Решение № 6643 от 12.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6643 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря АНТ.АНГ.АНГ. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20231110163980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу М. А. С. и С. А. С. с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 6083,02 лева, от които 5 304,33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр.София, 1505, обл.

София, общ. Оборище, ул. „В.ДР.“ ***, вх. А, ег.6, ап.14, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 711,73 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово разпределение:

55,20 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 11,76 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при следните квоти:

М. А. С. с ЕГН:********** - 1/2 от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 3 041,51 лева, от които 2 652,17 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 355,87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 27,60 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,88 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса 1 и юрисконсултско възнаграждение;

С. А. С. с ЕГН:********** - 1/2 от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 3 041,51 лева, от които 2 652,17 леваглавница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г, ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 355,87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 22.06.2023г., както и суми за дялово разпределение: 27,60 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,88 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 22.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;

Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр.

София, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците с които 2 оспорват предявените искове. Оспорват, че са собственици на процесния имот, оспорват, че е доставена топлинна енергия в количествата сочени от ищеца - обема на реално доставената топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Правят възражение за плащане на дължимите задължения преди образуване на производството. Молят за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, 3 чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №188, том III, рег. № 8819 дело № 527/2022г. на нотариус Десимира Николова от който е видно, че на 08.12.2022г. ответниците са прехвърлили собствеността върху топлоснабдения имот. Видно от нотариалния акт са представени удостоверения за наследници и акт за продажба на държавен имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.3 ЗННД нотариусът под страх от дисциплинарна и имуществена отговорност е задължен да следи и да длъжен да направи справка относно собствеността на имота с оглед защитата на интересите на страните в нотариалното производство.

Ето защо съдът намира, че до датата на продажбата и ответниците са били собственици на процесният имот и е налице облигационна връзка между страните.

Следващият спорен въпрос е свързан с количеството на доставената топлинна енергия.

По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване за 05.2020г.-04.2022г. Общ топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип, 4 преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата, и са отчислявани технологични разходи за сметка на ’’Т.С.” ЕАД съгласно действащата методика Дяловото разпределение, извършено от фирма „МХ ЕЛ.”ЕАД за ЕС и процесния апартамент е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.Изравнителната сума за процесния период е +649,65лв. (получаване).Общата сумата за топлинна енергия начислена от ’’Т.С.” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 5003,46лв., от която 3317,54 лв. за отопление на имот и сградна инсталация общо, и 1685,92 лв. за битово горещо водоснабдяване.

Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на ответниците, аб.

№ *** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.

От представеното по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца, а именно 5034,33 лева.

По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.