Определение № 855 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 855 гр. София, 28.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103428 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12822/25.05.2023г., подадена от Л. П. Л., чрез процесуалния представител адвокат Е. Ф. от ВАК, срещу решение № 472 от 13.04.2023г. по в. гр. д. № 1675/2022г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 260010 от 10.05.2022г., постановено по гр. д. № 461/2015г. по описа на Районен Съд-П., е уважен предявеният от главно встъпилия ищец С.

И. С. срещу касатора иск с правна квалификация чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2013г. на В. Б. С., бивш жител на [населено място], починал на 08.02.2015г., извършено в полза на Л. П. Л., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещение в нотариата с рег. № 976/10.02.2015г., оставено за съхранение в канцеларията на нотариус О. С. с рег. № 196, с район на действие района на РС-Варна, под № 9 в регистъра за записване на саморъчни завещания от 18.07.2014г., за което е образувано нот. дело № 7, рег. № 4791/18.07.2014г. и са отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт № 9/2015г., том 2, рег. № 1425, дело № 200/2015г. и констативен нотариален акт № 11/2015г., том 2, рег. № 1434, дело № 202/2015г. и двата по описа на нотариус И. К. с рег. № 225, с район на действие района на РС- Провадия.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици.

За неправилен счита извода на въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е 1 установено, че С. И. С. и В. Б. С. имат общ родоначалник. Поддържа, че съдът при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно е кредитирал косвени доказателства за родствени връзки между лица и за техните действителни имена, без да са налице официални документи, изрично предвидени в законодателството, които да установяват посочените факти и без да е проведено съответно охранително производство по чл. 542 и сл. ГПК. Счита, че обстоятелството дали едно лице е наследник по закон на друго лице е факт с правно значение, за удостоверяването на който, законът е предвидил съставянето на официален документ, а именно удостоверение за наследници.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Съдът следва ли да кредитира и да изгражда своите изводи за родствена връзка въз основа на преправено - ръкописно удостоверение за наследници без в него да е отбелязано лицето или органът извършил поправката?

2.При грешно изписани данни в удостоверение за наследници и невъзможност на административния орган да издаде ново с действителните данни на лицето, следва ли да се образува производство по чл. 547 ГПК за установяване на тези факти?

3.Следва ли въз основана други доказателства освен удостоверение за наследници да се прави извод за родствената връзка и имената на наследниците?

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация С. И. С., чрез процесуалния си представител адвокат А. Ж., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по гр.д.№461/2015г. по описа на РС-Провадия е образувано по предявените от Н. Х. Б. против Л. П. Л. и Н. С. Д. искове за прогласяване нищожността на основание чл.

42, буква „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН на саморъчното завещание от 04.03.2013г., извършено от В.

Б. С., починал на 08.02.2015г., в полза на Л. П. Л. и за ревандикация на недвижим имот, представляващ УПИ №... в кв. 28 по плана на [населено място], [община].

В производството по делото Х. Р. И. е встъпил главно, заявявайки собствени права върху имота с твърдението, че е придобил правото на собственост по давност с начало на владението от 2001г., като е предявил против Н. Х. Б. отрицателен установителен иск, а против Л. П. Л. положителен установителен иск за собственост.

В производството по делото по реда на чл. 225 ГПК е встъпил главно и С. И. С., който е предявил против Н. Х. Б. положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот като наследник на В. Б. С.; против Л. П. Л. иск с правно основание чл. 42, буква „б“ вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от 2

04.03.2013г. с твърдението, че същото не е написано от наследодателя и не е подписано от него, както и искане за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК на констативните нотариални актове, съставени през 2015г., с които Л. П. Л. е признат за собственик въз основа на завещанието на УПИ ІІІ-283 в кв. 38 по плана на [населено място] и УПИ УПИ №... в кв. 101 по плана на [населено място]; иск за прогласяване нищожността на сключения през 2015г. между Л. П. Л. и Н. С. Д. иск за покупко-продажбата на УПИ №.... в кв. 101 по плана на [населено място]; иск за предаване владението на УПИ №... в кв. 101 по плана на [населено място] срещу Н. С. Д.; иск за признаване правото на собственост и предаване владението на УПИ №... в кв. 38 по плана на [населено място] срещу Х. Р. И..

Л. П. Л. е оспорил предявените претенции с твърдението, че В. Б. С. не е имал общ родоначалник както с Н. Х. Б., така и със С. И. С., като е поддържал, че нито един от двамата не е от кръга наследници, предвиден в чл. 8, ал. 4 ЗН и не са легитимирани да оспорват валидността на саморъчното завещание, извършено от В. Б. С..

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение за наследници от 17.03.2015г., издадено от [община], В. Б. С. е починал на 08.02.2015г.

Съгласно удостоверението, роднини по пряка линия на В. Б. С. са С. Р. С. (майка), с ЕГН [ЕГН], починала на 31.01.1994г. и Б. С. С. (баща), с ЕГН [ЕГН], починал на 24.02.1985г.

Родители на С. Р. С. (дядо и баба по майчина линия на В. С.) са Р. М. Р., роден на 03.08.1884г., починал на 07.03.1971г. и В. Н. Р., родена на 11.03.1892г., починала на 02.01.1968г.

Посочено е, че със саморъчно завещание от 04.03.2013г., вписано в СлВп - П., завещателят В. Б. С. е завещал на Л. П. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество. Констатирано е, че завещанието е обявено с протокол с рег. № 976/10.02.2015г. на нотариус О. С. с район на действие района на РС-Варна за обявяване на завещание, съхранявано в нотариата под № 9 от 18.07.2014г. в регистъра за записване на саморъчни завещания по нот. дело № 7, рег. № 4791/18.07.2014г. на същия нотариус.

