Определение № 1350 от 10.07.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е номер ІV -1350 10.07.2018 град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На десети юли две хиляди и осемнадесета година в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

2. ДИМАНА

КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА разгледа въззивно гражданско дело номер 1024 по описа за 2018 година На основание чл.268 ГПК, съдията

– докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от З.Б.,гражданин на Република Полша,чрез адв.К. против Решение № 967 от 17.05.2018г.,постановено по гр.д.№5882/2017г.по описа на БРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ исковете на въззивника против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“Булстат ********* ,представлявано от Клаудио Пала,Фабрицио Зароли и Джовани Батиста за заплащане на сумата 8 303.72 лева,възнаграждение за извънреден труд,положен в периода от 01.07.2014г.-31.10.2014г.,в т.ч.2 572.80 лева,представляващо дължимо възнаграждение за 89 часа положен извънреден труд след изтичане на работното време,5366.24 лева възнаграждение за 144 часа положен извънреден труд в почивни дни ,364.88 лева възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на официални празници,ведно с мораторна лихва в размер на 2 423.19 лева,начислена върху сборната главница за периода от 10.11.2014г.до 08.08.2017г.,както и законната лихва за забава върху главницата,начиная от 09.08.2017г.до окончателното изплащане,както и е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивника против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“Булстат ********* за заплащане на сумата 3 242.06 лева,представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 КТ – за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2014г.,поради извършено прихващане с насрещно вземане на ответника за връщане на сумата 7 139.50 лева,с която З.Б. се е обогатил неоснователно съгласно чл.59 ЗЗД и представляваща сбор от разходи за настаняване в хотел,храна и пътни за срока на трудовия договор,заплатени за сметка на ищеца,както и исковете за заплашане на мораторна лихва в размер на 950.87 лева,начислена върху обезщетението за периода от 10.11.2014г.до 08.08.2017г.и за законната лихва върху главницата,начиная от 09.08.2017г.до окончателното изплащане-поради неоснователност.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Жалбата е допустима-подадена е от ищеца в първоинстанционното производство в законоустановения срок.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна-ответник в първоинстанционното производство,като в законоустановения срок е депозиран по делото писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивникът е останал недоволен от съдебното решение,като го е оспорил пред надлежния въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита,че БРС неправилно е отхвърлил претенциите за заплащане на извънреден труд,което е в резултат на пропускът на съда да изясни изцяло делото от фактическа и правна страна и неправилната му аргументация при постановяването на решението.Ищецът е бил ограничен във възможността си да посочи фактите,на които основава исканията си,както и е била ограничена възможността му за събиране на доказателства в подкрепа на претенциите си.Посочва се,че още с исковата молба,а после и в съдебните заседания, ищецът е отправил неколкократно искания до съда за директно събиране на доказателства от съд на държава членка на ЕС по реда на чл.614 и сл ГПК вр.с Регламент /ЕО/№1206/2001 на Съвета.Чрез отправяне на искането за даване на свидетелски показания от колеги на ищеца,които са работили с него през целия процесен период и също са водили записки за извънредния си труд и които са щели да потвърдят полагането на извънреден труд през целия процесен период. Изложени са подробни правни аргументи относно допустимостта на събирането на доказателства по този ред,който не е в противоречие със сочените от ответника принципи на публичност и непосредственост,тъй като и по този ред свидетелите ще бъдат изслушани устно в открито съдебно заседание от замоления съд.Не се накърнява и правото на защита на ответника,тъй като процедурата допуска участието на страните или техни представители в производството пред замоления съд,както и отправянето на въпроси към свидетелите от страна на ответника.Още повече,че ответникът вече е участвал в подобни разпити на свидетели в Полша и имайки предвид,че постоянното седалище на ответника е в Полша,не би следвало да представлява особено затруднение да организират защитата си в подобна процедура.Точно тук е неправилният извод на БРС,който е приел,че ще бъде нарушен принципът за непосредственост и гарантиране възможност на представител на ответника да присъства.На следващо място се сочи,че ответникът не е представил пред БРС пълния набор документи,които са щели да докажат полагането на извънреден труд.Цялата документация се намира при работодателя,а работникът е водил добросъвестно записки,като се е надявал,че извънредният труд ще му бъде заплатен,което не се е случило. Ответникът е представил избирателно само някои документи,други въобще не са представени с противоречиви мотиви от страна на ответника,а множество факти показват съзнателно създадените пречки от страна на ответника за събиране на относими доказателства за положения извънреден труд.При ответника са били предоставяни ежеседмично актуални писмени доклади от преките технически ръководители на групи в строителството,с реално изработените часове на всички работници в групата.В хода на производството ответникът не е представил подписаните от ръководителя на ищеца доклади,а е приложил като писмени доказателства „справки за работното време“,които не съдържат всички необходими реквизити за един частен документ. Не са били представени пълните данни от книгите за инструктаж,в които фигурира подписът на ищеца за всеки от дните,в които е бил на работа,включително почивни и празнични дни,за които има претенция за заплащане на извънреден труд.Установено е било безспорно,че ответната страна е събирала данни и е отчитала труда на ищеца посредством персонална пластична карта за достъп до работното му място,информацията в която съдържа пълни данни по дни и часове за работника и неговото явяване на работното място.Ответната страна е отказала без сериозен мотив предоставянето на тези данни.Същото е направило и третото лице,без абсолютно никаква аргументация и достоверност.Прави впечатление големия обем от информация,предоставен от третото лице на ответника по делото,която е представена и като писмени доказателства- приложения към фактура за настаняване,храна и др.

