Решение № 775 от 25.06.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 114 град Горна Оряховица, 25.06.2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА

НИКОЛОВА

Членове : ……………………………….

………………………………. при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1453 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 от КЗ.

Ищецът С.А.И. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат П.Г. - А. от ВТАК, със служебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че е подписал застрахователна полица № 17-0300/040/5000445 от 02.08.2017г. със ЗАД ,,Алианц България” за лек автомобил „Фолксваген Тигуан”, произведен през 2014 година, цвят сив, мощност 177 к.с., обем на двигателя 1968 куб.см., с рама : WVGZZZNZFW574710, - пълно каско, за обща застрахователна сума от 37 500 лева, с период на застраховката : от 03.08.2017г. до 02.08.2018г.

Посочва, че на 08.08.2017г. е извършена промяна в застрахователната полица поради промяна в регистрационния номер на горепосоченото МПС от №№209814 на ВТ1992КМ.

Заявява, че превозното средство е било собственост на С.А.И. през периода от 03.08.2017г. до 27.04.2018г. Твърди, че автомобилът на И. е бил откраднат в гр.

Амстердам, Холандия - ул. ,,Лангватер” № 77, където лекият автомобил е оставен през нощта. Посочва, че ищецът е установил кражбата на 19.03.2018г., а периодът на кражбата е от 22.00 часа на 18.03.2018г. до 7.00 ч. на 19.03.2018г. Твърди, че е подал жалба в полицията на област Амстердам; полицията е образувала производство срещу неизвестен извършител, като на 03.05.2019г. И. е уведомен, че няма нова информация по случая, и че делото ще се съхранява в администрацията на управление Нов Югозапад Амстердам. Твърди, че лекият автомобил е бил с включена аларма и е притежавал имобилайзер - устройство против кражба на леката кола. Твърди, че колата не е намерена и към днешна дата, като за това той е представил всички документи пред застрахователя. Сочи, че при представяне на тези документи съвестно и точно е отбелязал, че малкият талон на МПС не е наличен, т.к. е останал в МПС и при отнемане на колата е бил отнет и талонът. Посочва, че щетата е заведена като № 0300-18-217-500025/20.03.2018г.

Сочи, че с писмо изх. № 310-02-4302/11.06.2018г., застрахователят е определил цената на откраднатото МПС към момента на кражбата на 30 585 лева, а от така занижената без основание цена на МПС е приспадната сума от 15 292.50 лв., която е санкция в размер на 50% от обезщетението на основание т.92 от раздел 14 - поради това, че ищецът не е предал малкия талон. Заявява, че е извършено и намаление от горепосочената сума с още 5 943.65 лв., която сума е вече изплатена по цитираната полица за откраднати фарове на автомобила.

Сочи, че така застрахователят определя обезщетение в изключително занижен размер от 9 348.85 лв. Недоволен от така определеното обезщетение, ищецът е изпратил писмо до застрахователя на 09.08.2018г., като е отразил, че не е съгласен с намалената цена на автомобила, а ЗАД ,,Алианц” е отговорило с писмо изх. № 310-02-6352/20.08.2018г. Сочи, че това налага завеждане на дело пред РС Горна Оряховица, който е компетентният съд по иск на потребител на застрахователната услуга.

Сочи, че с оглед дадените законодателни разрешения в чл.395,ал.1, ал.4 и ал.5 от КЗ, правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение или да намали застрахователното обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Счита, че само в случай, когато конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение или да намали неговия размер. Сочи, че в този смисъл е и постоянната практика на ВКС, постановена по КЗ /цитира Решение № 49/29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, I т.о., Решение №

207/13.01.2017г. по т. д. № 3394/2015г. на ВКС, II т.о., Решение № 168/2016г. по т.д. № 2284/2014г. на ВКС, II т.о, и др./.

Счита, че за разлика от уредбата по чл.207,ал.2 КЗ /отм./, даваща право на застрахователя да намали съответно застрахователното обезщетение, в новата уредба по чл.395,ал.4,изр.2 КЗ, на застрахователя е дадено право да намали обезщетението, съответно на тежестта на неизпълнението, само в случаите, когато настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, т.е. само при кумулативното наличие на така поставените в закона условия. Смята, че в случая не са налице предпоставките на чл.395,ал.4,изр.2 К3 за намаляване размера на застрахователното обезщетение. Сочи практика на ВКС, изразена в Решение № 86/18.07.2017г. по т.д. № 2230/2013г., II т.о.

Отделно от това, счита, че обезценяване от порядъка на

20-25 % е прекомерно и не съответства на пазарните условия, тъй като цената на МПС при сключване на полицата на 02.08.2017г. е 37 500 лева. Възразява, че застрахователят е извадил от така дължимото обезщетение и сума по предходно изплатена щета, позовавайки се на общите условия. Счита, че застрахователят е изчислил погрешно и това, като от сумата 15 292.50 лв. е приспаднал платеното 5943.65 лв., вместо да намали от 30 585 така изплатеното обезщетение при предходна щета. Сочи, че ако се приеме за вярно обезщетение от 30585 лв., което също е силно намалено, и извади вече платеното от 5943.65 лв., тогава оставащото обезщетение би било 24 641.35 лв., а дори и да намали с 50 % тази сума, пак остатъкът е по-висок от определеното от застрахователя и ще бъде 12320. 67 лв. Твърди, че ищецът не е получил копие на общите условия и никой не му е разяснил, че след като са изплатени пари за фаровете, то той следва да доизплати още суми, за да е застрахована колата отново изцяло.

