Решение № 6119 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6119 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100505007 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 418902/23.12.2024 г., подадена от ответницата Н. Д. В., чрез назначения особен представител, срещу Решение №

21944/03.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58166/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Н. Д.

В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 763,93 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 80,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., както и сумата от 60,73 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21893/2023 г. на СРС, 71 състав.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните и качеството на ответницата като клиент на топлинна енергия през процесния период.

Поддържа се, че представеният нотариален акт от 1969 г. не установява собствеността на ответницата, а заявлението-декларация от 2007 г. не доказва наличие на правоотношение през периода 2020–2022 г. Навеждат се и възражения относно липса на доказателства за избор на „Директ“ ЕООД като лице, извършващо дялово разпределение в сградата през 1 процесния период, липса на договор между това дружество и етажната собственост, както и липса на основание „Топлофикация София“ ЕАД да претендира цената на услугата дялово разпределение. Оспорват се законосъобразното присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, начисляването на топлинна енергия при неосигурен достъп, редовността на протокола за неосигурен достъп, метрологичната годност на средствата за измерване, както и заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

„Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 78273/05.03.2025 г. от Н. В. срещу Определение № 5255/31.01.2025 г. по гр.д. № 58166/2023 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Поддържа се, че неправилно държавната такса е определена отделно върху всеки от четирите обективно съединени иска, вместо върху общия им сбор, както и че разноските не са правилно разпределени съразмерно с уважената и отхвърлената част от претенциите.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, както и по правилното приложение на императивния материален закон, а по останалите въпроси е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имоти в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия по реда на чл.

150 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане.

По делото е представено заявление-декларация от 03.09.2007 г., подадено лично от ответницата Н. Д. В., с което същата е поискала откриване на партида при Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за процесния имот – апартамент № 78, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, с абонатен № 66797. Партидата е открита на нейно име, като по делото няма данни впоследствие да е била закрита или прехвърлена на друго лице.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.

№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, страна по правоотношението с топлопреносното предприятие 2 може да бъде и лице, различно от собственика или титуляря на вещно право на ползване, когато е сключило договор за продажба на топлинна енергия за съответния имот при публично известните общи условия, като съществуването на такова правоотношение подлежи на доказване по общия ред, включително чрез откриването на индивидуална партида.

При тези данни въззивният съд приема, че през процесния период именно ответницата е била страна по правоотношението с „Топлофикация София“ ЕАД и е имала качеството клиент на топлинна енергия за имота. Заявлението-декларация и откритата въз основа на него партида установяват наличието на договорно правоотношение при приложимите Общи условия, като липсват доказателства то да е било прекратено преди или през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. Ето защо възраженията относно доказателствената стойност на нотариалния акт от 1969 г. и приемането на наследството не водят до извод за липса на пасивна материалноправна легитимация.

По делото е установено и доставянето на топлинна енергия до сградата и разпределянето до процесния имот. От СТЕ се установява, че сградата се топлоснабдява чрез абонатна станция, като общото количество топлинна енергия се измерва посредством общ топломер, а преди разпределението между имотите се приспадат технологичните разходи за сметка на топлопреносното предприятие.

В апартамента са монтирани четири отоплителни тела с индивидуални разпределители с дистанционен отчет, а в банята – щранг-лира без индивидуален разпределител. За последната топлинната енергия е определяна по изчислителен път съобразно действащата нормативна уредба. След годишното изравняване за процесния имот не е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена по приложимата методика, като за двата отчетни периода делът е съответно 25,80 % и 28,81 %.

При така установените факти възраженията, свързани с неосигурен достъп, начисляване на максимална мощност и неизпълнение на задължение за уведомяване, не засягат формирането на процесното вземане. Индивидуалните разпределители са с дистанционен отчет, а служебното определяне на енергията за щранг-лирата е обусловено от липсата на монтиран върху нея уред, а не от отказ за осигуряване на достъп. Вещото лице е разяснило, че означението „NB“ в отчетните документи означава „без уред“. Поради това формата и подписите върху представения протокол за неосигурен достъп са без значение за размера на присъдените суми.

Същото се отнася и до позоваването на чл. 52, ал. 7 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. В приложимата за процесния период редакция разпоредбата урежда задължение на лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ да уведоми клиента при установена изтекла метрологична годност на индивидуален топломер и/или индивидуален водомер, за да могат при неизпълнение да настъпят предвидените в наредбата последици. Подобна хипотеза не е основание за процесните начисления – радиаторите са снабдени с дистанционно отчитани индивидуални разпределители, а за БГВ след изравняването не е начислена сума.

