Решение № 5780 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5780 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100508101 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е с въззивна жалба, подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК: ******* – трето лице-помагач на ответника, срещу решение от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.

№ 71666/2021 г. по описа на СРС, ГО, 153-ти състав, с което „ЧЕЗ разпределение България“ АД е осъдено да заплати на ЗК „У.“ сумата от 10 133.78 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, обективирана в полица № 18019BS00242, за претърпени имуществени вреди от застрахованото лице, вследствие на подадено на 15.02.2019 г. от ответника пренапрежение в електрическата мрежа до цех на ЕТ „М. – А.М.“, село Покровник, обл. Благоевград, в резултат на което е увреден кулокран с марка „Potain”, тип МСТ-78, сериен № 413051, с рег. № 899 ПС – 026, както и сумата от 2 654.70 лева – обезщетение за забава за периода 10.05.2019 г. – 07.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебното решение. Не е настъпило твърдяното застрахователно събитие и същото не представлява покрит риск по процесната застрахователна полица. Събитието е настъпило по по вина не на ЧЕЗ, а на „Г.Х.“ ЕООД, а и увредените машини не са обект на застрахователно покритие. Не 1 са релевирани доказателствени искания. Иска отмяна на първостепенното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „У.“ АД, в който се излагат съображения за нейната неправилност. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде потвърдено в цялост.

Претендира разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД срещу първоинстанционното решение с доводи за неговата необоснованост и неправилност. Твърди, че процесният кулокран е изключен от застрахователното покритие, както и че в уведомлението за настъпилата вреда като виновно лице е посочено „Г.Х.“ ЕООД. Не е установено безспорно реализирането на токов удар, както и не е спазен чл. 51, а. 1 от ОУ на ЕРМ Запад. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите бъдат отхвърлени в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕРМ Запад“ АД от ЗК „У.“ АД, в който се излагат съображения за нейната неправилност.

Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде потвърдено в цялост. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По същество на спора и с оглед доводите на страните по правилността на съдебния акт въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК "У." АД с ЕИК: ******* с искова молба, с която срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ за заплащане на сумата 10 133.78 лева – главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 18BS0190005, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и иск с правно основание чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 654.70 лв., представляваща обезщетение за 2 забава за периода от 10.05.2019 г. до 07.12.221 г. В исковата молба се твърди, че на 15.02.2019 г. настъпило прекъсване в електроснабдяването в арматурен цех на ЕТ „М.А.М.“ и след възстановяване на електроснабдяването настъпило пренапрежение в електрическата мрежа, вследствие на което била претърпяна щета – бил повреден един брой кулокран с марка „Potain”, тип МСТ-78, сериен № 413051, с рег. № 899 ПС – 026.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по щета № 18BS0190005. Към преписката са приложени заявление от 28.02.2019 г., констативен протокол от извършен оглед, опис на вредите, констативен протокол от сервиз № 037348/24.02.2019 г., договор за покупко-продажба № 07103294, с приложение № 1 към договора, фактура № 1000073680/04.04.2017 г. за покупка на увреденото имущество, рекапитулация по щетата и решение за нареждане на плащане, ведно с платежен документ. Поради аварията и във връзка с настъпилата щета ищецът е изплатил по имуществена застраховка застрахователно обезщетение по щета № 18BS0190005 в размер на исковата сума за увреденото имущество, което застрахователно събитие било причинено по вина на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, поради лошото качество на подаваната по мрежата електрическа енергия пренапрежение.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че вредите не са причинени от ответното дружество, както и че не е била спазена разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗ.

По делото е постъпило и становище от третото лице-помагач на страната на ответника – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, с което оспорва предявените искове по основание и по размер. Поддържа, че не е настъпило твърдяното застрахователно събитие и същото не представлява покрит риск по процесната застрахователна полица. Събитието настъпило по вина не на ответника, а на „Г.Х.“ ЕООД, като посочва, че увредените машини не представлявали обект на застрахователно покритие.

За да постанови обжалваното решение, с което предявената претенция е уважена, районният съд е приел, че е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение именно за процесния кулокран, представляващо необходим елемент от кумулативно изискуемите се такива за възникване на регресната отговорност, че същият е обект на застрахователно покритие на имуществена застраховка за имущество – машини, съображения и оборудване, поради което и фактическият състав за същия е приет за установен.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, която норма се явява приложима като материалноправна норма към разглежданата хипотеза, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента.

3

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:

1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа на основание чл. 49 от ЗЗД т.е., вредите да са причинени от служители на ответника, с тяхно виновно и противоправно поведение. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Спорът пред настоящата инстанция е относно това доказано ли е наличието на застрахователно правоотношение по отношение на увредения кулокран.

Доказателствената тежест за установяване на този релевантен за спора факт, оспорен изрично от ответника с отговора, както и от третото лице-помагач, е разпределена своевременно на ищеца, като в изпълнение на задълженията по чл. 154 от ГПК от съда, на ищеца са дадени указания за доказателствената тежест и фактите, които подлежат на установяване още с доклада по чл. 140 ГПК. Ищецът не е взел становище в тази връзка, нито е ангажирал доказателства в изпълнение на дадените му указания. С отговора на въззивната жалба също не са предявени доказателствени искания. От представената пред първата инстанция застрахователна полица № 18019BS0024 се установява, че между ищеца и ЕТ „М. – А.М.“ е бил сключен договор за имуществена застраховка за имущество – машини, съоръжения и оборудване, съгласно приложение предложение-въпросник, за срок от 21.07.2018 г. до 20.07.2019 г., към който са приложени и Общи условия на застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“, като относно данните за самите застраховани обекти в графа „застрахован предмет“ е извършено отбелязване "имущество, съгласно приложено предложение - въпросник". Такова приложено предложение-въпросник не е представен нито към полицата, нито в по - късен момент. При това положение настоящата инстанция достига до извод, че доколкото не е установено по делото увредения кулокран да е включен в списъка на застрахованите по процесната застрахователна полица обекти, то не е доказано наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение именно за процесния кулокран, който факт е спорен между страните.

Не са налице факти по смисъла на чл. 155 от ГПК, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. Така, при правилно и своевременно разпределена за ищцовото дружество доказателствена тежест, по делото не е установено наличието на валиден договор за имуществено застраховане за увредения кулокран. Липсата на този първи елемент от фактическия състав на регресната отговорност, при изискване за наличието му в условията на кумулативност с останалите, посочени по - горе, прави безпредметно обсъждането за наличието им. Не е налице фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на въззивника спрямо ищцовото 4 дружество за заплатеното от последното застрахователно обезщетение, поради което и така предявения иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

С оглед възприетата неоснователност на главния иск, неоснователен и недоказан остава и акцесорният такъв, поради което претенцията ще бъде отхвърлена изцяло.

Предвид несъвпадане на фактическите и правни изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивните жалби се явяват основателни, а обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените претенции да бъдат отхвърлени в изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид основателността на въззивните жалби, разноски следва да бъдат присъдени в полза на „ЕРМ Запад“ АД. Въззивникът-ответник е сторил разноски в размер от 255.77 лева – внесена държавна такса, които следва да му бъдат присъдени в цялост. Следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в производството пред СГС в размер на 100.00 лева.

На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач разноски не се дължат.

С оглед изхода на спора следва да бъдат ревизирани и разноски в първоинстанционното производство. Такива се следват на ответното дружество, като последното е претендирало присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Настоящото решение не подлежи на обжалване пред ВКС на основанията, заложени в чл.280, ал.1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 71666/2021 г. по описа на СРС, ГО, 153-ти състав в цялост, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: