Определение № 171 от 14.09.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 145/2022
- Вид
- Определение № 171
- Подписан
- 14.09.2022
- В сила
- 14.09.2022
- Състав
- Пламен Ангелов Синков, Даниел Нанев Марков, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.117 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 136, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.15 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171 гр. Бургас, 13.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен Анг. Синков
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20222000600145 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр.ал.7 от НПК.
С определение № 557 от 21.06.2022 г., постановено по ЧНД № 587/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отменено постановление от 26.05.2022 год. на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 274/2019г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас за престъпление по чл.343а, ал.1,б. „б“, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при БОП, с който се иска отмяната му и потвърждаване на постановлението на БОП за частично прекратяване на наказателното производство по делото. В протеста се излагат доводи за обоснованост на отмененото постановление, като се възразява срещу изводите на първата инстанция.
Според депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас, в прекратителното постановление са смесени понятията: „обективна възможност да възприеме“ и „реално възприемане“, път и пътно платно; не са съобразени наличието на тротоар, контейнери за смет, ограничаващи видимостта и хора около тях, изводите на прокурора са се ограничили единствено до поведението на пострадалото дете , без да се отчитат всички обстоятелства на конкретната пътна прокурора.
Прокурорът счита, че не е налице случайно деяние, поради което предлага 1 протестът, като неоснователен да се остави без уважение, а определението на първата инстанция да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:
Досъдебното производство е започнало по реда на чл.212 от НПК със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествието и се е водило за това, че на 20.04.2019г. в гр.Бургас, по ул. „Константин Фотинов“, на кръстовище с ул. „Г.Кирков“, при управление на МПС – лек автомобил, марка „БМВ“, рег.
№** **** **, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. М. Г., ЕГН **********, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалото лице – престъпление по чл.343а,ал.1,б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
С постановление на Окръжна прокуратура, гр.Бургас от 09.04.2021г. е прекратено частично на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл.15, чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 274/2019г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас за престъпление по чл.343а,ал.1,бл“б“, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Срещу постановлението е била подадена жалба от процесуалния представител на пострадалата М. Ст. Г., с изложени съображения за неправилно приложение на закона. При осъществения от БОС съдебен контрол на това прекратително постановление с определение № 215/14.06.2021 г., постановено по ЧНД №390/2021 г. по описа съда, същото е отменено и делото е върнато на ОПБургас с указания. След връщане на досъдебното производство разследването е било възложено на следовател към СО на БОП, разпитани са били свид.В.
Г.– кореспондент на БНТ, изготвил репортаж за случилото се; свидетелки, работещи в близост до местопроизшествието; посетилият го полицай; повторно са разпитани част о от свидетелите, в т.ч. свидетелите К. Д. и баща му И. Д., извършени са технически изследвания на видеозаписа за репортажа; изпълнена е КСМАТЕ, след което е проведена и очна ставка между И. Д. и К.
Д..
2
До момента във воденото досъдебното производство няма привлечен в качеството на обвиняем за разследваното или за друго престъпление.
След предявяване на разследването, наблюдаващия прокурор се е произнесъл по направените от представителя на пострадалата възражения, които са приети за неоснователни и с постановление от 26.05.2022 год.наказателното производство отново е частично прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл.15, чл. 24, ал. 1, т. 1,пр.2 от НПК .
Това прекратително постановление е било обжалвано пред ОС-Бургас от повереника на майката на починалото дете С. М. Г., като със своя съдебен акт, предмет на настоящата въззивна проверка - определение № 557 от 21.06.2022 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 587/2022 г, първостепенният съд го е отменил и отново е върнал делото на ОП-Бургас.
Макар и да не изразява изцяло съгласие с изложените в атакуваното определение доводи и аргументи, въззивният съд намира за правилен крайният решаващ извод на първостепенния съд за отмяна.
Според изложените от БОС съображения, като не е съобразил поведението си с ред описани обстоятелства, сериозно усложняващи пътната обстановка в района на местопроизшествието и изискващи от водача И. Д. да се движи с безопасна скорост, както указва т.1 от ТРОСНК№ 28/ 28.XI.1984 г., той е проявил виновно поведение. След като водачът е предприел преминаване с по-висока от безопасно установената скорост - около 10 км/ч, той сам е поставил себе си в обективна невъзможност да реагира адекватно на внезапно появилата се опасност за движението – изскачане на пострадалото дете зад контейнера за смет.
В протеста се акцентира върху обстоятелството, че приближавайки към местопроизшествието, като е възприел пресичането на двете деца и възрастен мъж, водачът на автомобила – свид.Ив.Д., бил спрял за да ги пропусне да пресекат улицата. Това е сторил на 17,29м. от мястото на удара. По този начин той бил изпълнил дължимото поведение по чл.117 от ЗДвП, защото при спирането си същият водач бил имал възможност да възприеме обстановката с всички препятствия и опасности по пътя и както тогава, така и по –рано той не е възприел присъствието на трето дете – С. Г.. Според прокурора скоростта, с която водачът е ускорил лекият автомобил - до 18,86 км/ч( към момента на възникване на опасността), е била правилно избрана по 3 отношение двете деца на левият тротоар, с които е следвало да се съобразява водачът на автомобила и да внимава за тяхната безопасност. Последвалият удар на третото дете се явява случайно деяние, защото същото до предприетото от него пресичане, е било закрИ.о от по-висок от ръста му последен контейнер. Водачът е могъл да възприеме С., когато автомобилът се е намирал на разстояние от 3,56м. преди мястото на удара. С. е излязъл иззад контейнера и навлязъл в пътното платно също от това разстояние – 3,56м.Това е и възприетият от държавното обвинение момент на възникване на опасната ситуация, защото на свидетелят Ив.Д. не може да се вменява в задължение да знае или предполага за наличието на дете зад контейнера за смет и да съобрази скоростта си на движение под 10км/ч. и евентуалното навлизане на детето на пътното платно.