3

Отделно, през м. юли 2021 г. при подмяната на общия топломер за периода, през който абонатната станция е останала без монтиран уред, е определено служебно количество топлинна енергия. Вещото лице е обяснило, че то е изчислено чрез екстраполация съобразно данните за най-близкия отчетен период и денградусите за времето без топломер. Това начисление също няма връзка с осигуряването на достъп до процесния апартамент.

По отношение на метрологичната годност на общия топломер СТЕ установява, че уредът с фабр. № 60065204 е преминал последваща метрологична проверка след 28 вместо след 24 месеца. При извършената след демонтажа проверка обаче е признат за съответстващ на одобрения тип, без да са установени недопустими отклонения. Следващият монтиран топломер с фабр. № 60065187 е проверен на 07.06.2021 г. и е с валидност до юни 2023 г.

Само по себе си просрочването на периодичната проверка не установява некоректност на отчетените количества, когато при последващата проверка на същия уред не са констатирани отклонения извън допустимите граници, а други технически доказателства в обратен смисъл не са ангажирани.

По възраженията, свързани с извършването и заплащането на услугата дялово разпределение, съдът намира следното. По делото са представени протокол от общо събрание на етажната собственост от 11.10.2001 г. и договор за топлинно счетоводство с „Техем Сървисис“ ЕООД, по който сервизните функции са изпълнявани от ЕТ „Директ – Ц.Н.“, както и Договор № Д-О-69/03.06.2020 г. между „Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД по чл. 139в ЗЕ. От отчетните документи и СТЕ се установява, че през процесния период именно „Директ“ ЕООД е извършвало отчетите и е изготвяло изравнителните сметки за процесния имот.

Липсата на отделно представено решение на общото събрание за избор именно на „Директ“ ЕООД през процесния период не води до недължимост на цената на доставената топлинна енергия. Изборът на конкретното лице, извършващо дяловото разпределение, не е елемент от фактическия състав на правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиента. По делото са установени фактическото извършване на дяловото разпределение, изготвянето на изравнителните сметки и използването им при определяне на количествата за процесния имот. Не са представени доказателства през процесния период услугата да е извършвана от друго лице.

Неоснователна е и тезата, че цената на самата услуга дялово разпределение не може да бъде претендирана от „Топлофикация София“ ЕАД. Съгласно приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите заплащат на продавача цената на услугата, независимо че техническото изпълнение е възложено на друго лице. От представените писмени доказателства, преценени заедно със заключението на ССЕ, се установява начислената за процесния период цена на услугата в предявения размер от 60,73 лв. Ето защо и тази претенция е основателна.

Не водят до различен резултат и доводите относно първоначалното присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Действителното топлоснабдяване през процесния 4 период се установява от функциониращата абонатна станция, отчетите на общия топломер, извършваното дялово разпределение и СТЕ. Предмет на настоящото производство е паричното вземане за реално доставена през 2020–2022 г. топлинна енергия, а не законосъобразността на първоначалното изграждане и въвеждане в експлоатация на топлоснабдителната система.

Неотносимо е и позоваването на изискване най-малко 90 на сто от отопляемия обем на сградата да е оборудван със средства за дялово разпределение. Такова изискване е съществувало в предходната редакция на чл. 139, ал. 2 ЗЕ и в чл. 59, ал. 2 от Наредба № 2/28.05.2004 г., но е отпаднало с изменението на закона, обн. ДВ, бр. 74/2006 г., в сила от 08.09.2006 г. Наредба № 2/2004 г. впоследствие е отменена с Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., приложима през процесния период, не поставя подобна обща предпоставка за извършването на дялово разпределение.

Въззивният съд кредитира приетите СТЕ и ССЕ като компетентно и обосновано изготвени. СТЕ е проследила отчетеното за сградата количество топлинна енергия, начина на разпределянето му и начисленията за процесния имот, а ССЕ е съпоставила фактурираните суми, изравнителните резултати и счетоводните данни. Обстоятелството, че при изготвяне на заключенията вещите лица са ползвали и документи, съхранявани от ищеца и фирмата за дялово разпределение, не е основание заключенията да бъдат изключени от доказателствения материал. Съдът преценява както изходните данни, така и изводите на вещите лица в съвкупност с останалите доказателства по делото.