Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9618 от 21.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5762/2025
Вид
Решение № 9618
Подписан
21.05.2026
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9618 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110105762 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника Л. Н. С. – М. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. Н. С. - М. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 1244,73 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил за периода от 01.12.2022г. до 30.09.2024г., ведно със законната лихва за периода от 31.01.2025г. до изплащане на вземането, сумата 91,25 лв.,представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2022г. до 13.09.2024г., сумата 0,99 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2024г. до 16.01.2025г., които суми касаят топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, бул. „..., инсталация 4000120386.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът като потребител на топлинна енергия за стопански нужди по отношение на процесния топлоснабден имот в исковия период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, без да е сключил договор, като не е заплатил дължимата цена, и по този начин се е обогатил за сметка на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът Л. Н. С. – М., чрез назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че от представените доказателства не се установява ответницата да е собственик или ползвател на процесния имот, преустроен в апартамент. Поддържа, че не са представени доказателства за подписване на договор с ищеца, респективно за откриване на партида на нейно име. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, алтернативно за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не оспорва 1 предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т.33а (изм. ДВ, бр.

66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия – битови или небитови, а не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е жилищна или не.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните, в т.ч. и за процесния период.

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик, като по този начин се е обогатил.

Процесният топлоснабден имот е магазин (преустроен в апартамент), находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, бул. „....

По делото е приет нотариален акт за собственост на апартамент от 10.06.1963 г., по силата на който за собственик на имота е признато лице /Г. А. С./, за което не е установена никаква родствена връзка с ответницата.

Приети към доказателствената съвкупност са също Договор за наем на недвижим имот от 21.04.2000г. с наемодатели Н. П. С., М. Н. С. и Л. Н. С. и наемател ЕТ „Стеви – Стефка Тодорова“ с предмет недвижим имот – апартамент, намиращ се в гр. София, район „Красно село“, бул. ..., както и Договор за наем на недвижим имот от 27.02.2006г. с наемодатели М. Н. С. и Л. Н. С. и наемател „Балкан Мебел“ ЕООД.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е настъпило без основание. В случая тези величини се съизмеряват с доставената в имота ТЕ, с неплащане на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответникът като лице, стопанисващо имота, да се е обогатил, спестявайки си този разход /обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му/. Отговорността на ответника се обосновава с качеството му на собственик на имота, тъй като липсата на сключен договор за ТЕ не 2 освобождава собственика да плати доставената в имота му топлинна енергия.

Компонентите на топлинната енергия за отопление на имот в сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия, са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ. В настоящия случай от заключението на СТЕ се установява, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия от сградната инсталация /което не зависи от ползването на имота/, и за подгряване на топла вода. С неплащане на стойността им, т.е. спестявайки си този разход, собственикът на имота се е обогатил, а доставчикът обеднил.

В настоящия случай по делото не се доказа ответницата Л. Н. С. – М. да е собственик на процесния топлоснабден имот и на това основание да отговаря за задълженията произтичащи от ползването му. По делото няма никакви доказателства за реализирано правно основание, по силата на което ответницата да е придобила право на собственост върху имота. Не е такова доказателство сключеният договор за наем, тъй като това е действие на управление и може да се извърши и от несобственик.

Освен това страна по наемното правоотношение, обективирано в договор от 21.04.2000г., в качеството на наемодател е и Н. П. С., по отношение на който не е изяснено правното положение, нито връзката с ответника по делото. Т.е. по делото не са установени еднозначно съсобствениците на обекта, нито дяловете им в съсобствеността. С оглед на гореизложеното и предвид липсата на първата и основна материалноправна предпоставка, главният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само ответницата в производството, но доколкото същата е представлявана от особен представител, такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, срещу Л. Н. С. – М., ЕГН ..., обективно съединени осъдителни искове с правно основание правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 1244,73 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, с която длъжникът се е обогатил за периода от 01.12.2022г. до 30.09.2024г., ведно със законната лихва за периода от 31.01.2025г. до изплащане на вземането, сумата 91,25 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2022г. до 13.09.2024г., сумата 0,99 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2024г. до 16.01.2025г., които суми касаят топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, бул. „..., инсталация 4000120386.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

3

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4