Решение № 2300 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2300 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330110304 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата Ц. И. Р. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на такса за удължаване в размер на 312 лева от Анекс за удължаване от ******** г. към сключения между ищцата и ответника Договор за кредит № ************ г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.10А във връзка с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК и чл.143 във връзка с чл.144 от ЗЗП, по изложените в исковата молба съображения, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът “ВИВУС.БГ” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

От своя страна с подадена насрещна искова молба, ответникът моли съдът да осъди 1 ищцата да му заплати сумата 988 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по Договора и Анексите към него, заедно със законната лихва, по изложените в насрещната искова молба съображения – като с подаден от ищцата, в качеството й на ответник по насрещния иск, отговор на насрещната искова молба, тя моли съдът да отхвърли насрещния иск като неоснователен и недоказан

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните са бил сключени Договор за кредит № *************** г., на *************** г. – Анекс за допълнителна сума, а на ************** г. – Анекс за удължаване, с който страните са договорили, че на ищцата се отпуска допълнителни суми към първоначално отпуснатия с Договора кредит в размер на 900 лева – а именно 400 лева, при което общата отпусната сума на кредита е станала 1 300 лева, а също така – че във връзка с удължаването на Договора, ищцата дължи на ответника такса за удължаване в размер на 312 лева.

Както признава самият ответник, в ГПР по договора не е била включена уговорената с Анекса за удължаване такса за удължаване, с което се нарушава принципа на добрите нрави, внася се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на потребителя, и се заобикалят материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на клаузата за заплащане на такса за удължаване.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че действително клаузата за заплащане на такса за удължаване противоречи на добрите нрави, заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.10А във връзка с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК и чл.143 във връзка с чл.144 от ЗЗП, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи, като се прогласи нищожността на посочената клауза.

С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер общо на 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. С. Н. - адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Същевременно, както вече бе посочено, ищцата е получила от ответника кредит в 2 размер общо на 1 300 лева, от които – както се установява от събраните по делото писмени доказателства, е заплатила на ответника 312 лева и са останали дължими 988 лева (понастоящем – 505, 16 евро).

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендиряният размер съвпада с установения от събраните по делото доказателства, действително дължим, съдът намира, че насрещният иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 21.07.2025 г. – датата на подаване на насрещната искова молба.

С оглед на изхода от спора и уважаването на насрещния иск, ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на насрещния иск, съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на така определеното юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата за заплащане на такса за удължаване в размер на 312 лева от Анекс за удължаване от ************ г. към сключения между Ц. И. Р., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***********“ № ******, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*****************” № **, адв. С. Н., И „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 16А, ет.1, офис №

2, представлявано от **************** З. С. Р., Договор за кредит №

******************* г., КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.10А във връзка с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК и чл.143 във връзка с чл.144 от ЗЗП.

ОСЪЖДА “ВИВУС.БГ” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. И. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА “ВИВУС.БГ” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул.

“*************” № ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 евро на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Ц. И. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “ВИВУС.БГ” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, СУМАТА 505, 16 евро – непогасен остатък от главницата по сключения между 3 страните Договор за кредит № ******************* г. И Анекси за допълнителна сума от ************** г. И за удължаване от ************ г. към него, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 21.07.2025 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро, И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 100 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4