Решение № 175 от 19.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. БелЕ.

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500029 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 435 ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК.

Образувано е по повод жалба, подадена от Р. С. Ф., Е. С. Ц., Е. Т. Д., Л.

Т. Р., А. П. Г., С. А. Г., А. К. КадЕ., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., А. Я. Я., Р. Я. Я., Войн В. С., Е. А. С. и С. С. К., чрез процесуалния им представителел адв.

Божилова – Арабова против Постановление за прекратяване от 06.03.2023 г. с изх. № 5959, постановено по изпълнително дело № 20198030401138 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на действие- БОС.

Жалбоподателите намират обжалваното постановление за неправилно.

Сочат, че според практиката на ВКС правилото на чл. 739, ал. 1 от ТЗ се свързва с последиците на погасяванетото на непредявените в производството по несъстоятелност вземания, само при вече приключило производство по несъстоятелност, от което следва, че самото пропускане на срока за предявяване на едно вземане не води автоматично до погасяванетото му, съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ и не е основание за прекратяване на спряното на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ исково производство с предмет същото вземане, при положение, че производство по несъстоятелност на длъжника е висящо. Евентуалното погасяване на вземането по чл. 739, ал. 1 от ТЗ следва да се вземе в предвид, но само ако произнасянето на съда по имуществения спор е последващо спрямо приключването на производството по несъстоятелност. Изтъква, че чл. 40 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000, вменява задължение на синдика да информира изрично чрез поименно връчване на съобщение кредиторите на длъжника, спрямо когото е открито производство 1 по несъстоятелност, което в случая не е сторено и непредявяването на вземането в сроковете по чл. 688 от ТЗ не би могло да бъде отрицателна процесуална предпоставка за продължаване на висящото изпълнително производство, още повече че в случая става въпрос за изпълнително, а не за висящо съдебно производство. Жалбоподателите имали изпълняемо право, което произтича от влязло в законна сила съдебно решение, което се изпълнява, а не предстои произнА.не тепърва по висящо съдебно производство, което да е било заварено от производството по несъстоятелност, в случая изкуствено предизвикано именно с цел да се увредят интересите на моите доверители. Изтъква се, че производството по изп. дело № 1138/ 2019г. не е било спирано, за да се прекрати поради непредявяване в производството по несъстоятелност на вземането. Моли се за отмяна на постановлението и връщане на делото на ЧСИ за продължаване на изпълнението.

На основание чл. 436, ал. 2 от ГПК препис от жалбата е изпратен на „Ферт“ ООД чрез представляващия го синдик П. Т., но възражения от същия не са постъпили в законовия срок.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви, в които е изложил кратка хронология на изпълнителните действия по делото и е взел становище по допустимост, но неоснователност на жалбата.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

При извършена служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е депозирА. в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК от пълномощника на процесуално легитимирани лица, поради което същата се явява допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и материалите по приложеното изпълнително дело, установи следното от фактическа стрА.:

Изпълнителното дело е образувано на 12.08.2019г. по молба на взискателите –жалбоподатели в настоящото производство против длъжника „ФЕРТ“ ООД въз основа на ИзпълнитЕ. лист №49/29.01.2019г. по гр.д.

№1235/2010г. по описа на НРС. В хода на изпълнителното производство са извършени различни изпълнителни действия –опис, оценка и публична продан на собствен на дружеството недвижим имот.

Извършено е разпредЕ.ие на постъпилата от публичната продан сума, с която частично са удовлетворени вземанията на взискателите по изпълнителния лист.

На 20.02.2023г. по изпълнителното дело е постъпила молба от П. Т. Т., в качеството му на временен синдик на „ФЕРТ“ ООД – в несъстоятелност, с която заявява, че дружеството е обявено в несъстоятелност. Посочено е, че е изготвен списък на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.01.2023г., срещу който не са постъпвали възражения, поради което и съдът 2 по несъстоятелността го е одобрил. Други вземания допълнително не са предявявани, поради което и сроковете за упражняване на това право са изтекли. Изложил е, че взискателите по изпълнителното дело не са предявили вземането си, поради което и на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ са погасени. В тази връзка е поискано прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника.

