Решение № 2809 от 11.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2809 гр. Варна, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110112952 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по прядявени от И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град В., ул. „Д.“ № **, ет.*, ап. **, чрез процесуален представител адвокат В. Д., срещу „С. Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район М., ж.к. „М. *“, ул. „П. А. Т." № **, ет. *, офис **, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1 / с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1808.56 евро, представляваща стойност на нетно трудово възнаграждение дължимо за месец септември 2025 г. и месец октомври 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на главницата;

2/ с правно основание чл. 224 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1377.16 евро, представляваща стойност на дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем работни дни за периода на 2024 г. и 17 работни дни за периода на 2025 г.;

В исковата си молба ищецът посочва, че на **.**.**** г. между него и „С. Р." ООД е сключен безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността "м. п." срещу уговорено трудово възнаграждение в размер на 700 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, платимо ежемесечно. С допълнително споразумение от 29.03.2024 г. към трудов договор № *** от 01.04.2025г. основното месечно трудово възнаграждение e определено в размер на 2080 лева. Със Заповед № 329 от 31.10.2025 г. на управителя на „С. Р." ООД, считано от 03.11.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните. Ищецът посочва, че не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения за 1 месец септември 2025 г. в нетен размер на 1768.62 лв. и за месец октомври 2025 г. в нетен размер на 1768.62 лева. Ответникът дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск - 8 работни дни за 2024 г. и 17 работни дни за 2025 г. в брутен размер на 2693.50 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „С. Р." ООД, чрез управителя И. П. Г., е подал писмен отговор на исковата молба, в който е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като е поискал делото да се изпрати за разглеждане в Софийски районен съд, в чийто съдебен район се намира седалището и адреса на управление на дружеството.

Местната подсъдност по спора пред РС-Варна е стабилизирана, с оглед произнасянето на ОС-Варна с определение рег. № 2182/05.05.2026 г. постановено по в.гр. дело № 808/2026г. по описа на ОС-Варна.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – И. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. Д., заявява, че в хода на процеса ответникът е заплатил претендираните суми по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, за трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. и з а месец октомври 2025 г. Моли за уважаване на иска с правно основание чл. 224 от КТ, за заплащане на сумата в размер на 1377.16 евро, представляваща стойност на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем работни дни за периода на 2024 г. и 17 работни дни за периода на 2025 г. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – „С. Р." ООД, не изпраща представител, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 50920/24.06.2026 г. подадена от „С. Р.“ ЕООД, чрез управителя И. Г., в която посочва, че претендираните от ищеца работни заплати са платени. Счита, че претендираните обезщетения по втория иск не са дължими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От трудов договор № ***/**.**.**** г. сключен между „С. Р.“ ООД, в качеството му на работодател и И. К. Д. в качеството му на работник/служител, се установява, че страните са били в договорни отношения по трудов договор. Договорът е безсрочен, като И. К. Д. е бил назначен на длъжност "м. п.", с основно месечно възнаграждение в размер на 700 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, платимо ежемесечно; с 20 работни дни платен годишен отпуск. В договора е посочено, че работодателят има задължения: да заплаща трудовото възнаграждение на работника /служителя/ ежемесечно, до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася; да осигурява здравно и социално служителя за всички осигурителни рискове; да запознае работника с установената технология на работа във фирмата и да създаде безопасни условия за работа на труд. От своя страна работникът следва да изпълнява трудовите си задължения в съответствие с установената трудова и технологична дисциплина; да изпълнява стриктно всички задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика; да опазва поверените му технически средства; да пази доброто име на фирмата, както и да не разпространява информация, считана от работодателя за поверителна.

О т допълнително споразумение от 29.03.2024 г. към трудов договор № *** от 01.04.2025г. се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на И. К. Д. e определено в размер на 2200 лева.