Счита, че цената на МПС, което му е откраднато, е 37

500 лева, а с новите фарове - по-висока, и от тези 37 500 лв. приспада цената на фаровете - 5943.65 лв., както пише в общите условия, които не е чел, но се отнася с уважение към същите, съответно - оставащата сума е 31556.35 лв. Посочва, че от тази сума застрахователят доброволно му е възстановил сумата от 9 348.85 лв. Счита, че остават дължими 22207.50 лв., но претендира сумата от 20 000 лв.

Моли съда да осъди ЗАД ,,Алианц България” гр. София да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по застрахователен договор, сключен с полица за застраховка ,,Каско” на МПС № 17-030/040/500445/01 по щета № 0300-18-217-500025, за кражба на МПС, извършена на 18.03.2018г./19.03.2018г. в Амстердам, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира всички разноски, сторени по делото.

В съдебно заседание, ищецът С.И., чрез процесуалните си представители – адвокат П.Г. от ВТАК и адвокат М.П.от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск в пълния му размер. Претендира разноските, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Алианц България” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1000, район „Оборище”, Център, бул.

„Княз Ал.Дондуков” № 59, представлявано от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., чрез процесуален представител: адвокат Н.Б. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен и недоказан, а размера на исканото обезщетение – като прекомерен.

Не оспорва твърдението в исковата молба, че с ищеца са имали сключен застрахователен договор по застрахователна полица за застраховка „Каско" на МПС № 17/030/040/500445 от 02.08.2017г., допълнена с полица № 17/030/040/500445/01 по отношение промяна в регистрационния номер на автомобила. Признава и факта, че в дружеството е образувана щета № 0300-18-217-500025 във връзка с кражба на автомобила, предмет на застраховката.

Твърди, че процедурата по щетата е завършена, като са спазени всички законови изисквания, както и тези на застрахователната полица и Общите условия за този вид застраховка на дружеството. Твърди, че обезщетението в размер на 9 348.85 лв. по тази щета е определено правилно и въз основа на събраните писмени доказателства, както и е заплатено в срок на ищеца. Посочва, че дружеството е разгледало преди плащането доводите на ищеца против размера на определеното обезщетение, изложени в жалба, и е дало обоснован отговор на направените възражения. Оспорва твърденията в исковата молба, че в процедурата за определяне на размера на обезщетението е занижена без основание цената на процесното МПС към момента на застрахователното събитие - 30 585 лв. Твърди, че тази цена е определена по експертен път, като са взети предвид всички приети в практиката критерии за определянето й, вкл. офертите за продажба на автомобили от същата марка и в същото състояние. Оспорва твърденията в исковата молба, че при определяне на размера на обезщетението е приспадната неправилно сума в размер на 50% от същото, представляваща санкция /неустойка/, уговорена между страните при сключване на застрахователния договор. Твърди, че с въпросната сума правилно и обосновано е намален размерът на дължимото обезщетение, защото при сключване на застрахователния договор страните са уговорили, че застрахованият се задължава да не оставя в МПС който и да е от регистрационните талони на МПС. Счита за признат от ищеца факта, че малкият регистрационен талон на процесното МПС е останал в същото преди кражбата му. Сочи, че съгласно Общите условия за този вид застрахователен договор, страните са договорили, че санкцията /неустойката/ за неизпълнение на това задължение на застрахования ще е в размер на 50% от дължимото обезщетение. Твърди, че допуснатото нарушение се счита в застрахователната практика като едно от най-тежките и се счита за улесняващо кражбата на МПС, по съображения, че наличието на която и да е част от регистрационния талон в автомобила при кражба улеснява извършителя при напускане на местопроизшествието, влияе на умисъла му, вкл. като премине от намерение за противозаконно отнемане на автомобила към неговото присвояване чрез кражба. Посочва, че затова и застрахователният договор е сключен като е предвидена въпросната санкция, определена със съгласието на двете страни. Позовава се на практиката на ВКС, установена с Решение № 79/29.06.2012г., ВКС, II т.о., по гр. д. № 802/2011г., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Оспорва твърдението в исковата молба, че на ищеца не са връчени Общите условия за този вид застраховка. Заявява, че в процесната застрахователната полица, както и в полицата, с която е допълнена по-късно същата, ищецът е декларирал, че е запознат и че приема въпросните Общи условия.

Твърди, че при сключване на застрахователния договор ищецът е бил запознат и е приел Общите условни за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които са предвиждали санкцията, упомената по-горе.

Оспорва като необосновано и неправилно твърдението в исковата молба, че при определяне на размера на обезщетението дружеството е изчислило погрешно същото, като от сумата 15 292.50 лв. е приспаднало 5943.65 лв. Сочи, че в случая става въпрос за получено от него обезщетение по същата полица, което следва да се приспадне съобразно условията на сключената застраховка, от обезщетението, определено по новата щета. Твърди, че приспадането е в изпълнение на изискванията по ОУ за този вид застраховка обезщетението да не надвишава застрахователната сума /т.35 и т.102 от Общите условия/. Позовава се на т.нар. лимит на отговорност на застрахователя. Твърди, че след изплащане на обезщетението в размер на 5943.65 лв. по същата застрахователна полица ищецът не е извършил дозастраховане, свързано с това изплащане. Оспорва твърдението в исковата молба, че МПС, предмет на застраховката, е имало имобилайзер. Твърди, че не дължи сумата, предмет на предявения иск. Претендира присъждане на всички разноски по делото.