От представените от синдика в изпълнителното производство съдебни актове и извършената от съда служебна справка в Търговския регистър по партидата на „ФЕРТ“ ООД се установява следното:

С Решение №267/15.07.2022г. по т.д. №126/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, обявено в ТР на 18.07.2022г. е открито производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността по отношение на „ФЕРТ“ ООД като е постановена обща възбрА. и запор на имуществото на дружеството. Производството е спряно до внасяне на първоначалните разноски по делото като с Решение №298/23.09.2022г. (обявено в ТР на 26.09.2022г.) е възобновено.

По делото е представен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ФЕРТ“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ като видно от същия като такива са приети единствено вземания на кредитор „Шико-79“ЕООД. Същият е обявен в Търговския регистър на 09.01.2023г. С ОпредЕ.ие №85/24.01.2023г. (обявено в ТР на 25.01.2023г.) съдът по несъстоятелността като е констатирал, че в седмодневния срок по чл. 690, ал.

1 от ТЗ не са постъпили възражения срещу приетите вземания на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ е одобрил изготвения от синдика списък.

С обжалваното постановление съдебният изпълнител е възприел тезата на синдика и е прекратил производството по изпълнителното дело.

Настоящият състав намира обжалваното постановление за правилно.

С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ чл.719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Идеята е да бъде защитена масата на несъстоятелността, тъй като универсалното принудително изпълнение има приоритет пред индивидуалното, с оглед възможността в несъстоятелността да предявяват вземанията си и да се удовлетворяват всички кредитори, докато в индивидуалното принудително изпълнение се удовлетворява само отдЕ. кредитор. Удовлетворяването на кредитора в производството по 3 несъстоятелността, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяването на това му качество. То от своя стрА. е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането си в производството по несъстоятелност /вземането е предявяемо/. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл.687 ТЗ /публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови/, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл.634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им /основен едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнитЕ. по чл.688, ал.1 ТЗ след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му/, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ - след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК /в този смисъл Решение №1370/16.07.2015г. по т.д. №3170/2013г. на I ТО, ТК на ВКС, Решение №9/06.06.2016г. по т.д. №3773/2014г. на I ТО, ТК на ВКС/.

Когато е налице образувано изпълнително производство срещу длъжник, за който впоследствие се установи, че е открито производство по несъстоятелност, същото следва да бъде спряно, а при приемане на вземането на взискателя от синдика и одобряване на списъка на последния от съда прекратено.

В конкретния случай, видно от представените по делото от синдика съдебни актове се установява, че взискателите не са упражнили правото си да предявят в производството по несъстоятелността вземанията, предмет на индивидуалното принудително изпълнение. С това съгласно горецитираната практика се преклудира възможността за тяхното удовлетворяване в изпълнителното производство пред ЧСИ, което от друга стрА. прави същото и безпредметно. В случая въпросът дали вземанията са погасени или не на приетото от съдебния изпълнител основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ не е от значение за прекратяването на изпълнителното производство, тъй като водещият мотив е недопустимостта на паралелното му развитие, наред с това по несъстоятелността, при непредявяване на вземанията. Въпреки това обаче 4 с ОпредЕ.ие № 695/07.12.2009 г. по ч.т.д. № 606/2009 г. на ВКС, I т. е прието, че хипотезата, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност до изтичане на посочените срокове попада в обхвата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, поради което следва да се приеме, че такова вземане е погасено.

Само за пълнота, следва да се посочи, че Регламент ЕО №1346/2000г., на който жалбоподателите се позовават не намира приложения в процесния случай именно защото извън производството по несъстоятелността непредявените вземания не могат да бъдат реализирани, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.

Предвид изложеното, обжалваното постановление, с което съдебния изпълнител действие, а именно - прекратяване на изпълнителното производство е правилен и съобразен със законовите постановки. Поради това, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №09635/30.03.2023г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, подадена от Р. С. Ф., Е. С. Ц., Е. Т. Д., Л. Т. Р., А. П.

Г., С. А. Г., А. К. КадЕ., С. К. Д., А. Г. М., З. Г. Л., А. Я. Я., Р. Я. Я., Войн В.

С., Е. А. С. и С. С. К., чрез процесуалния им представителел адв. Божилова – Арабова против Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 06.03.2023г. с изх. № 5959, постановено по изпълнително дело № 20198030401138 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на действие- БОС.

ОпредЕ.ието е окончателно.