Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 994 от 07.05.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 90/2026
Вид
Решение № 994
Подписан
07.05.2026
В сила
07.05.2026
Състав
Мария Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, предл. второ · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 994

Перник, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20267160700090 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б. Х. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. Е, ет. 5, ап. 111, чрез адвокат Х. П. – САК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-1158-00***/11.02.2026г., издадена от Д. Е. К. – полицейски инспектор към О*** – П***, сектор „П**** п***“ П****, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ аа) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец.

Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че неправилно процесната ПАМ е приложена по отношение на управителя на дружеството, а не на юридичиското лице, чиято собственост е лекия автомобил. Твърди, че липсва законово основание за налагане на ПАМ от процесния вид на управителя на дружеството, като обръща внимание, че физическото лице и юридическото лице са различни правни субекти. Сочи, че неправилното определяне на адресата на акта води до издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че в процесната заповед е издадена при липса на конкретни мотиви и в нарушение на принципа на съразмерност. При изложените съображения иска от съда да отмени изцяло издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Претендират се разноски по делото.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. С подадените по делото писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателя изразява становище по съществото на правния спор и моли съда да отмени като незаконосъобразна процесната ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което прилага списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Д. Е. К. – полицейски инспектор към О***** – П****, сектор „П**** п***“ П****, редовно призован, не се явява, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В., която излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед и моли съда да отхвърли депозираната жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – П****, в настоящият съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 25-1158-****/11.02.2026г., издадена от Д. Е. К. – полицейски инспектор към О*** – П****, сектор „П*** п***“ П***, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ аа) от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец.

За да приложи тази ПАМ, ответният административен орган е приел, че жалбоподателя е извършил следните нарушения: на 22.09.2025 г., около 07:19 часа в община П*** на път Първи клас № 1-6, Б. Х., като водач на МПС в [населено място], по ПП 1-6 с посока към [населено място], управлява лек автомобил А***А**** С*** с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „А**** М****“ ООД, като в района на км. 81+200, срещу гара Р*** се движи със скорост 131 км./ч. при максимално разрешена скорост от 80 км./ч., въведена с ПЗ В26 и валидна за населеното място. Нарушението е установено и заснето с техническо средство ARН CАМ S1 с № 120*** с фиксирани дата, час и регистрационен номер в снимков материал № 0006***. След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача, наказуемата скорост е 127 км. – превишение от 47 км. В следствие на това е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 71**** във връзка с попълнена декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Констатирано е, че не носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част 2. Прието е, че виновно е нарушил: 1. чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място от 41 до 51 км./ч. и 2. чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, което управлява.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – П****, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2 ,т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. О**** е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да прилагат принудителни административни мерки. Със Заповед № 313з*** от 17.12.2025 година, директорът на О*** П*** е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и полицейските инспектори да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава шеста от ЗДвП. Видно от служебна бележка УРИ № 313р-7***/15.04.2026 г. на началник сектор „Ч***“ Д. Е. К. изпълнява длъжността полицейски инспектор в сектор „П*** п****“ към отдел „О**** п***“ при О* – П*****, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената заповед. С оглед на това се приема, че не са налице основания за отмяната ѝ в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на ПАМ като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ аа) от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма, която отговоря на описаната фактическа обстановка. Поради това, съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаване на обжалваната заповед, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които биха били от естество да доведат до различен фактически или правен извод от страна на административния орган. В съдебната практика константно се приема, че само нарушения, които са от естество да повлияят на крайният извод на административния орган, могат да се разглеждат като съществени, и в съответствие с това, само такива нарушения могат да се разглеждат като основание за незаконосъобразност на административния акт. С оглед на това, настоящият съдебен състав неконстатира основания, които да послужат за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение приложението на материалния закон и съответствието с целта на закона:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: аа) един месец – за нарушенията по чл. 182, ал. 1, т. 5 и др. от ЗДвП.

В конкретния случай, при проверка от контролните органи е установено, че водачът и настоящ жалбоподател управлява лек автомобил като извършва следното нарушение: при ограничение на скоростта от 80 км./ч. в населено място, въведена с ПЗ В-26 се движи със 127 км/ч. след приспаднат толеранс от минус 3% в полза на водача, наказуемо за превишение на скоростта по чл. 182, ал. 1 ЗДвП. При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, са 1. установено по надлежен ред управление на ППС от водач, който е представил декларация по чл. 188 ЗДвП, че е управлявал автомобила и 2. Установено превишение на скоростта в населено място над определените граници по чл. 182, ал. 1 ЗДвП. Тези предпоставки обвързват административния орган да издаде заповед за ПАМ, като съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното, и при липса на надлежни доказателства, представени от жалбоподателя, които да оборят фактическите констатации по така съставения акт, по разбиране на съда, налице са всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение, което не е направено от него успешно в хода на производството. След като от така съставения АУАН, контролните органи са констатирали фактите, пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ, и при положение, че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК, която с представените писмени доказателства не бе оборена, правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. По делото е приложен снимков материал, от който е видна скоростта на водача, локацията на извършеното нарушение, рег. номер на автомобила, което е достатъчно като реквизити да обоснове нарушението. По разбиране на съда, заповедта е мотивирана и обоснована, съдържа установените релевантни факти, които доказват извършеното от жалбоподателя деяние, съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „з“ аа) от ЗДвП се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. По делото не се установи, фактическа обстановка, различна от посочената в АУАН, поради което съдът намира, че в случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“ аа) ЗДвП, а именно водач на моторно превозно средство, който превиши разрешената максимална скорост в населено място. В тази връзка са неоснователни изложените в жалбата твърдения, че неправилно е приложена ПАМ на управителя на дружеството, а не на юридическото лице, чиято собственост е процесния автомобил, тъй като нормата е ясна и същата се прилага по отношение на водача на МПС, който в случая е индивидуализиран чрез декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП.