Решение № 60 от 11.06.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 гр.Пловдив, 11.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 01.06.2020г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА секретар:Стефка Тошева след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д.№ 90/2020г. по описа на АС - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.

С Решение № 1460/09.12.2019г., постановено по гр.д.№

1092/2019г. по описа на ОС - Пловдив, се осъжда Областна дирекция на МВР - П., ЕИК ., да заплати на Б.К.Ц., ЕГН ********** сумата 10 182.96лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесно увреждане, което му е било причинено на 11.06.2017г. в гр.П., ул. „Е. П.” № 29, по време на изпълнение на служебните му задължения като старши полицай с месторабота IV РПУ-П., признато за трудова злополука с Протокол № 10/15.06.2017г., ведно със законната лихва от 11.06.2017г., както и 407.32лв. - разноски по съразмерност, а за разликата до предявения размер от 30 000лв. искът е отхвърлен и Б.К.Ц. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР - П. разноски по съразмерност в размер на 33.94лв.

Срещу Решение № 1460/09.12.2019г., постановено по гр.д.№ 1092/2019г. по описа на ОС - П., в частта, с която искът е уважен, е постъпила въззивна жалба, вх. № 38175/19.12.2019г., от Областна дирекция на МВР - П., ответник в производството пред първостепенния съд, с оплаквания за неправилност, искане за отмяна и за отхвърляне на иска, алтернативно – за намаляване на присъдения размер на обезщетението, както и за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

На осн. чл.265 ГПК в преклузивния срок – първото редовно съдебно заседание пред въззивния съд – е допуснато присъединяване към въззивната жалба на подпомагащата страна – П.М.Ю., ЕГН **********.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№

3604/03.02.2020г. от насрещната въззиваема страна Б.К.Ц., чрез процесуален представител адв.Т.А., въззивната жалба се оспорва, моли се за отхвърлянето й, както и се претендира присъждането на разноски.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата за отговор до насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като извърши дължимата, на осн. чл.269 ГПК, служебна проверка, при преценка на данните по делото, намира следното:

Производството пред ОС - Пловдив, в което е постановено обжалваното решение, е образувано въз основа на Разпореждане от 17.05.2019г. по гр.д.№ 2035/2018г. по описа на РС - П., за изпращане на делото по подсъдност, след като преди това с влязло в сила, като необжалвано, Решение № 355/21.03.2019г., постановено по възз.гр.д.№ 2802/2018г. по описа на ОС - П., е обезсилено частично Решение № 3449/17.04.2018г.по гр.д.№ 2035/2018г. по описа на РС - П., в частите, с които Областна дирекция на МВР - П. е осъдена да заплати на Б.К.Ц. обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната на 11.06.2017г.трудова злополука в размер на 6000лв., а за разликата до предявения размер от 30 000лв. искът е отхвърлен, както и в частите, с които са присъдени разноски по този иск, и в тези части делото е изпратено по компетентност на ОС - Пловдив.Като необжалвано, Решение № 3449/17.04.2018г.по гр.д.№ 2035/2018г. по описа на РС - Пловдив е влязло в сила в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 30 000лв. до 60 000лв.

Така, предмет на делото е парично вземане в размер на

30 000лв. на ищеца – полицейски служител за обезщетение за репариране на неимуществени вреди от причинената му средна телесна повреда по време на изпълнение на служебните му задължения, за заплащането на което се претендира ангажиране на обективната отговорност на ответника ОДМВР - П..

От фактическа страна не е било спорно, установено е, не се оспорва и следва да се възприеме следната фактическа обстановка:

На 11.06.2017г. ищецът Б.Ц., който е бил на длъжност

„старши полицай” в IV РПУ - П., назначен със заповед в ОДМВР- П., считано от 26.03.2013г.( вж удостоверение от ОДМВР - П. на л.10), по време на изпълнение на служебните задължения, е бил бутнат от нарушител - подпомагащата ответника страна П.Ю., който паднал върху ищеца, притискайки го в областта на дясното коляно, при което коляното на ищеца изпукало силно и той изпитал силна болка в тази област, но успял да се изправи с помощта на колегата си, с когото патрулирали заедно, но до края на смяната продължил да изпитва силна болка в областта на дясното коляно и затруднения при придвижването, а след приключване на смяната посетил медицинско заведение, където при извършения лекарски преглед и направената рентгенова снимка били констатирани изкълчване, навяхване и разтягане на колатералната ставна връзка на дясната колянна става и му е била поставена обездвижваща шина (вж

Протокол за трудова злополука № 10/15.06.2017г. на ТП на НОИ - П. на л.9).

При първичния лекарски преглед на 11.06.2017г. в 11ч.(вж амб. лист на л.30, анамнезата) ищецът е съобщил, че не може да стъпва на крака и да свива коляното и има силни болки, поради което е насочен за консултация с травматолог и към ОПЛ за уреждане на отпуск поради временна нетрудоспособност.След консултацията с лекар-травматолог на ищеца са били дадени препоръки за туторна имобилизация за 15 дни (л.34).При следващия преглед от лекар - специалист на 23.06.2017г.(л.28) е констатирано, че 14-дневната туторна имобилизация е свалена, ищецът има ограничени движения в дясно – затруднена и болезнена флексия, има остатъчна болезненост в колянната става – парапателарно, назначени са НСПВС и физиотерапевтични процедури и е дадено мнение за продължаване на времената нетрудоспособност за 1 месец.При последващия лекарски преглед на 10.07.2017г.(вж амб.лист на л.29/ е била свалена туторната имобилизация, установени са обективно хипотрофия на бедрената мускулатура, ограничени движения, остатъчна болезненост в колянната става- парапателарно и положителен симптом на Аплей, Макмъри и Чаклин и след като е констатирано, че диагностичната цел не може да бъде постигната при условията на извънболичната помощ, поради изчерпани диагностични възможности, е прието, че следва да се направи ЯМР, а, след извършения ЯМР, от който са установени данни за увреда на ПКВ( вж амб. лист от 01.08.2017г. на л.31) ищецът е бил насочен за пластика на ПКВ /предната кръстна връзка/ на дясното коляно.

На 21.08.2017г. ищецът е постъпил за оперативно лечение (вж епикриза от ВМА - МБАЛ С. на л.21), след което, на 22.08.2017г. е претърпял операция за пластика на предната кръстна връзка/ПКВ на дясното коляно, болничният престой е продължил една седмица и ищецът е изписан на 28.08.2019г. в добро общо състояние, като са му дадени препоръки са за отбременяване на крайника за срок от 30 дни, същият е бил вертикализиран и имобилизиран с 2 патерици, изписана му е терапия и му е разрешен отпуск, поради временна нетрудоспособност.

При прегледа на 13.12.2017г.(вж амб. лист на л.36), 6 месеца след злополуката, ищецът е имал лек оток на болната става, болков синдром при палпация и движения и хипотрофия на бедрената мускулатура.

Съгласно ЕР на ТЕЛК от 15.12.2017г./л.22/, като е констатирано, че ищецът е бил със самостоятелна походка в леко накуцване в дясно, с ограничени движения в крайната фаза на флексия в ставата, състоянието му след извършената операция на 22.08.2017г. е нестабилизирано, не са възстановени движенията в ставата в пълен обем, както и е необходимо продължаване на рехабилитацията, без ищецът да е инвалидизиран, е оправдана временната му нетрудоспособност за времето от 08.12. до 15.12.2017г. и същата е продължена.

Злополуката с ищеца на 11.06.2017г. е била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-195/19.06.2017г. на ТП на НОИ – П.(л.6-10), а от неоспореното заключение на СМЕ (л.117-126) е установено да е налице пряка причинна връзка между нараняванията на ищеца на дясната колянна става и трудовата злополука.

Ищецът е ползвал непрекъснат продължителен отпуск, поради временна нетрудоспособност, от датата на злополуката на 11.06.2017г.до 14.01.2018г., или общо 7 месеца и 4 дни.От доказателствената съвкупност по делото, показанията на разпитаните свидетели и заключението на СМЕ не е установено ищецът да е бил обездвижен напълно, както и не е била констатирана трайната му нетрудоспособност. От гласните доказателства при първоначалното разглеждане на делото –обясненията на вещото лице д-р Б. в с.з. на 19.09.2018г. и показанията на св.А. К.-Ц. и С. Б. в същото с.з. е установено, че, след злополуката на 11.06.2017г.ищецът е изпитвал силни болки, имал е оток, не е можел да свива коляното и да стъпва на десния си крак, бил е обездвижен, на легло, имал е трудности при придвижването и обслужването, бил е неспокоен и травмиран, изпитвал е сериозни болки и след операцията, както и ограничения при придвижването и обслужването, търпял е и ограничения в социалните си контакти.Болките и неудобствата на ищеца постепенно са намалявали във времето с възстановяване на връзката в ставата и от февруари 2018г. ищецът се е върнал на работа.

