Решение № 4653 от 18.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4653 гр. **, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110132710 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу „****, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10422,90 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение.

В исковата молба се твърди, че около 08:30 часа на 16.04.2020 г. в гр. **, на ул.

„***“, при навлизане в кръгово движение т. а. „***“ с рег. № ***, притежаващ към посочената дата задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, реализирал пътно транспортно произшествие /ПТП/ с успоредно движещия се в съседна дясна пътна лента л. а. „***“ с рег. № ***, поради навлизане в лентата за движение на лекия автомобил. Вследствие настъпилото ПТП на л. а. „***“ с рег. № ***, за когото към датата на произшествието имало сключена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, били причинени вреди (увреждане на предна броня, фар ляв, основа ляв халоген, лява джанта, сензор дистанция), заведени при ищеца под щета № ***. След извършен оглед и оценка на щетите, на 02.07.2020 г. *** заплатил на сервиза, извършил ремонта на автомобила, сума в размер на 10402,90 лева. Дружеството - застраховател по „Каско“, поддържа, че поради заплащането стойността на ремонта на увредения автомобил то притежавало регресни права до този размер към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на платената сума.

Поради това ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, като в негова полза бъдат присъдени и сторените в хода на производството разноски.

1

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва действителното настъпване на процесното ПТП и описания в исковата молба механизъм, както и твърденията, че същото било причинено по вина на водача на т. а. „***“ с рег. № ***. Поддържа, че изключителна вина за настъпването на инцидента имал водачът на л. а. „***“ с рег. № ***, като в условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване.

Оспорва се действителното настъпване на описаните в исковата молба щети по увредения лек автомобил и тяхната стойност, както и че същите са намирали в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В условията на евентуалност се оспорва размерът на претендираното обезщетение, който не съответствал на средните пазарни цени за отремонтиране на автомобила. С отговора на исковата молба е оспорена истинността (автентичност и авторство) на представения от ищеца двустранен констативен протокол за ПТП от 16.04.2020 г. Ответникът твърди, че на 20.08.2020 г. е заплатил на ищеца регресно обезщетение по процесната щета в размер на 5216,45 лева. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция, а в условията на евентуалност - за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, както и на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

411, ал. 1 К З за осъждане на ответника „****“ да заплати на ищеца *** сумата от 10422,90 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско” на МПС, полица № ***, за вреди, причинени на лек автомобил „***“ с рег. № ***, в резултат на настъпило на 16.04.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2024 г. до окончателното изплащане.

Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя, обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице (делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищецазастраховател; 2/ възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния деликт – ПТП) между делинквента и ответниказастраховател да съществува действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен материал следните обстоятелства: 1/ съществуването по време на настъпване на процесното застрахователно събитие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответното дружество в 2 качеството му на застраховател, по отношение на т. а. „***“ с рег. № ***; 2/ наличието към датата на процесното ПТП на валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС, сключена от ищеца в качеството му на застраховател, по отношение на увредения от процесното ПТП л.а. „***“ с рег. № ***; 3/ че на 20.08.2020 г. ответната страна е заплатила на ищеца сумата от 5216,45 лева, представляваща половината от претендираната от ищеца сума по процесната щета.

