Решение № 382 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за възобновяване № 20251000600996 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения А. Г. Д.,чрез защитникът му, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 61/25 год. по описа на Окръжен съд-Монтана,с което е изменена в частта относно наказанието присъда №2 от 05.02.2025 год. на Районен съд-Лом,постановена по НОХД № 158/24 год.

Твърди наличие на процесуално нарушение при постановяване на присъдата от районния съд доколкото е в нарушение на чл.310,ал.1 от НПК,тъй като съдът не е посочил в съдебния протокол в колко часа се е оттеглил на тайно съвещание,а е посочил само,че присъдата ще бъде постановена в 16.15 ч,когато е и прочетена,а в 16.20 ч. протоколът е приключил,като присъдата е изготвена в ЕИСС и подписана с КЕП на 05.02.2025 год. в 16.41 ч.Това,наред с факта,че присъдата е изготвена в ЕИСС по-късно,намира за обстоятелства,които поставят в невъзможност въззивният съд да установи по безспорен начин кога е изготвен този акт.Изразява несъгласие със становището на въззивния съд в тази насока,който е приел,че дори да е нарушена хронологичната поредност на обявяване и подписване на присъдата,то нарушението в никакъв случай не е съществено,както и че моментът на подписване на присъдата на съдебния състав не е определящ за нейната правна сила след като е подписана.

На следващо място съзира процесуално нарушение,което е рефлектирало върху правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС.Излага в тази връзка,че при 1 първоначалното разпределение на делото в първоинстанционния съд е посочен само един възможен съдия-докладчик,а след отвода му вече присъстват възможни четирима съдии /извън списъка на изключените съдии/ и няма обяснение защо едни съдии са включени в последващото разпределение,а са изключени от първоначалното такова.Релевира подобно нарушение и при случайното разпределение във въззивната инстанция,като в протокола за случайно разпределение първоначално са включени двама съдии,а трима за изключени поради участието им в предишно разглеждане на делото.В протокола за разпределение на втория член на състава вече участват петима съдии,а шестима са изключени-първоначално изключените трима,избраният докладчик и първи член на състава съдия Т. Ж.,чийто съпруг е участвал в състав,чието решение е отменено по реда на възобновяването.Поддържа,че отново липсват предварително определени принципи,поради които в първоначалното разпределение са участвали по-малък брой съдии от последващото такова.

Счита,че е налице и неправилно приложение на материалния закон,защото производството по установяването на концентрацията на алкохол в кръвта не е проведено при стриктно съблюдаване правилата на Наредба 1 от 19.07.2017 год.Позовава се на практика на ВКС,според която този ред е спазен,когато на лицето е предоставена възможност да оспори резултатите от техническото средство,а след това и резултатите от кръвната проба.На тази плоскост поддържа,че на водача не е предоставена възможност да оспори резултата от техническото средство-Дрегер Алкотест,като даде кръвна проба за изследване или да се изследва с доказателствен анализатор,в зависимост от желанието му.Твърди,че не е спазен реда ,уреден в чл.3,,ал.2 и чл.6,ал.6 от Наредбата и по този начин подсъдимия е бил лишен от правото да се подложи на кръвно изследване.Акцентира върху това,че правилно въззивният съд е констатирал нарушение при попълването на талона,но изразява несъгласие с извода,че това нарушение не е съществено,като счита,че въззивните съдии са дописали фактическата обстановка,като са приели,че лицето не е избрало един от двата начина за изследване,което освен че не отговаря на истината,е противно на Наредбата,която създава императивни задължения за полицейските служители в случай,че лицето откаже да избере един от двата начина за изследване.Така,в талона следва да бъде попълнено,че лицето отказва да избере един от двата начина за изследване и това да бъде удостоверено чрез един свидетел.В конкретния случай изследване не е било възможно ,защото попълненият талон е некоректен и дори да се е самонасочил към МБАЛ-Лом,то изследване не би било проведено,тъй като не е било възможно да се установи дали се е явил навреме съобразно чл.15,ал.5 от Наредбата,според който вземането на кръв и урина за изследване се извършва в срока за явяване,определен в талона за изследване.

Открива нарушение на материалния закон в самото му осъждане доколкото се касае за проба,която е под законоустановения минимум от 0.5 промила на литър и това е така,защото са налице две експертни заключения.Според първото от тях експертите са заявили,че уредът може да направи грешка в границите от 0.52 до 0.63 промила и реалната стойност,след отчитане на грешката,е 0.52 промила.Второто експертно заключение е в насока,че е възможно двата лекарствени продукта в комбинация да достигнат до максимална алкохолна 2 концентрация от 0.037-0.038 промила,което означава,че при отчитане грешката на уреда и възможното покачване на алкохолното съдържание вследствие на лекарствени продукти,е възможно концентрацията на алкохол в кръвта да е била в диапазона от 0.48 до 0.49 промила,която е под наказуемата от 0.5 промила.

