Решение № 249 от 09.06.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Невена Пл. Великова

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора Б. Здр. К. като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20251800500974 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 6541/11.04.2025 г., постановено по гр. дело № 40039/2024 г. по описа на Софийски районен съд, е уважен частично осъдителен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 6, §1 ЕКПЧ от Б. Г. Л. срещу Софийски градски съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавено правосъдие по в. гр. д. № 9423/2018 г. по описа на СГС.

Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 500,00 лв. до пълния предявен размер от 1500,00 лв.

И двете страни са обжалвали така постановеното решение в законоустановения срок.

Във въззивната жалба на Софийски градски съд се сочи, че първостепенният съд при формиране на решаващите си изводи е отчел единствено обективно изтеклия период от време за разглеждане на делото, без да съобрази факта, че част от периода, включен в продължителността на делото, била обхваната от обявената пандемия от COVID – 19. В определен период достъпът до съдебните сгради бил забранен във връзка с предприетите на национално ниво мерки за защита живота и здравето на 1 гражданите. Нарушен бил ритъмът на работа, което довело до струпване на множество дела и едновременното им обявяване за решаване. Отделно от това, се изтъква, че Софийски градски съд е един от най – натоварените съдилища в страната с изключително голямо постъпление на дела. В заключение искането към въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено. В условията на евентуалност се иска присъденото обезщетение да бъда намалено като размер.

В насрещната въззивна жалба на Б. Г. Л. се акцентира, че въззивникът и ищец пред първата инстанция е млад професионалист, ангажиран активно със защита правата на потребителите, поради което процесното дело на СГС, по което все още нямало постановено решение, рефлектирало негативно върху психиката му. Посочва се също, че насрещната страна Софийски градски съд не е представила копие на в. гр. д.

№ 9423/2018 г., поради което следвало да се приложат последиците на чл. 161 ГПК.

Цитираното дело нямало фактическа сложност, тъй като страните по него не спорели по фактите. По отношение на правната сложност – въззивникът подпомогнал съда, като представил относима съдебна практика. Същият не създавал пречки за развитието на делото, нито давал повод за отлагане на заседания. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд следвало да съобрази и факта, че и понастоящем по процесното дело № 9423/2018 г. няма постановено решение. Поради всичко изложено, по същество се иска обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, като се присъди обезщетение в пълния претендиран размер от 1500,00 лв.

И по двете жалби в законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани отговори, в които се преповтарят аргументи от разменените в първа инстанция книжа (искова молба и отговор), както и доводи от жалбите. В допълнение въззиваемият и въззивник по насрещната въззивна жалба Б. Г. Л. намира за неоснователно възражението за организационни затруднения в работата на съдилищата по време на пандемията, тъй като съдийската работа не била обвързана от физическо присъствие в сградата на съда. Въззивникът и въззиваем по насрещната жалба Софийски градски съд в своя отговор добавя, че делото, от чието забавяне се претендира обезщетение за вреди, е с материален интерес от 1,20 лв., поради което не може да нанесе вреди и трайни последици върху психиката на никоя от страните.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът и въззиваем по насрещната въззивна жалба СГС не се представлява. В предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа всички свои доводи и искания по същество.

Насрещната страна Б. Г. Л., представлявана от своя пълномощник, също поддържа заявените до момента доводи и искания. Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилност на първоинстанционното решение, като предлага същото да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка 2 съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б. Г. Л. срещу Софийски градски съд. Ищецът твърди, че е предявил иск за връщане на недължимо платена банкова такса срещу „Централна кооперативна банка“ ЕАД, позовавайки се на неравноправна клауза. Първоинстанционното производство завършило с решение на 08.05.2018 г., с което искът бил отхвърлен. Ищецът подал въззивна жалба, по която било образувано въззивно гражданско дело № 9423/2018 г. по описа на СГС. Делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2019 г., като впоследствие това заседание било отложено. На 27.06.2019 г. делото било обявено за решаване, но съдебно решение все още не било постановено. Ищецът два пъти подал молба за постановяване на решение – на 03.09.2020 г. и на 29.06.2021 г.

