Решение № 2177 от 24.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2177

Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА МИНКОВА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20257180702816 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, предявена от С. Т. П., [ЕГН], чрез адв. П., против Решение № 1244 от 21.10.2025 г. постановеното по АНД № 3563/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 358/05.06.2025 г., издадено от Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.178е от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се свеждат до незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Твърдят се процесуални нарушения при издаване на потвърденото с решението НП, както и че е налице маловажен случай на административно нарушение. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, респ. издаденото НП да бъде отменено. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – заместник кмет обществен ред и сигурност при община Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител с изложени доводи за правилност на решението на РС и за законосъобразност на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за оставяне в сила на решението на РС, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от С. Т. П., против НП № 358/05.06.2025г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.178е от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Установено е от фактическа страна, че на 19.02.2025г., 16:40ч. в [населено място] на [улица]срещу № 43, бил паркирал лек автомобил марка „Шкода“ с рег. номер [рег. номер] на тротоар, без мястото да е определено за това от администрацията на пътя. За така описаното нарушение на място бил съставен фиш, който бил оспорен и за нарушението е съставен АУАН № 005113/17.04.2025 г. В акта жалбоподателят е вписал, че ще направи възражения по законоустановения ред. Впоследствие било съставено и оспореното пред РС наказателно постановление.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

За да потвърди същото, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, като при издаване на АУАН и НП са спазени законовите изисквания и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдено е от съда, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено към административно-наказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал актосъставителя като свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събрани са писмени доказателства, вкл. за точното местоположение на МПС върху тротоара, както и за въвеждане в експлоатация на улицата, след ремонт, към датата на извършване на нарушението. Възраженията на страните и показанията на свидетеля са обсъдени подробно от ПРС в мотивите на решението.

Неоснователни са възраженията по касационната жалба, че за П. е останало неясно, че е извършил нарушение, поради денивелация на терена, както и поради връчване на АУАН на друго лице. Правилно е изложеното от РС в мотивите на съдебния акт във връзка с ясното очертаване на границите на пътното платно, отразено на приложеният по делото снимков материал. Допуснатата техническа грешка в обстоятелствената част на НП не се е явила пречка за изясняване на вида на нарушението и за осъществяване правото на защита на лицето, след като същото е упражнило това си право веднага и е узнало за извършеното от него още към датата на съставяне на фиша от 19.02.2025г., който е оспорил.

При това положение, както е приел РС, правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на оспорващия. По горните съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXXI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1244 от 21.10.2025 г. по АНД № 3563 по описа за 2025 г. на ПРС.

ОСЪЖДА С. Т. П., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ет.6, ап. 18 да заплати на Община Пловдив сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: