неустойка за неизпълнение на Договор № М 6870064 от 12.04.2022 г. за периода от предсрочното прекратяване на договора – 25.03.2025 г., до края на срока на договора – 04.10.2026 г.; 2 ) 25,19 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 1105,70 лв. за периода от 27.03.2025 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане.
Аргумент за отказа е нищожността на клаузата, от която произтичат неустойките, поради противоречието им с добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, т. к. уговорката има подчертано санкционен характер и не съобразява естеството на обезпеченото задължение, нито възможните вреди в резултат на неизпълнение от страна на абоната. Счита се, че тя води до неоснователно обогатяване на доставчика, т. к. обосновава реализацията на насрещна имуществена облага, каквато той би осъществил и без да прекрати договора. Счита, също, че по делото липсват доказателства за волеизявление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, отправено до длъжника, което е пречка да се приеме за възникнало вземането за неустойка, като кредиторът следва да заяви пред заповедния съд, че е упражнил своето потестативно право за едностранно прекратяване на договора, произтичащо общите условия, като е уведомил за това длъжника писмено, като едва тогава вземането става изискуемо.
Бургаски окръжен съд намира разпореждането за правилно като краен правен резултат и се солидаризира с изнесените от първата инстанция в негова подкрепа решаващи правни изводи за недействителност на неустоечната клауза за неизпълнение, от която произтича заявеното от кредитора вземане, за сумите: 1) 1105,70 лв. – неустойка за неизпълнение. за периода от предсрочното прекратяване на договора – 25.03.2025 г., до края на срока на договора – 04.10.2026 г.; 2 ) 25,19 лв. – законна лихва за забава върху сумата от 1105,70 лв. за периода от 27.03.2025 г. до 17.06.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане.
В представения договор за мобилни услуги е предвидена възможността за едностранно прекратяване на договорът за мобилни услуги при хипотезите, уредени в отделни подточки на чл. 54 от ОУ.
Не е достатъчно кредиторът да твърди, че е налице автоматично прекратяване на договора. Когато липсва твърдение за отправено волеизявление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съдилищата приемат, че заявлението се отхвърля. Не е достатъчно кредиторът да твърди, че е налице автоматично прекратяване на договора. Когато липсва твърдение за отправено волеизявление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съдилищата приемат, че заявлението се отхвърля
4
Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за прекратен.
Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи писмено. Според трайната и непротиворечива съдебна практика в тежест на кредитора е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за разваляне на договора и че тя е достигнала до знанието му. От представените по делото доказателства обаче не се установи жалбоподателят – заявител да е отправял писмена покана до длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на договорните им отношения преди подаване на заявлението в съда, с което претендира неустойка по процесния договор, което е основание за съда да заключи, че процесният договор не е бил прекратен предсрочно, съответно претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до длъжника.
Разпечатката съдържа 27 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20570e75-c0ad-4bf0-a9a6-69e3f346303f