Нарушение на материалния закон открива и чрез неприлагането на чл.9,ал.2 от НК и освен това твърди,че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед на установените множество смекчаващи отговорността обстоятелства,каквито са сравнително ниската алкохолна проба,трудовата и социална ангажираност на подсъдимия,отличното му процесуално поведение,фактът,че деянието е извършено през нощта,когато няма особено движение по улицата,липсата на предишни нарушения на ЗДвП и отличните му характеристични данни.

Прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда или за връщане на делото за ново разглеждане,или за налагане на по-леко наказание лишаване от свобода без налагането на кумулативно предвидените наказания по чл.55,ал.3 от НК.

В съдебно заседание защитникът поддържа направеното искане по изложените в него съображения.

Представителят на САП намира искането за възобновяване за основателно,тъй като актът,постановен от първата инстанция и потвърден от втората,страда от твърдените пороци.Счита,че не са проведени необходимите и възможни действия за разкриване на обективната истина от съда и поради това са налице основанията за възобновяване.

Осъденият Д. моли да бъде оневинен.

Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:

По внесен от Районна прокуратура-Лом обвинителен акт срещу А. Г. Д. за извършено от него престъпление по чл.343б,ал.2 от НК ,в Районен съд-Лом е образувано НОХД № 397/21 год.С присъда №48 от 20.12.2022 год. Д. е признат за виновен и осъден на една година лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване,определен на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС и глоба в размер на 500 лв.

На основание чл.68,ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода,определено му по НОХД № 348/19 год. на Районен съд-Лом при общ режим на изтърпяване,а на основание чл.343г от НК подсъдимия е лишен от правоуправление за срок от една година и шест месеца.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия,чрез защитникът му пред Окръжен съдМонтана,който с решение № 115 от 27.06.2023 год. по ВНОХД № 43/23 год. е изменил присъдата,като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на шест месеца ,размера на глобата на 250 лв. и лишаването от правоуправление на една година.

По искане за възобновяване до САС е образувано наказателно дело № 930/23 год.,който 3 с решение №117 от 11.04.2024 год. е приел,че съдилищата по фактите са допуснали нарушение на чл.13 от НПК като не е допусната исканата от подсъдимия и защитата му СМЕ и е отменил присъдата,като е възобновил наказателното производство и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,при което да бъдат изпълнени дадените с решението указания.Последните са в насока,че следва да бъде допусната СМЕ ,която да отговори на въпроса дали към датата на деянието подсъдимия е бил под въздействие на медикаменти вследствие на провеждано лечение и доколко същите съдържат вещества,които биха оказали въздействие върху организма му,така че техния прием е повлиял върху показателите при отчитане съдържанието на алкохол в кръвта.САС е указал и съдът да изслуша показанията на поискания от защитата свидетел относно обстоятелствата,релевантни към извършеното от подсъдимия деяние.

След възобновяване на производство е образувано НОХД № 158/24 год. по описа на Районен съд-Лом.

На 05.02.2025 год. е постановена присъда,по силата на която подс.Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б,ал.2 от НК и осъден на това основание във вр. с чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 250 лв.,както и на основание чл.343г от НК на лишаване от правоуправление за срок от една година.

На основание чл.68,ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода,наложено му по НОХД № 348/19 год. на Районен съд-Лом при общ режим на изтърпяване и е приспаднато времето,през което е бил задържан за изпълнение на наказанието преди възобновяване на делото за периода от 24.07.2023 год. до 18.09.2023 год.,като от наказанието му лишаване от правоуправление също е приспаднато времето,през което е бил лишен от тази възможност,считано от 02.04.2021 год. до 02.04.2022 год.

В съдебния протокол от 05.02.2025 год. е отразено,че след приключване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия,съдът се е оттеглил на тайно съвещание,за да постанови присъдата си в 16.15 ч.,когато е била прочетена и разяснена на страните и протоколът е приключил в 16.20 ч.Присъдата е присъединена в ЕИСС в 16.41 ч. на същата дата и подписана с КЕП.

По въззивна жалба на защитникът на подсъдимия /впоследствие са представени и допълнителни писмени изложения/ е образувано ВНОХД № 61/25 год. на Окръжен съдМонтана.

С решение от 28.04.2025 год. присъдата на първоинстанционния съд е изменена в частта относно основанието за определяне на наказанието,като същото е определено да е при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК.В останалата част присъдата е потвърдена.

Искането за възобновяване е допустимо,тъй като е подадено в срок от легитимирана страна,срещу акт,непроверен по касационен ред.

Разгледана по същество е неоснователна.

На първо място САС отбелязва,че предмет на проверката за възобновяване е 4 въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на решението ,постановено от въззивния съд.

На следващо място е необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.

Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.

В искането,с което САС е сезиран ,се релевират процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон,както и явна несправедливост на наложеното наказание.