Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3007 от 06.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12923/2024
Вид
Решение № 3007
Подписан
06.08.2026
Състав
ВЕСЕЛА СТОЯНОВА ДОНЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.60,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110212923 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.137,ал.3 /предишна ал.2/ Наредба за организация на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, приета с решение №332 по протокол №48 от 19 май 2005година на Столичен общински съвет - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в акта, приети с решение №411 по протокол №78 от 15 юни 2023година на Столичен общински съвет, в сила от 22 юни 2023година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на Н. А. Н., подадена срещу наказателно постановление №СО-ОД-Н-24-25КС-280, издадено на 06 август 2024година от заместник-кмет на Столична община /СО/, Направление“Транспорт и градска мобилност” и по силата на заповед №СОА24-РД09-2149/20.02.2024г. на кмета на СО, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 500лв., на основание чл.154а,ал.2 НОДТСО - редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в акта, приети с решение №411 по протокол №78 от 15 юни 2023година на Столичен общински съвет, в сила от 22 юни 2023година, за това, че в качеството на ,,***'' ”,,***''“ от км 0,00 - б,,***''” до 1 км 5+666, ул.”Йерусалим” - ж.к.”,,***''” - метростанция 2”, е допуснал излизането на транспортните средства от обекта без предварително почистена от специално изградено за това устройство, ходова част, вследствие на което платното на ул.”Гео Милев” е било замърсено, установено на 13 март 2024година, около 11:15часа, в град София, район“Слатина“, ул.“Гео Милев“, при проверка на строителния обект, извършена от служители на Столичен инспекторат при СО - административно нарушение по чл.29а,ал.1,т.10 НОДТСО - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в акта, приети с решение №411 по протокол №78 от 15 юни 2023година на Столичен общински съвет, в сила от 22 юни 2023година.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.137,ал.3 /предишна ал.2/ НОДТСО вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения в рамките на административнонаказателното производство и неправилно приложение на релевантните материалноправни разпоредби. Жалбоподателят се позовава на некомпетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление и на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, приоритетно при това свързани с игнориране на относимите и приложими изисквания, произтичащи от разпоредбите на чл.42,ал.1 ЗАНН и на чл.57,ал.1 ЗАНН, при оформяне съдържанието на акта и на наказателното постановление, обусловило на свой ред дискредитиране на административнонаказателното обвинение, а и непреодолимо, включително в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на административнонаказания, чрез способите и средствата за доказване, независимо и от приложимия принцип за разкриване на обективната истина. На последно място, дори и да се приеме осъществен съставът на административно нарушение, според жалбоподателя, наложеното му административно наказание е било неправилно индивидуализирано, на фона на приложимите правила, обективирани в съдържанието на относимата разпоредба на чл.27 ЗАНН.

2

Пред съда административнонаказаният Н. А. Н., в процесуалното качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник.

Представляващ по пълномощно въззиваемата страна, в открито съдебно заседание, при условията на устност и непосредственост пледира за произнасяне на състава, “съобразно събраните доказателства и приложимото право”. Изрично заявява, че при благоприятен за въззиваемата страна изход на делото, не претендира присъждане на разноски в полза на СО.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.137,ал.3 /предишна ал.2/ НОДТСО вр. чл.62 ЗАНН, С.

/СРП/ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището на представляващия по пълномощно въззиваемата страна, изразено в хода на образуваното и водено съдебно производство, при условията на устност и непосредственост в открито съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 13 март 2024година, предобед, малко след 11:00часа, под претекст, че действали по сигнал, доколкото в този момент, както и на по-късен етап, фактически не разполагали с такъв, свидетелите Г. С. и Г. Г., всеки един от тях заемащ към този момент длъжност старши инспектор в Столичен инспекторат към СО и сформирайки състава на екип, се озовали на ул.“Гео Милев“ в град София, имайки възможността при условията на непосредственост да добият възприятия от видимо замърсеното от строителна механизация платно за движение на улицата. Следвайки “дирята“, също видима, при това и с “невъоръжено око“, по протежението на цялата улица, инспекторите констатирали, че замърсяването идвало от строителен обект, конкретно представляващ “строяща се метростанция“, в частност и според отразеното на информационната табела на самия обект, представляващ “,,***''“ от км 0,00 б,,***''“ /Военна академия/ до км 5+666 - ул.“Йерусалим“ ж.к.“,,***''“, с адрес на строителната площадка Метростанция 2, район“Слатина“, град София“.