От Заповед № 329 от 31.10.2025 г. на управителя на „С. Р." ООД се установява, че считано от 03.11.2025 г. трудовото правоотношение на И. К. Д. е прекратено, на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. В заповедта е посочено, че на И. К. Д. следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда: 8 дни за 2024г. и 17 дни за 2025г. Заповедта е изготвена в два екземпляра, като е подписана от страните. Същата е връчена на И. Д. на 31.10.2025 г.

По делото не е спорно, че претендираните суми по иска с правно основание чл. 128, т.

2 от КТ, за неизплатено трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. и з а месец октомври 2025 г. са заплатени от ответника на ищеца в хода на процеса.

2

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

От трудов договор № ***/**.**.**** г. сключен между „С. Р.“ ООД, в качеството му на работодател и И. К. Д. в качеството му на работник/служител, се установява, че работодателят има задължения: да заплаща трудовото възнаграждение на работника /служителя/ ежемесечно, до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася.

В настоящия случай не е спорно че претендираната от ищеца сума по иска с правно основание чл .128, т. 2 от КТ му е заплатена от ответника, в хода на процеса.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Доколкото в настоящия случай плащането е настъпило в хода на процеса, същото следва да се вземе предвид от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и иска с правно основание чл .128, т. 2 от КТ следва да се отхвърли, не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.

По иска с правно основание чл. 224 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

От Заповед № 329 от 31.10.2025 г. на управителя на „С. Р." ООД се установява, че считано от 03.11.2025 г. трудовото правоотношение на И. К. Д. е прекратено, на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. В заповедта е посочено, че на И. К. Д. следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда: 8 дни за 2024г. и 17 дни за 2025г. Заповедта е изготвена в два екземпляра, като е подписана от страните.

Следователно в полза на ищеца действително се следва обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- 8 дни за 20204 г. и 17 дни за 2025 г., на основание чл. 224 ал.1 от КТ, в който смисъл има издадена заповед за плащане от ответника.

Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск с правно основание чл.

224, ал. 1 от КТ, поради което същият следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.

Тъй като причина за отхвърляне на първия иск е извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника, а вторият иск е основателен, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебноделоводни разноски. Видно от представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро, което е платено по банков път.

„С. Р." ООД следва да бъде осъдено да заплати на И. К. Д. сумата в размер на 511,29 евро, представляваща сторени в производството пред РС-Варна съдебно-деловодни разноски, за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в размер на 127,43 евро, представляваща дължима държавна такса за разглеждането на исковете, както следва 72,34 евро дължима държавна такса за иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 55,09 евро дължима държавна такса за иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

Водим от горното съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град В., ул.

„Д.“ № **, ет.*, ап. **, срещу „С. Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район М., ж.к. „М. *“, ул. „П. А. Т." № ***, ет. *, офис **, иск с правно основание чл.

128, т. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1808.56 евро /хиляда осемстотин и осем евро и петдесет и шест цента/, представляваща стойност на нетно трудово възнаграждение дължимо за месец септември 2025 г. и за месец октомври 2025 г., поради извършено плащане на горната сума в хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА „С. Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район М., ж.к. „М. *“, ул. „П. А. Т." № **, ет. *, офис *, да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град В., ул. „Д.“ № **, ет.*, ап. **, сумата в размер на 1377.16 евро /хиляда триста седемдесет и седем евро и шестнадесет цента/, представляваща стойност на дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем работни дни за периода на 2024 г. и седемнадесет работни дни за периода на 2025 г., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „С. Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район М., ж.к. „М. *“, ул. „П. А. Т." № **, ет. *, офис **, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата в размер на 127,43 евро /сто двадесет и седем евро и четиридесет и три цента/, представляваща дължима държавна такса за разглеждането на исковете пред РС-Варна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „С. Р." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град С., район М., ж.к. „М. *“, ул. „П. А. Т." № **, ет. *, офис **, да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град В., ул. „Д.“ № **, ет.*, ап. **, сумата в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента/, представляваща сторени в производството пред РС-Варна съдебно-деловодни разноски, за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Решението в частта му за присъдените суми за обезщетение за работа подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242 от ГПК.