Взето е предвид, че видно от нотариален акт № 85, том II, дело №1045/1995г. на РС Провадия и нотариален акт № 12, том II, дело № 352/1994г. на РС - Провадия, В. Б. С. е придобил собствеността върху УПИ ІІІ-283, кв. 38 по плана на [населено място], [община], с площ от 1600 кв. м., ведно с построената в поземления имот жилищна сграда, баня и стопански постройки и върху УПИ №... УПИ №..., кв. 101 по плана на [населено място], с площ от 600 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда на четири етажа.

Посочено е, че на 17.03.2015г., с констативни нотариални актове № 9, том II, рег. № 1425, дело № 200/2015г. и № 11, том II, рег. № 1434, дело № 202/2015г., двата по описа на Нотариус И. К., с район на действие РС - П., с рег. № 225 в НК, ответникът Л. П. Л. е признат за собственик по завещание на гореописаните два имота.

Прието е, че от представените удостоверения за наследници; удостоверения за съпруг/а; удостоверения за родствени връзки; Акт за смърт № 2/08.01.1964г. на Р. Б. Д., издаден от ОбНС [населено място], Търговишко; Акт за смърт от 23.12.1947г. на С. С. Д., съставен от кмета и длъжностно лице по гражданското състояние на М. община, Поповска околия; Акт за раждане № 63/1906г. на Б. С., съставен от кмета на [населено място] омур, Б. община 3

(старото име на [населено място], общ. П.); нот. акт № 168/07.12.1945г. за публично завещание, съставен от П. околийски съдия, е установено следното: В. С. е починал на 08.02.2015г.; негови родители са С. Р. С., починала на 31.01.1994г. и Б. С. С., починал на 24.02.1985г. Негови баба и дядо по майчина линия са В. Н. Б. (Р.), починала на 02.01.1968г. и Р. М. Р. (Б.), починал на 07.03.1971г. Баба му В. Б. (Р.) е имала сестра И. Н. Г., починала на 23.02.1969г., сестра Р. Н. С., починала на 08.03.1979г., брат Х. Н. С., починал на 24.01.1998г., брат С. Н. С., брат Б. Н. С., починал на 31.05.1980г. И. Н. Г. (сестра на бабата по майчина линия на В. Б. С.), заедно със съпруга й Б. С. Г. са имали две деца - Г. Б. С., починала на 29.11.1998г. и Х. Б. С., починал на 26.12.1996г., оставил за наследници синовете си Н. Х. Б. (първоначалния ищец) и Б. Х. Б., починал на 29.05.2015г. Майката на В.

С. - С. Р. С. е имала един брат - Н. Р. Б., починал на 05.01.1992г. Бащата на В. Б. С. - Б. С. С., е имал следните братя и сестри - Ц. С. Н., починала на 20.10.1972г., (с наследник Н. С., починала на 30.03.2005г.), Х. С. С., починал на 07.04.1990г., (с наследници Н. Х. С., починал на 20.06.2000г. и С. Х. С., починал на 27.12.2005г.), И. С. С., починал на 22.01.1980г., Я. С.

С., починала на 05.10.1983г.; И. С. С., починал на 30.03.1987г. (оставил за наследници двете си деца - Р. И. С., починала на 09.09.2000г. и С. И. С. - главно встъпилия ищец), Д. С. С., починала на 14.09.1929г. (с наследник С. Н. Х., починала на 28.08.2000г.), С. С. С. и Г. С. С..

Баба и дядо по бащина линия на В. Б. С. са Р. Б. С. (също с имена Р. Б. Д., Р. С. С., Р. Б. Х.), починала на 07.01.1964 г. и С. С. С. (също с имена С. С. Д.), роден на 23.02.1873 г., починал на 23.12.1947г., в която насока са удостоверение изх. № 172/08.05.1989г. на Общински народен съвет, [населено място], справка НБД; акт за смърт, нотариален акт за публично завещание № 168, нот. дело № 2260, peг. № 928/1945г, акт за раждане № 63/1906г. на Б. С..

При тези данни е прието, че главно встъпилият ищец С. И. С. е първи братовчед на починалия В. Б. С., съответно роднина по съребрена линия от четвърта степен.

Посочено е, че от заключенията на изслушаните в първата инстанция три съдебно почеркови експертиза (една единична и две тройни) и от изявленията на вещите лица в съдебно заседание, се установява, че ръкописният текст в саморъчно завещание от 04.03.2013г. не е написан от В. Б. С., а също и че подписът за „Завещател“ в същото завещание не е положен от В. Б. С..

Прието е, че общият родоначалник на починалия завещател В. Б. С. и на главно встъпилия ищец С. И. С. е С. С. Д., роден на 23.02.1873г. и починал на 23.12.1947г. съгласно акт за смърт от 23.12.1947г., вписан в удостоверението за наследници изх. № 172/08.05.1989г. издаден от кметството на [населено място], общ. П., с имената С. С. С., починал на 23.12.1947г., който им е дядо и те са роднини по съребрена линия от четвърта степен.

Изложени са съображения, че доказателствената сила на удостоверението не е опровергана в процеса, същото е издадено въз основа на актове за гражданско състояние, който се ползват с материална доказателствена сила. Прието е, че обстоятелството, че бащиното име на съпругата Р. Б. С., починала на 07.01.1964г. в удостоверението е поправено ръкописно на „С.“ е без значение и не опровергава засвидетелстваните в удостоверението обстоятелства, тъй като в случая е достатъчно да се установи един общ родоначалник на починалия В. Б. С. и на главно встъпилия ищец С. И. С., и степента им на родство, предвидена в чл. 8, ал. 4 ЗН.