С оглед гореизложените обстоятелства въззивникът счита,че БРС е могъл да изведе обоснован извод,че ответникът и третите лица,свързани с него,създават пречки за събиране на доказателства и следва да се счита,че фактът на полагане на извънреден труд от страна на ищеца се приема за доказан от съда на основание чл.161 ГПК.

Изтъква се,че в случай,че съдът бе осигурил възможност и съдействие за установяване на фактите и ако не бе ограничена възможността на ищеца да ангажира доказателства,то претенцията за извънредния труд е щяла да бъде доказана. По въпросите относно доказването на исковите претенции за извънреден труд и допустимостта на свидетелски показания въззивникът се позовава на практика на ВКС.

Относно отхвърлянето на иска за обезщетение по чл.224 ал.1 КТ се прави оплакване за неправилност на решението на БРС,с оглед уваженото възражение за прихващане на ответника.Изтъква се,че по абсолютно никакъв начин не е било доказано от ответника реалното извършване на разходи по представените от него фактури,никъде не е било индивидуализирано,че плащанията по тези фактури се правят във връзка с ищеца.Всички подпечатани от третото лице списъци,прибавени след фактурите от ответника не са техни официални приложения,а представляват частни документи,които дори не са издадени от ответника-работодател.Пропускането на тези факти е довело до порочен извод за уважаване на насрещното възражение за прихващане.Още повече,че работодателят не е отрекъл твърдението на ищеца,че още при договарянето на бъдещите трудови правоотношения един от споменаваните от работодателя плюсове е бил безплатно хотелско настаняване,храна и транспорт по време на престоя в България.Размерът на вземането на ответника също не е бил доказан. Излага доводи,че липсва и ликвидност на насрещното вземане и неговият падеж,което е още един довод за неприложимост на чл.103 ал.1 ЗЗД.

Моли за отмяна на съдебното решение на БРС и постановяване на решение от БОС,с което предявените искове да бъдат уважени. Прави доказателствени искания за събиране на доказателства- на основание чл.614 ГПК вр.с Регламент /ЕО/№1206/2001 на Съвета съдът да изиска директно събиране на доказателства от съд на държава членка на ЕС,като отправи искане за даване на свидетелски показания с обещание да кажат истината от следните лица,колеги на ищеца- В. С. П. и Йежи Владислав Кулгавчук,с посочени данни за свидетелите по документи за самоличност и адреси в Република Полша. Формулирани са въпросите към всеки от двамата свидетели. Прави се и искане на основание чл.190 ал.1 ГПК вр.с чл.128а КТ да бъде задължено ответното дружество да представи намиращите се у него документи във връзка с трудовото правоотношение на ищеца,описани подробно в т.2.1,2.2.и 2.3 във въззивната жалба.

В отговора на въззивната жалба ответното дружество е оспорило същата като неоснователна и е изразило становище,че решението на БРС е правилно и законосъобразно. Намира за неоснователни и безпочвени оплакванията на въззивника.По делото е било установено,че всеки от работниците,включително и ищецът,са ползвали магнитни карти,необходими за влизане и излизане от района на Лукойл Нефтохим Бургас,в който район се е намирало и работното място на ищеца.За съда в гр.Бургас е ноторен факт значителният размер на терена на нефтозавода на Лукойл и часовете на влизане и излизане от обекта по никакъв начин нямат отношение към началото и края на работното време на ищеца.Данните от магнитните карти са служили за информация относно присъствието на определено лице в района на завода с оглед сигурността,а не с оглед отчитане на работното време от множеството фирми,чиито работници работят в даден период на тази територия. Поради това е напълно обяснимо,че никоя от организациите- Лукойл,ответникът и дружеството,което се е занимавало с настаняването и логистиката на работниците не съхранява подобни данни,след като са минали години от приключването на проекта. Не е налице законово задължение за съхраняването на тези данни.Намира за абсурдно искането на въззивника за прилагане на чл.161 ГПК поради непредставяне на протоколи за инструктаж по безопасност на труда касаещ почивни и празнични дни.Ответникът е заявил ясно,че не е полаган извънреден труд и съответно-не съществуват протоколи за инструктаж,касаещи такива дни.Това представлява отрицателен факт и доказването му не може да бъде вменено на ответника. Намира,че своеобразен венец на произволните доказателствени твърдения на жалбоподателя е намекът за умишлено укриване на факти от ответника,тъй като множество документи били представени по делото,но не и тези,които ищецът би желал. Обръща внимание,че съгласно чл.12 от Закона за счетоводството,счетоводните документи и информация подлежат на задължителни срокове за съхраняване/от 3 до 50 години/.Така всички представени по делото документи – справки за работно време,фишове за заплати,фактури от хотелско настаняване и предоставяне на храна са налични и се съхраняват от ответника поради характера им на носители на счетоводна информация. Подобен законов регламент не съществува по отношение на данни за пропусквателен режим,поради което такива не се съхраняват,в допълнение на факта,че подобни данни не биха имали значение за решаване на делото поради несвързаността им с работното време. Възраженията срещу уваженото възражение за прихващане намира за неоснователни,тъй като са представени доказателства относно извършените от ответника разходи за хотелско настаняване и прехрана на въззивника,с които последният неоснователно се е обогатил.Тези разходи са анализирани и потвърдени от приетата по делото експертиза,налице са всички предпоставки за допускане на прихващането.