Решение № 2245 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2245 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110204043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. М., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление № 22-4332-027421/23.12.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За всяко от тях му е наложено административно наказание, както следва: на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП - глоба размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП; на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, предл. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени нарушения на процесуалните правила, каквито се явяват съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел, невземането на становище от жалбоподателя по въпросите на виновността и липса на доказателства, които да потвърждават нарушението.

Оспорва се възприетата от актосъставителя и наказващия орган фактическа обстановка. На изложените основания се прави искане атакуваното НП да бъде отменено.

Депозирани са писмени бележки вх. № 70059/01.03.2024 г. от юрк. Х., процесуален представител на наказващия орган, в които изразява становище за потвърждаване на наказателното постановление и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За проведеното на 23.04.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят М. се представлява от адв. М..

В дадения ход по същество адв. М. прави искане НП да бъде отменено по изложените в 1 жалбата съображения. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и поддържа, че предвид наличието на взаимно противоречащи си доказателствени източници, следва да бъде даден приоритет на версията, обслужваща тезата на жалбоподателя, и НП да бъде отменено.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 15.12.2022 г. около 10:40 ч. жалбоподателят А. М. се намирал в гр. София.

Управлявал лек автомобил „***“ с ДК № ***, движейки се по ул. „***“, с посока от ул.

„***“ към бул. „****р“. Докато М. маневрирал с автомобила пред № 4 на ул. „***“, бил спрян от свидетелите В. М. и П. П., полицейски служители при 04 РУ-СДВР. Свидетелите предприели извършване на полицейска проверка, в хода на която преценили, че водачът следва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Поради това подали до дежурната част сигнал за съдействие. Във връзка с него на място бил изпратен екип на ОПП СДВР, в чийто състав бил свидетелят М. Н., младши автоконтрольор при ОПП СДВР.

След пристигането на екипа на ОПП СДВР М. бил приканен от полицейските служители да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000 “, фабричен № ARMF 0097. М. обаче отказал, като твърдял, че не е управлявал автомобила, а само го препаркирал. Поради това му бил издаден талон за медицинско изследване № 113316/15.12.2022 г. В хода на проверката жалбоподателят не представил контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, които не носел у себе си.

Предвид това свид. Н. му съставил АУАН серия GА № 771876/15.12.2022 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно констатираните нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят подписал съставения АУАН без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Във връзка със случая свид. М. изготвил докладна записка до Началника на 04 РУСДВР, в която подробно описал обстоятелствата относно спирането на водача и извършената му проверка.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и дадена им аналогична правна квалификация съобразно разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на М. административни наказания, както следва: на основание чл. 174, ал.

3, предл. 2 ЗДвП - глоба размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 ЗДвП глоба в размер на 10 /десет/ лв., за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите М. Н., В. Й., П. П. и А. М. /частично/, и писмени - талон за медицинско изследване № 113316/15.12.2022 г.; докладна записка до Началника на 04 РУ2 СДВР; справка-картон на водач; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.

Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка, с изключение показанията на свидетеля М., които ще бъдат подложени на отделно обсъждане и анализ.

Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка, отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство и че не представил контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите Н., М. и П., издадения талон за медицинско изследване и изготвената докладна записка до Началника на 04 РУ-СДВР. Показанията на полицейските служители, включително при проведените допълнителни разпити, са последователни, подробни, логически издържани и в корелация с писмените доказателства, предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост, намирайки релевантните по делото факти, в това число относно спирането на водача за проверка и отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, за изяснени в пълнота.

До опровергаване на изложеното от свидетелите Н., М. и П. досежно горните обстоятелства не водят показанията на свид. А. М., който, при режим на довеждане от страна на жалбоподателя, твърди, че станал случаен свидетел на ситуацията, като описва фактическа обстановка, съгласно която автомобилът на М. не бил в движение към момента на пристигане на полицейските служители, както и че последните не предложили на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а директно преминали към съставянето на АУАН. Съдебният състав не кредитира изложените от свид. М. показания в съответните части, на първо място по причина, че противоречат на изложеното от всички останали свидетели, но също и поради факта, че звучат житейски неправдоподобно, с оглед направения опит за внушение за открито демонстрирани нерегламентирани действия от страна на полицейските служители спрямо жалбоподателя.

Такива действия на първо място е нелогично да са се случили в присъствието на свидетели /М./, и ако действително се бяха случили, жалбоподателят или М. би следвало да са сигнализирали своевременно компетентните органи по надлежния ред.

Поради това съдебният състав прецени, че изложеното от свид. М. представлява опит за изграждане на версия, която да обслужва защитната теза на жалбоподателя, и не кореспондира с действително случилите се събития, които прие за изяснени посредством показанията на разпитаните полицейски служители и подкрепящите ги писмени доказателства.

Материалната компетентност на свид. Н. по съставяне на АУАН и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени им по силата на заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото описание на всяко от вменените в отговорност на жалбоподателя нарушения и правната му квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.

3

В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата наркотични вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на моторно превозно средство, като в този случай е без значение дали съответният водач е обективирал или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. В случая се касае до отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози, като правната квалификация на нарушението е точна, ясна и съответна на фактическото описание.

Релевираните в жалбата възражения относно броя на свидетелите при съставяне на АУАН са неоснователни, доколкото е спазено изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН да е съставен в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване на нарушението - М. и П..

Изискване на становище от санкционираното лице относно субективната страна на нарушенията не е реквизит на АУАН и НП, предвид което и това възражение е неоснователно.

По изложените съображения настоящият съдебен състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.

По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, съдът констатира следното:

По нарушението с правна квалификация по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на производството и кредитирани от съда доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят М., като водач на МПС, е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, с което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е действал с пряк умисъл като форма на вината, доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова норма.