Предвид безспорните между страните обстоятелства и въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява, че в полза на ***, като застраховател по валидно сключена и действаща към датата на процесното ПТП имуществена застраховка „Каско“ на МПС, е възникнало регресно право по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ. Този извод се подкрепя от заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, кредитирано от съда в цялост по реда на чл. 202 ГПК като мотивирано и компетентно изготвено, съгласно което процесните щети по л.а. „***“ с рег. № ***, от техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Фактическите обстоятелства относно настъпването на инцидента се установяват по категоричен начин от приобщените към доказателствения материал свидетелски показания на * М. /виновният водач/ и П. П. /водача на увредения автомобил/ (вж. разпит по делегация, приложени на л. 126 и сл. по делото), които съдът кредитира в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото. Свидетелят П. П. изяснява, че произшествието е настъпило по вина именно на * М., който, извършвайки неподсигурена маневра в кръговото движение на ул. „***“, навлизайки в неговата лента за движение, е ударил в лявата част управлявания от него л.а. „***“ с рег. № ***. В противоположен смисъл са показанията на другия свидетел * М., който поддържа, че вината за ПТП била именно на П. П., който поради движение с несъобразена скорост в процесния участък е станал причина за ПТП. Тези показания обаче не се потвърждават от заключението на вещото лице по изготвената САТЕ. От същото се установява, на база извършения анализ и съпоставка на представените по делото писмени и гласни доказателства, както и на схемата в представения двустранен констативен протокол за ПТП, следният механизъм на настъпване на процесното произшествие: на 16.04.2020 г. в гр. ** по бул. „**“ се е движил т.а. „***“ с рer. № ***, управляван от * М. в лява пътна лента и при навлизане в кръговото движение на ул. „***“ е спрял, като в същото време и в същата посока, но в дясна пътна лента се е движил л.а. „***“ с peг. ***, управляван от П. П., който при навлизане в кръговото движение на ул. „***“ спира вдясно от товарния автомобил.

Двата автомобила предприели навлизане в кръговото кръстовище. Вещото лице сочи, че лекият автомобил „***“ с цел завой Н.сно по ул. „***“ с включен десен пътепоказател, а товарният автомобил „***“ с цел маневра обратен завой с включен ляв пътепоказател са се намирали един до друг. Скоростта на движение на двата автомобила била не по - висока от 10 км/час, като при извършване на маневрата водачът на товарния автомобил допуснал частично навлизане в дясната пътна лента, като не е забелязал намиращия му се отдясно лек автомобил „***“. Траекториите на движение на автомобилите се е пресякла и е натъпило ПТП между тях. Ударът е нанесен с предната дясна част и задна дясна гума за товарен автомобил „***“ в страничната лява част на лек автомобил „***“. Вещото лице посочва, че няма данни за наличие на препятствия, ограничаващи видимостта на водачите един към друг в района на настъпване на процесното ПТП, както и такива, чрез които да се направи аргументиран извод, че ПТП-то е било предотвратимо от страна на водача на лек 3 автомобил „***“. Посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП е частичното навлизане на товарния автомобил „***“ с рer. № *** в съседната дясна пътна лента, поради което е настъпило съприкосновение с намиращия се в правилната лента за движение лек автомобил „***“.

При така установения механизъм на ПТП съдът приема, че вината за настъпването му е именно на водача на т. а. „***“ с рег. № ***. В случая ПТП е настъпило в кръгово кръстовище. Движението в кръгово кръстовище по две съседни пътни ленти не е регулирано със специална норма в ЗДвП, и предвид спецификата на движение в него не могат да бъдат приложени правилата за движение в кръстовище. В случая единствено приложими са правилата за движение в съседни пътни ленти, каквото е било движението на двете МПС, участници в ПТП, а именно нормата на чл.

25, ал. 1 ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства, или да влезе между тях, да се отклони Н.сно, или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие Н.сно, или наляво за навлизане по друг път, или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневната, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Като е навлязъл частично в съседната дясна пътна лента, водачът на т. а. „***“ с рег. № *** не е изпълнил законово разписаното му задължение в нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, вследствие на което е настъпило ПТП с л.а. „***“ с рег. № ***, с материални щетиц. Не е установено по делото да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП от водача на последния.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че описаните в исковата молба вреди по л.а. „***“ с рег. № ***, се намират в пряка причинноследствена връзка с механизма на процесното ПТП, реализирано по вина на водача на т. а. „***“ с рег. № ***, в какъвто смисъл е и заключението на приетата по делото САТЕ. Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат не се доказаха в хода на производството.

Спорен по делото остава въпросът относно размера на застрахователното обезщетение, изплатено от ищеца в резултат на процесното пътно произшествие.

Съгласно изслушаното по делото и неоспорено от страните заключение по съдебната автотехническа експертиза, стойността на така причинените щети възлиза на сумата от 7878,86 лева, определена по средни пазарни цени с вложени алтернативни части, и на сумата от 10402,90 лева, определа по средни пазарни цени на фирмен сервиз.