Решение № 787 от 22.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330112248 по описа за 2023 година

Производството образувано по искова молба от Д. Ю. Д. ЕГН ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, с която се предявява установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузите, даващи право на ответното дружество да получи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ - в размер на 1600 лева, и „Флекси“ – в размер на 3000 лева, съдържащи се в Договор за потребителски кредит № ****год, са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, както и като заобикалящи изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лв., при годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР – 49,15 %. Срокът на погасяване на заема бил 36 месеца. Била постигната договореност за заплащане възваграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1600 лв. и пакет за допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 3000 лева, разпределни на 36 месечни вноски по 127.77 лева. Сочи, че клаузите за възнаграждение за допълнителен пакет услуги били нищожни, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващи чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори. Моли за прогласяването им за такива и присъждане на разноски.

1

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявения установителен иск. Излага съображения, че преди сключването на договора на ищеца е предоставена своевременно информация за параметрите на договора, въз основа на която същият може да направи информиран избор за вземане на решение за сключване на договора, както и че потребителят е ползвал заплатените услуги. Възнагражденията не следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като получаването на допълнителни услуги не било задължително условие за сключване на договора, т.е. същите се дължали отделно и независимо от цената на кредита, при което не представлявали разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на закона не била налице, поради липса на субективния елемент на основанието. Страните имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и я осъществили по уредения в него начин.

Възнагражденията не били свързани с действия по усвояване и управление на кредита, поради което нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК липсвало, т.к. в договора ясно били посочени видът, размерът и действията, за които са начислени отделните възнаграждения за услугите. Договорът бил действителен, както и оспорените клаузи, във връзка с които съответните действия били извършени от кредитора.

Предвид изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, а и съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „Профи Кредит България” ЕООД и Д. Ю. Д. на ***г. е сключен договор за потребителски кредит № ***, по който е предвидено заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1600 лева и „Флекси“ в размер на 3000 лева. Видно от приобщения Договор годишният лихвен процент е 41.00%, годишният процент на разходите е 49.15%, при заемната сума от 4000 лева, като задължението следва да се погаси на тридесет и шест анюитетни вноски. В раздел V- ти от посочения договор за кредит, ясно е посочено, че се предоставят допълнителни услуги „Фаст“приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“- право на промяна на погасителния план. Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени, като за услуга „Фаст“ се заплащат 1600 лв., а за услуга „Флекси“ се заплащат сумата от 3000 лв.

Установява се и че в раздел VI- ти първоначално за потребителя е определена обща сума за плащане от 6973.54 лв., а след включване на възнаграждението по двата пакета за „услуги“ сумата се увеличава на 11573.54 лв. ( тоест, към сумата от 6973.54 лв. се прибавя общо дължимото за двете „услуги“, което възлиза на 4600 лв.).

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и Д. Ю. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 4000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че не съществува съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в общ размер от 4600 лв. за услугите „Фаст“ и „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит - в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел V I - ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги.

Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 4600 лв. за допълнителните услуги ( раздел VI- ти от договора, част „Допълнителна/и услуга/и” ) не е и индивидуално договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя.

Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която касае определянето на „гъвкав погасителен план“. Предвид това, частта от раздел VI- ти от договора установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК ( „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ).

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит : съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 3 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече - както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането на ГПР ( те са сигурен разход за потребителя ), което, видно от твърдението на самият ответник в отговора на исковата молба, не сторено. Впрочем, съобразно факта, че ГПР е 49.15%, а възнаграждението за „допълнителните услуги” е в размер на общо 4600 лева, тоест над един път повече от заемната сума и не е включено в ГПР, то е очевидно, че с включването му в ГПР, размерът на този показател неименуимо нараства над 50%., тоест ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява двойно и то без да се включва възнаградителната лихва ( доколкото възнаграждението за допълнителните услуги е 4600 лв., а чистата стойност на усвоения финансов ресурс е 4000 лв). Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

С оглед всичко гореизложено, тъй като доказа по безспорен начин 4 противоречието между клаузите, закона и добрите нрави, то според чл. 26, ал.

1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие.

Съобразно изложеното, така предявеният иск следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Предвид това, то следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат на основание чл. 38 ЗАдв., като посочената сума следва да се заплати от ответника в полза на адв. М. М.. Ищцовата страна е сторила разноски за държавна такса в размер от 184 лева, които също следва да й бъдат заплатени от ответника.