Основните въпроси по делото, на които се дължи отговор са: 1.) в кой момент пострадалото дете С. Г., се е превърнало в опасност за движението на водача на лекия автомобил „БМВ“, рег.№** **** **, 2.) какво е било дължимото му поведение при такова развитие на пътната ситуация и 3.) дали той го е проявил или е допуснал нарушение на правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилите съставомерни последици.
За да бъде приложен чл. 15 НК, е необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за избягване на опасността, да е реагирал своевременно и адекватно на възникналата опасност и вредоносният резултат да е настъпил по независещи от него причини.
Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Изводът на прокурора, че водача не е имал възможност да забележи третото дете, не може да бъде споделен от настоящата инстанция, поради фактите, съобщени в показанията на пътуващия на предната дясна седалка в лекия автомобил син на водача свид.К. Д..
В показанията си от 20.04.2019г. той ясно посочва , че е видял три деца от ромски произход да ровят в казаните, като точно пред автомобила две от тях тичайки предприели пресичане на улицата. Съобщеното от него на този разпит обстоятелство – че е видял три деца около контейнерите, изрично е потвърдил в следващия си разпит пред следовател на 17.08.2021г. - гърба на 4 л.17, т.2 от досъд.п. При проведената след изготвянето на КСМАТЕ очна ставка със свид.Ив.Д., свид.К.Д. вече е заявил, че не помни да е съобщавал така записаното в протокола за разпит от 20.04.2019г. относно възприетите три деца, че тогава бил под силен стрес и подписал протокола без да го е чел.
Като причина да потвърди същото обстоятелство в следващите си показания от 17.08.2021г. изтъква неразбирането си какво точно е бил питан тогава.
Това разяснение на свид.К.Д. не може да бъде прието за достоверно. По делото липсват данни за наличие на когнитивни дефицити у този свидетел, ограничаващи осмислянето на зададен му въпрос, от една страна, а от друга, разпита му пред следовател на 17.08.2021г. е проведен в присъствието на негов повереник –упълномощен защитник, който е присъствал и по-късно в проведената на 29.03.2022г. очната ставка между И. и К. Д.и като повереник и на двамата, според отразеното в протокола за очна ставка –л.144-л.145 , т.2 от досдъ.п., макар и по делото да липсва надлежното му упълномощаване от И.
Д.. Освен това, показания за възприети три деца свид.К.Д. е представил не само в посочените по-горе разпити, но и в отговорите на въпроси при друга очната ставка - тази със свид.А. от 23.04.2019г., когато е разяснил и механизма на придвижване на автомобила в участъка на местопроизшествието: „Докато търсихме свободно парко място забелязах три деца до контейнерите, като св.А. с неговата другарка бяха близо до трафопоста, който се намира зад контейнерите. Други хора не видях….Аз забелязах децата да се гонят около казаните, а баща ми намали , защото децата по принцип са потенциална опасност …..“ – гърба на л.25 и л.26, т.1 от досъд.п. Показанията на този свидетел са факт и към момента не могат да бъдат пренебрегнати.
След като пътникът на предна дясна седалка е възприел наличието на три деца до контейнерите, то е нямало пречка това да стори и водачът при внимателно наблюдаване на изменящата се пътна обстановка. Според изготвената КСМАТЕ разстоянието на видимост към предната страна на контейнерите е около 46,15м- отговор т.3.11. От това разстояние водачът Ив.Д. обективно е имал възможност да възприеме не само двете, но и третото дете – С.. Той е могъл и е бил длъжен да предвиди наличието на опасност за движението, каквато представляват неправомерно пресичащите пешеходци – И. и С. и да има готовност за реакция по отношение на неизвестното му поведение на трето дете, защото наличието на дете на пътя е 5 от категорията обстоятелства, изискващи това – „Когато се касае до деца, дори и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от платното за движение, те представляват възникнала опасност за движение, независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя.“ - т.6 от ТРОСНК№ 28/ 28.XI.1984 г.
Отделно от това, липсват каквито и да са обективни факти, потвърждаващи, че при така приетото от прокурора спиране преди ПТП , водачът И. Д. е възприел внимателно и направил дължимата преценка на пътната обстановка. Според първите му показания от 20.04.2019г. спирането е било еднократно, за да пресекат двете деца. Участието му в следствения експеримент е фиксирало две последователни спирания и потегляния преди удара на С.. В показанията си от 18.08.2021г. е казал, че е спрял първия път още като е видял хора около казаните и понеже никой не пресичал, е потеглил отново, но веднага пак е спрял, защото две деца предприели пресичане на улицата. Според последния негов разказ при очната ставка – л.147, т.2 от досъд.п., той е спрял два пъти – първия път е пропуснал да мине едното дете, потеглил е и веднага след това е спрял втори път, за да пропусне второто дете, след това отново е потеглил, когато е последвал удар с третото дете.
Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20550366-c37d-42b1-b499-3e5be0de9730