При положение, че инспекторите нямали проблем с достъпа до обекта, на 3 който също “беше кално“, легитимирайки се и обявявайки причината за посещението, имали възможността в този момент да реализират комуникация именно с жалбоподателя Н. А. Н., легитимирал се като технически ръководител на обекта, включително със заповед. При положение, че още в началото на проверката свидетелите срещнали разбиране, в смисъл, че и сам Н. “се съгласи, че е замърсена действително улицата и ще вземе мерки, като се ангажира да предприеме съответни мерки за изчистване“, проверяващите обявили, че независимо от позицията на техническия ръководител на обекта установеното подлежало на описване в констативен протокол, а и обуславяло образуване на административнонаказателно производство, като конкретно и още на място свидетел Г. съставил констативен протокол №КП-240010287/13.03.2024г., включително с отразен в съдържанието на документа номер на сигнал, на който се основавала проверката, конкретно подаден към проверяващите чрез телефонно обаждане от център на Столичен инспекторат към СО, докато в същото време от страна на свидетел С. срещу Н. А. Н., ЕГН ********** и в качеството на технически ръководител на строителния обект, се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на акт №24-25КС-280 за осъществен състав на административно нарушение, с възприета правна квалификация на деянието по чл.29а,ал.1,т.10 НОДТСО, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 13 март 2024година, около 11:15часа, в град София, ул.“Гео Милев“, обект ”,,***''“ от км 0,00 - б,,***''” до км 5+666, ул.”Йерусалим” ж.к.”,,***''” - метростанция 2”, Н., в качеството на технически ръководител, е допуснал излизане на транспортни средства от обекта с неизмита ходова част, вследствие на което платното на ул.”Гео Милев” е било замърсено. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на същата дата - 13 март 2024година, на Н. Н., който под формата на възражение, депозирано непосредствено при съставянето на акта, практически дори направил “признание“ на вмененото му, изразявайки желание да сключи споразумение. Развитието на административнонаказателното производство реално продължило с издаване на атакуваното наказателно постановление №СО-ОД-Н-24-25КС-280 на 06 август 2024година от заместник-кмет на СО, Направление“Транспорт и градска мобилност“, изпълняващ функциите на административнонаказващ орган, възложени със заповед, рег.№СОА24-РД092149/20.02.2024г. на кмета на СО, като с наказателното постановление била 4 ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Н. Н., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 500лв., на основание чл.154а,ал.2 НОДТСО, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед естеството и начина на установяване на процесното нарушение, доводите, наведени в жалбата и за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по делото са били приобщени гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели - Г. С.

- актосъставител и Г. Г. - свидетел по акта, но двамата участвали и непосредствено в проверката, при която е било констатирано самото нарушение, както са били приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда, на основание чл.137,ал.3 /предишна ал.2/ НОДТСО вр. чл.60,ал.2 ЗАНН, административнонаказателна преписка, но още допълнително приложени в хода и за нуждите на съдебното производство от страните, включително от въззиваемата страна в изпълнение указания на съдията-докладчик, дадени с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание - констативен протокол №КП-24-0010287, съставен на 13 март 2024година от свидетел Г. Г., заповед за определяне на жалбоподателя за ,,***'', представляваща и приложение към жалбата /лист 12 и лист 13 от делото/, възпроизведена на хартиен носител информационната табела на проверения строителен обект, 2броя снимки, визуализиращи констатациите на проверяващия екип, с отношение към компетентността на актосъставителя и на издателя на атакуваното наказателно постановление - заповед, рег.№СОА24-РД09-2149/20.02.2024г. на кмета на СО, трудов договор от 13 септември 2017година на свидетел Г. С., ведно с длъжностна характеристика за позиция “старши инспектор“ в Столичен инспекторат към СО, включително с данни за запознаването със съдържанието й на свидетел С. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение със свидетеля, считано от 26 април 2024година /лист 41-46 от делото/, още трудов договор №51/31.03.2023г. на жалбоподателя, представляващ приложение към жалбата /лист 8-11 от делото/ и молбаотговор от представляващ по пълномощно въззиваемата страна, вх.

№343615/21.10.2025г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 51-52 от делото/, като в последния случай, видно то съдържанието на писмения 5 документ, е намерило потвърждение обстоятелството, че макар цитиран в констативния протокол, като повод за проверката, конкретен сигнал, последният обективно се е оказал без връзка със случая, поради което не само, че не е бил приложен към административнонаказателната преписка при изпращането й в съда, но и не е бил представен в хода на съдебното производство от въззиваемата страна, към която още от съдията-докладчик е било отправено недвусмислено указание с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съобразно характера и предмета на настоящото съдебно производство, естеството и начина на установяване на нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, изброявайки доказателствените материали, формиращи доказателствената съвкупност по делото, въз основа на която извежда изводите си, съдът преди всичко счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, а и във връзка с приобщените писмени материали, в нужната степен убедително са установили именно изложената по-горе фактическа обстановка.