По заявление на ищеца(л.108 ), ответникът е заплатил и ищецът е получил на 29.05.2018г. парична сума в размер на 4 817.04лв., представляваща еднократно обезщетение на осн.чл.238, ал.1 ЗМВР в размер на 6 месечни възнаграждения.

Без уважение е оставено искането на ищеца в заявление, вх.№ 92-15670/18.10.2017г.(л.13) до ЗК“ДЗИ – Ж.“ ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000лв. за репариране на неимуществени вреди от трудовата злополука от 11.06.2017г. по застрахователен договор за групова рискова застраховка“Живот“ на служителите на МВР № 5785 опм-16-5785 mng-5/24.03.2016г.(л.16-20/, за което ищецът е уведомен от застрахователя с писмо, изх.№ 92-3112/19.10.2017г./л.15/, тъй като имуществените вреди не представлявали покрит риск по застраховката, поради което не се дължало изплащане на обезщетение за тях.

За да постанови решението в обжалваната част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за репариране на неимуществени вреди в размер на 10 182.96лв., е прието за неоснователно възражението за недопустимост на иска, а по същество поставеният на разглеждане правен спор е сведен до това след изплащане на ищеца на предвиденото в чл.238, ал.1 ЗМВР обезщетение за средна телесна повреда в размер на 4817.04лв. ищецът, като служител на МВР дали не е загубил правото да получи обезщетение за същото събитие в по-висок размер от предвидения в специалния закон.Прието е, че смисълът(целта) на нормата на чл.238, ал.1 ЗМВР е да облагодетелства служителите на МВР, като им гарантира по-опростен и бърз ред за получаване на гарантирано по размер обезщетение за понесените по служба телесни увреждания, без да се налага да прибягват до съдебни процедури и свързаното с тях забавяне и процесуални тежести, но не и да ги лиши от възможността, когато претърпените от тях вреди надхвърлят тези, които се покриват от предвиденото в специалния закон обезщетение, да потърсят по съдебен ред репарирането им, аналогично на общата разпоредба на чл.200 КТ.Ето защо е прието, че размерът на дължимото обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.52 ЗЗД, са съобразени следните конкретни правно релевантни обстоятелства: значителният интензитет на първоначално претърпените на 11.06.2017г. болки, отокът и невъзможност да свива коляното и да стъпва на десния крак, като е съобразно, че ищецът не е бил в безпомощно състояние, тъй като е можел да ходи самостоятелно с направената му туторна имобилизация; продължителността на болките и нестабилността, затрудненията при свиване на коляното; настъпилата хипотрофия на бедрената мускулатура; претърпените . допълнителни болки и ограничения и при извършената на 22.08.2017г. операция и едноседмично болнично лечение и раздвижването след това; общата продължителност на възстановителния период след злополуката 7м. и 3 дни, през които ищецът е търпял болки и ограничения, които обаче постепенно са отшумявали с времето, като са останали ограничения само в крайната фаза на сгъване и разгъване ; съобразено е, че в нито един момент ищецът е не е бил обездвижен напълно и на легло и изцяло зависим от чужди грижи, а е могъл да се придвижва самостоятелно, макар и със затруднение; липсата на трайно и невъзвратимо засягане на двигателната функция; липсата на сериозна промяна в икономическата обстановка в страната спрямо момента на злополуката.Ето защо, е прието, че обезщетение в размер на 15 000лв. в най-пълна степен би репарирало причинените на ищеца неимуществени вреди.За недоказано е прието възражението на подпомагащата страна за съпричиняване на резултата от ищеца, на осн.чл.51, ал.2 ЗЗД, конкретно ищецът да е предизвикал скъсването на предната колянна връзка след злополуката на 11.06.2017г., поради по-ранно сваляне на туторната имобилизация. След приспадане от дължимото обезщетение в размер на 15 000лв.на сумата 4817.04лв., в какъвто размер е заплатеното и полученото от ищеца обезщетение на същото основание, с решението в обжалваната част е присъдено обезщетение за репариране на причинените неимуществени вреди в размер на 10 182.96лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.06.2017г. до окончателното изплащане.