Решение № 3097 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110137848 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

18.02.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №37848 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.

Образувано е по повод на постъпила в съда по подсъдност от РС- гр.М. искова молба от П. П. П., чрез адв.Д. Г. от АК- гр.Л., срещу ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ...... – Управител, с която е предявен иск за 1 прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит №.......г. поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че е сключил по ел. път чрез платформата ..... с отв. дружество горния договор за потребителски кредит, по силата на който отв. кредитодател е отпуснал сумата от 4 000 лв. в полза на ищцовия кредитополучател при ГЛП от 41,04 % и ГПР от 49,71 % срещу задължението да я върне на 24 мес. вноски. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено в тежест на кредитополучателя да осигури банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1 236 лв. със срок на давност до 08.10.2024 г.

Твърди, че в чл. 6 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 6 840 лв. при неосигуряване на гаранция. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречието му с чл.22 ЗПК. Поддържа нищожност на клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение, доколкото размерът на същата надхвърляла 100 % от стойността на отпусната сума по кредита. Твърди, че с неустойката се постигало скрито оскъпяване на кредита, което целяло неоснователно обогатяване на кредитодателя.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И. ......, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва процесният договор да е недействителен, респ. – неустоечната клауза да води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски.

С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните следните обстоятелства:

-страните са сключили Договор за потребителски кредит №.......г., по силата на който на който на ищеца е била отпусната в заем сумата от 4 000 лв., предадена надлежно на кредитополучателя;

- в чл. 6 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 6840 лв. при неосигуряване на гаранция;

-при изчисляване на размера на ГПР не е включена неустойката при непредоставено обезпечение.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за основателен, поради следните съображения:

Приложен към исковата молба е неподписан препис на Договор за потребителски к р е д и т №.......г., ведно с погасителен план, като в чл.6 е уговорена неустойка за непредоставяне в срок на гаранция по кредита от 6 840 лв.

Във връзка с дадени съдебни указания отв. кредитодател представя стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, ведно с приложимите ОУ.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на 2 стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.

Процесният договор за заем е потребителски с оглед на страните по него по смисъла на чл.9 от ЗПК и се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143- 147б от ЗЗПотр., в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Уговорката по чл.6 от договора за заплащане на неустойка от 6 840 лв. за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер насрещна престация от негова страна или извършване на допълнителни разходи, което води до неоснователно обогатяване. Подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като макар в договора да е посочен ГПР от 49,71 %, в същия като разход не е включено допълнителното задължение за неустойка в тежест на потребителя.

Липсата на посочен разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД и съотв. искът е основателен, като ищцата следва да възстанови на кредитодателя само чистата стойност на главницата по кредита, на осн. чл.23 от ЗПК.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира разноски по делото, както следва: сума от 237,12 лв.- заплатена държ. такса и адв. възнаграждение за процесуална защита по делото, определено по реда на чл.38 от ЗА по Договор за правна помощ и съдействие от 28.03.2025г. При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. От справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел към момента 13 дела по искове за недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един и същи проц. представител, като на настоящия съд. състав това е трето дело на ищцата. Както вече е посочвано, съставеният договор за правна помощ и съдействие от 28.03.2025г., който е представен и по настоящото дело, е установено, че се представя и по останалите дела, заведени от ищцата.

Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на ищеца в тази насока. В случая с оглед броя дела, образувани от ищеца в ЕИСС следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с права по чл.3 от ГПК от ищеца и в тежест на отв. дружество следва да се възложат само разноските за заплатена държ. такса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ...... – Управител, по иск на П. П. П., ЕГН:**********, сключен от разстояние между страните Договор за потребителски кредит №.......г., поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ..... ......[1]Управител, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П. П. П., ЕГН:**********, 3 сума в размер на 121,24 /сто двадесет и едно евро и двадесет и четири стотинки/ евро, представляваща сторени съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4