Решение № 4055 от 09.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4055 гр. София, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110211505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на „....“ АД против електронен фиш № ..., издаден от АПИ, с който, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДП, на жалбоподателя била имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 102, ал. 2 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; последващ по-благоприятен закон; непосочване на издател, място на нарушението и изпълнително деяние; непосочен размер на задължението); за недоказаност; за липса на техническа изправност; за двойна наказуемост; за несъответствие с правото на ЕС; за непропорционалност; за липса на виновно поведение. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и за присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. Оспорва жалбата. Намира атакувания фиш за законосъобразен и обоснован. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

На 26.05.2024 г., в 00:34 ч. било заснето движещо се ППС - влекач *** ***, ***№ ***, с технически допустима максимална маса 20 500кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., в община Столична, по път А-2 км 6+804, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Установено било, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена 1 дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Преминаването било заснето с устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата и отразено, като нарушение № 197EBAC0AFF17597E063041F160A9337.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш; доклад; снимков материал; справка за собственостл известие за доставяне; справка от АПИ.

В настоящото производство, същината на спора, видно и от самата жалба и изложенията на страните по същество, касае приложението на материалния закон, поради което и подробни разсъждения по доказателствата, вкл. детайлна тяхната съпоставка, се явяват безпредметни, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът не дължи детайлен анализ и съпоставка.

По повод възражението на жалбоподателя, касателно техническата изправност и калибриране, уместно е да се отбележи единствено, че се касае за техническо устройство – стационарна контролна точка, работещо в автоматичен записващ режим, което не измерва конкретна физична величина, в който смисъл и същото, по своите свойства, специфики и предназначение, не извършва измервателна дейност, за да попада в обхвата на Закона за измерванията.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкионирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на акта) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове и наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на акта, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че фишът е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на фиша на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

2

Възражението за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно, доколкото той е относим само към процедурата по издаване на АУАН (в този смисъл Решение № 16361 от 13.05.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 1216/2025 г., XVI кас с-в; Решение № 7627 от 6.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 10129/2024 г., V кас с-в; Решение № 7778 от 6.03.2025 г. на АдмС София по адм. д. № 12935/2024 г., I кас с-в; Решение № 6325 от 24.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 171/2025 г., VI кас с-в; Решение № 4452 от 10.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 9503/2024 г., XXVII кас с-в; Решение № 3768 от 5.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 8469/2024 г., XVIII кас с-в и др. ).

В допълнение, доколкото се касае за електронно изявление, липсата на посочен издател, чиято материална и териториална компетентност жалбоподателят декларира желание да провери, не следва да бъде обект на процесуална критика. Едновременно с това, в атакувания фиш са надлежно индивидуализирани както мястото на извършване (път А-2, км 6+804), така и размерът на таксата за ползване, която контролният орган счита за дължима (227,00 лв.), поради което и възраженията в цитираната насока не биха могли да бъдат споделени.

На следващо място, доколкото, по своите специфики, изпълнителните деяния (като функция и външна проява на съзнателна, волева дейност) са присъщи на физическите лица, а в конкретния случай е ангажирана отговорността на юридическо такова (която има обективен, безвиновен характер и в този смисъл аргументите за липса на вина, поради бездействие на доставчик, не следва да бъдат обсъждани), поради което и теза за наличие на подобно отменително основание е трудно защитима.

Отново в този ред на мисли, коректно се цитира в жалбата формулировката на административно обвинителната теза, в условията на алтернативност: „… за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“. Интерпретацията на жалбоподателя на тази формулировка, обаче, е различна то тази на настоящия съдебен състав. Това е така, доколкото наличието на надлежно изпълнение на всяка една от тези две алтернативи (б. а. наличие на валидна маршрутна карта или подадена тол декларация) би довело до обективна несъставомерност, в който смисъл и формулировката носи признаците на изчерпателност на описанието, без да създава неясноти, в контекста на ограничено право на защита.

По приложението на материалния закон

Фишът, обаче, е законосъобразен, от материалноправна гледна точка.

Както коректно се сочи от жалбоподателя, повече от актуален е въпросът със съответствието между националното законодателство, регламентиращо санкционирането при разглеждания и сходни случаи, и правото на ЕС (по-конкретно – чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури), отрицателен отговор на който въпрос СЕС е дал в Решение от 21.11.2024 г. по дело № C‑61/23 и явяващо се първо, самостоятелно отменително основание.

Уместно се поставя за разглеждане и принципът за пропорционалност, при съотасяне на дължината се такса за преминаване (227лв.) с размера на наложената санкция (2 500 лв.), както и последвалата законодателна промяна – след инкриминираната дата и преди настоящото произнасяне, с допълнителното изискване на чл. 10б, ал. 7 ЗП - в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя да се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление за размера на неплатените такси, като при заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство, респективно – до ангажиране на отговорност не се стига.

По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да 3 бъде отменен на процесуално основание, без да се коментират възраженията по същество.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната, в претендирания размер, съобразно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, доказателства за заплащане на който са налични по делото и размерът на който не налага възражението за прекомерност да бъде обсъждано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8507193045, издаден от АПИ, с който, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 ЗДП, на „***“ АД била имуществена санкция, в размер на 2 500 лева, за неизпълнено задължение към държавата по чл. 102, ал. 2 ЗДП.

ОСЪЖДА АПИ да заплати на „***“ АД, ЕИК *** сумата от 550 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4