Решение № 279 от 14.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3295/2024
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 14.03.2025
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 76 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 279 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300503295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на А. К. С. с ЕГН:********** и И. Д. К. с ЕГН:*****, двамата от гр.****, чрез адв.И. П. против решение №3988/14.10.2024 г. по гр.д.
№ 8817/2024 г. на Пловдивски районен съд, 16 граждански състав, с което е отхвърлен искът им против ЧСИ С. Г. за осъждането му да им заплати сумата от 471 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по ч.гр.д.№2000/2022 г. на ПОС,10 гр.с. във вр. с обжалване действията на ЧСИ вследствие на отмяна на незаконосъобразно Постановление за възлагане, изх. № *****/ 21.02.2022 г., постановено от ЧСИ С. Г. по изп. дело № 766/2017 г.; обжалва се решението и в частта за разноските, с което са осъдени ищците да заплатят на ответника разноски по делото в размерна 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, че е постановено при непълнота на доказателства и превратно тълкуване на доказателствата. Съдът е отхвърлил искът по мотиви, че разходите за обжалване действията на ЧСИ не съставляват разноски по изпълнението, а имат характер на съдебно-деловодни разноски, като е следвало съдът, разглеждащ жалбата, да се произнесе и да ги присъди в зависимост от резултата, както и че разноските по повод на обжалването не са разноски по изпълнението, за които длъжностното лице да отговаря, поради което не може да се ангажира неговата отговорност по чл. 441 ГПК, във вр. чл. 45 ЗЗД.
1
Въззивниците считат, че е неправилен изводът на съда, че няма предпоставки за деликтна отговорност. Неправилно съдът счита, че присъждането на разноски за обжалваното постановление за възлагане е следвало да бъде решено от ОС - ПЛОВДИВ по ч.гр.д.№2000/2022 г. в зависимост от резултата на делото. Постановлението за възлагане е отменено с решение по в.гр.д. № 2000/2022 г. на ПдОС, в което производство съдът е отказал да присъди разноски на ищците по настоящото дело по мотиви, че разноските следва да бъдат събрани чрез иск по чл. 441 ГПК, във вр. чл. 45 ЗЗД. В този смисъл счита, че изводите на РС са неправилни и че общият принцип е разноските по изпълнителното дело да са за сметка на длъжника, с изключение, когато изпълнителните действия бъдат отменени от съда, каквото е в конкретния случай. Тогава считат, че следва да се приложи разпоредбата на чл.
74, ал. 1 ЗЧСИ, на осноавие общия принцип за деликтната отговорност. Неправилни са изводите на РС, че отмяната на действията на ЧСИ по реда на чл. 435 ГПК не представлява незаконосъобразно действие, в следствие на което не може да се ангажира деликтната отговорност. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения деликт, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЧСИ С. Г. чрез адв.К., с който се оспорва същата като неоснователна и се иска потвърждаване на решението. Изложени са съображения, че ЧСИ не е страна в съдебния процес по реда на чл. 435 ГПК, поради което ролята му е единствено да изпълнява волята на съда предприемайки действия, наложени от закона по искане на взискателя и длъжника. Второ, съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото съдът се произнася и по искане за разноски. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да заплати направените разноски. Отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, тя е и отговорност за вреди защото обхваща само направените разноски.
Отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, но не и в отделен иск. В този смисъл се цитира проф. Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, параграф 77, стр. 388. Неправилно във въззивната жалба се счита, че РС „блокирал“ пътя за защита, чл. 435 ГПК няма правна природа, поради което не може да се обсъжда с юридически аргументи. Отмяната на действието на ЧСИ по чл. 435 ГПК не представлява незаконосъобразно действие е доводът на РС, който изцяло се споделя от въззиваемия. Неправилното схващане на основанието за обща деликтна отговорност и специалната такава на ЧСИ за вреди по чл. 441 ГПК, във вр. чл. 76 ЗЧСИ се схваща и при изброяването на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД.
Подробни съображения в тази насока са изложени в отговора. Иска се потвърждаване на решението с присъждане на разноски в производството.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да 2 обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.
269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А. К. С. и И. Д.
К. срещу ЧСИ С. Г. с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата лева 471 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по ч.гр.д.№2000/2022 г. на ПОС,10 гр.с. във вр. с обжалване действията на ЧСИ, по което дело, с решение №1122/03.08.2022 г. съдът е отменил като незаконосъобразно Постановление за възлагане, изх. № *****/ 21.02.2022 г., постановено от ЧСИ С. Г. по изп. дело № 766/2017 г., но не е присъдил направените разноски по делото на жалбоподателите с мотив, че могат да претендират разноските от ЧСИ по реда на чл.441 ГПК, тъй като длъжникът не дължи разноски съгласно чл.79,ал.1,т.2 ГПК.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, становището на страните, съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителен иск с правна квалификация чл.441 ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В производството следва да се докажат и осъществяването на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - противоправно поведение на дееца, настъпила вреда и причинна връзка, като при непозволеното увреждане вина се предполага до доказване на противното.
С вл.в сила решение №1122/3.8.2022 г. по гр.д.№2000/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, 10 гр.с., е отменено като незаконосъобразно Постановление за възлагане на недвижим имот №*****/*****.2022 г. по ИД №766/2017 г. на ЧСИ С. Г. с рег.№*****,р-н на действие ПОС, с което на Н. Г. Н.,ЕГН:********** е възложена 1/4 от ПИ с ид.№****.18.341 по КККР на гр.***** с площ от 4739 кв.м., представляващо лозе в м.***** за сумата 721,69 лв. В мотивите РС е отказал да присъди разноски по делото на жалбоподателите А. К. С. и И. Д. К. – трети лица на ИД –наддвачи в публичната продан по мотиви, че съгласно чл.79,ал.1,т.2 ГПК разноските не следва да са за сметка на длъжника и следва деа се претендират от ЧСИ по реда на чл.441 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ПОС не споделя мотивите на решаващият състав на ПОС по ч.гр.д.№2000/2022 г., тъй като съгласно чл.81 ГПК със всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва да се произнесе и по искането за разноски.
Изхождайки от това правило, ПОС намира, че при отмяна на действията на ЧСИ по реда на чл.435 ГПК отговорността за разноски се носи от страните по делото, но не и от ЧСИ, който не е е страна в това производство. Тъй като длъжникът не отговаря за разноски, съгласно 3 правилото на чл.79,ал.1,т.2 ГПК, то остава, че разноските следва да понесе взискателят.
Жалбоподателите С. и К. е следвало да обжалват решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК: Съгласно чл.441 ГПК ЧСИ отговаря за вредите, претърпяни от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, т.е. ЧСИ отговаря за вредите в изпълнителното производство, но не и за разноските в съдебното производство по чл.435 ГПК, тъй като не е страна по него. Разходите на страните за обжалване действията на ЧСИ съставляват съдебно-деловодни разноски по образуваното ч.гр.д. с пр.осн.чл.435 ГПК, а не разноски по изпълнението, тъй като не са направени в изпълнителното производство.
Горното налага извода, че жалбата е неоснователна. Районният съд е достигнал до същия извод в обжалваното решение, поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: При този изход на делото на въззиваемия се следват разноските по делото. Същите са в размер на 350 лв.- платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3988/14.10.2024
Пловдивски районен съд, 16 граждански състав. г. по гр.д.№ 8817/2024 г. на
ОСЪЖДА А. К. С. с ЕГН:********** и И. Д. К. с ЕГН:*****, двамата от гр.**** да заплатят на С. Д. Г. от гр.**** сумата в размер на 350 лв. – направени разноски по делото за въззивната инстанция – платено АВ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4