Решение № 222 от 11.11.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 423/2022
- Вид
- Решение № 222
- Подписан
- 11.11.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.93в, ал.14 · Закон за автомобилните превози
- чл. 34 · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП
- §5, б."б" · Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт текст от значение за ЕИП
РЕШЕНИЕ
№ 222 гр. Търговище, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200423 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. Г. от гр.Шумен с ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Т. Я. – АК - Шумен против Наказателно постановление № 38- 0000886 от 28.04.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. С възражения за необоснованост, незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:
На 11.02.2022г. около 15:47ч. на
ПП I-4, км.223 + 470, до бензиностанция „Ромпетрол“, инспектори от РД „АА“ - Русе спрели и извършили проверка на товарен автомобил „МАН ТГА 24.440“ с рег.№ Н1361 ВМ от кат. N 3, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката контролните органи установили, че посредством посочения автомобил жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари /строителни материали/ от гр.Ямбол до гр.Шумен с пътен лист серия А, № 006408/ 11.02.2022г. и товарителница серия Г, № 040799, като извършваният превоз попадал в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г. Контролните органи установили, че товарният автомобил е оборудван с дигитален тахограф Siemens AG DTCO 1381 със сериен номер 0000456472. При проверка на дигиталната карта на водача № 0000000100238001 за текущия ден и за предходните 28 дни било установено, че за периода от 16:36ч. на
28.01.2022г. до 18:39ч. на 06.02.2022г. превключващия механизъм на тахографа вместо в режим „почивка“ бил поставен в положение „друга работа“. При така констатираните обстоятелства контролните органи приели, че жалбоподателят не е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа, поради което му бил съставен АУАН № 316919 /11.02.2022г. за нарушение на чл. 34, §5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно постановление № 380000886 от 28.04.2022г. Посредством същото за нарушение на чл.34, §5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500лева.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ив.С., Ив.Д. и Н.К..
Намира за основателно възражението, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място – по делото безспорно се установи, че връченият на жалбоподателя екземпляр от съставения АУАН е абсолютно нечетлив, видно от представения оригинал от процесуалния му представител в с.з.
Връчването на нечетлив и неясен АУАН поставя в невъзможност
2 жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Връчването на нечетлив препис от акта следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Предвид нечетливото съдържание на връчения му АУАН, жалбоподателят е поставен в невъзможност да прецени дали описаното в АУАН нарушение съвпада с описаното в НП, както и да упражни правото си на защита в съответната фаза на производството.
Съдът намира за основателно и възражението, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно е, че в тях не е посочено мястото на нарушението. Отразено е времето и мястото на проверката, както и времето на нарушението, но не и мястото на извършването му, въпреки, че е могло да бъде установено от контролните органи. Наказващият орган от своя страна не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН – преди да се произнесе по преписката да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и е издал обжалваното НП, като е възпроизвел дословно съдържанието на АУАН, ведно с липсващия реквизит.
Посоченият пропуск касае основен елемент от състава на административното нарушение и създава неяснота относно неговата обективна страна. Липсата на данни за мястото на извършване на нарушението не дава възможност да се провери компетентността на наказващия орган, както и да се прецени каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. Още повече, че в НП не е посочено и пред кой съд подлежи на обжалване НП, въпреки че съгласно чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН това обстоятелство е също задължителен реквизит на НП.
Деянието, за което жалбоподателят е санкциониран с НП е квалифицираното като нарушение на чл. 34, § 5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г., съгласно който водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо следните периоди от време: време на управление на превозното средство, "друга работа", "период на разположение", почивки по време на работа или 3 почивки. Наложената санкция е по чл.93в, ал.14 от ЗАвПр, която норма гласи, че водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 500 лв.
Така квалифицираното нарушение е описано в НП като е посочено, че „За периода от 16:36ч. на 28.01.2022г. до 18:39ч. на 06.02.2022г. водачът Г. не е използвал правилно превключващия механизъм на тахографа – вместо в режим „почивка“, превключващият механизъм бил поставен в положение „друга работа““. Съдът намира, че цитираните данни не са достатъчни за да се приеме, че е налице пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Не са посочени онези факти и обстоятелства, които са обосновали извода на контролните органи, че положението, в което превключващият механизъм е бил поставен е било неправилно. Не става ясно кои факти според проверяващите са налагали същият да бъде поставен в положение „почивка“, респ. защо изборът водача да постави превключващия механизъм в позиция „друга работа“ е бил неправилен.
Съдържанието на АУАН и НП не следва да се изчерпва с посочване само на действието или бездействието, което според контролните органи е съставомерно. Следва в изпълнение изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП да са изложени всички относими факти и обстоятелства, които водят до извода, че е налице административно нарушение и го обосновават.
Пълното описание на нарушението, посочването на мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е осъществено са задължителни реквизити на АУАН и НП, които индивидуализират нарушението като такова. И докато чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност за издаване на НП и при нередовност в АУАН, то при издаване на НП наказващият орган следва да спази всички изисквания на ЗАНН. Само с изискуемото от закона съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административнонаказателната отговорност на субекта, без да ограничава процесуалните му права. В този смисъл непосочването на конкретни факти и обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на нарушението в НП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяната му.
Естеството на констатираните пороци изключва обсъждането на НП по същество, включително във връзка с приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
С оглед решението за отмяна на НП и разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по административнонаказателни производства, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая наложената с НП глоба е в размер на 500лв. Следователно е приложима нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, която, в приложимата си редакция /ДВ бр.68/2020г./ гласи, че при интерес до 1000лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв. Следователно договореното и платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер към минималния, поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно. С оглед това, ИА „АА“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 - 0000886 от 28.04.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на Г. Д. Г., ЕГН
********** от гр. Шумен, ул.“**** за нарушение на чл.34, §5, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 500лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София да заплати на Г. Д. Г., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.“**** сумата от 350лв., представляваща направени по делото разноски за 5 адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6