Въпреки това решение не било постановено в продължение на повече от 5 години (към момента на подаване на исковата молба). Ищецът счита, че във въззивната инстанция е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане и решаване на делото. Страните по делото нямали спор, че банковите такси за обслужване на сметка са начислени и платени в твърдените размери, както и че банката едностранно е променила тарифата си. Ищецът приложил и съдебна практика по сходен казус. Акцентира, че е адвокат по професия и приема като своя кауза защитата на потребителските права. Забавянето на процесното дело, което го касаело като страна в лично качество, разколебавало увереността му в смисъла на дейността му и нанасяло вреда върху психиката му. По същество ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендира и съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор. Ответникът намира предявеният иск за неоснователен. Признава фактите, че процесното дело е обявено за решаване на 27.06.2019 г. и че по него все още не е постановено решение, но това не водело автоматично до извод за нарушаване на разумния срок. Изтъква, че Софийски градски съд има висока натовареност, а пандемията от COVID-19 е довела до смущения в работния процес и струпване на множество дела, които едновременно са обявени за решаване. Процесното дело не следвало да бъде разгледано и разрешено с приоритет спрямо други дела, особено предвид обстоятелството, че нямало значим интерес. Предмет на делото бил иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.

55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за връщане на сумата от 1,20 лева главница, представляваща неоснователно събрана такса за обслужване на банкова сметка.

Минималните вреди от своя страна водели до възможността държавата да се освободи от отговорност или да се присъди обезщетение в минимален размер. По същество се иска отхвърляне на претенциите. В условията на евентуалност, ако се присъди 3 обезщетение, искането на ответника е същото да бъде в минимален размер.

Първоинстанционният съд е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че въззивно гражданско дело № 9423/2018 г. по описа на СГС е обявено за решаване на 27.06.2019 г.

Копие на въпросното въззивно дело е изисквано два пъти с указване на последиците по чл. 161

ГПК, но същото не е представено от Софийски градски съд.

Свидетелят В. В. заявява, че ищецът е адвокат, които е посветил кариерата си на дела, свързани с кредити. Интересите му били изцяло в тази сфера и за него било важно да се докаже именно в тази област. Делата, които завеждал в тази връзка, действително не били с висок материален интерес, включително процесното.

Те били обаче принципно важни, за да се преустановят порочни практики на банките.

Конкретно във връзка с процесното дело, ищецът се ядосвал, че така и не се стигало до постановяване на решение и приемал това като личен неуспех. Съдът се доверява на изложеното от свидетеля, т. к. същото е в синхрон с твърденията на страните и не се опровергава от други доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Двете въззивни жалби против първоинстанционното решение са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбите се явяват допустими и настоящият съдебен състав ги разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивните жалби.

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 6, §1 ЕКПЧ.

В тежест на ищеца е пълно и главно да докаже в процеса кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1.) нарушаване на изискването за разумен срок; 2.) настъпили неимуществени вреди и 3.) причинно – следствена връзка, т. е. вредите да са пряка и непосредствена последица от забавянето на делото.

При преценката дали продължителността на производството надвишава разумния срок се съобразяват: фактическата и правна сложност на делото; процесуалните действия на съда (т. е. дали същият е положил усилия за своевременно 4 приключване на делото, дали е положил усилия за дисциплиниране на участниците в процеса и т.н.); процесуалното поведение на страните (дали същите са съдействали или напротив – необосновано са причини забавяне на делото, отлагане на заседания и пр.); интерес и значимост на делото (т. е. защита на какви блага се търси в производството, за което се твърди, че е забавено).

В настоящия случай обективно има забавяне в решаването на в. гр. д. № 9423/2018 г. по описа на СГС – същото е обявено за решаване на 27.06.2019 г. и до настоящия момент няма произнасяне по същество, т. е. в продължение на 7 години.

Действително натовареността на Софийски градски съд е много висока и предвид, че въззивното дело е образувано през 2018 г., а е обявено за решаване на 27.06.2019 г., настоящият съдебен състав намира, че СГС е процедирал ритмично при разглеждането на делото и в рамките на около година го е обявил за решаване. От този момент нататък е налице забавянето и то касае постановяването на решение. Основателно е възражението на въззивника Б. Г. Л., че пандемията, свързана с COVID-19, не оправдава забавянето на делото, т. к. в случая делото е било обявено за решаване преди обявяване на извънредно положение. Забавянето в случая не е свързано с необходимост и невъзможност за провеждане на открити съдебни заседания в сградата на съда, с обективни пречки при събирането на доказателства и т. н. Колкото да фактическата и правна сложност по делото, по твърдение и на двете страни, а и по свидетелски показания, се касае за иск за връщане на недължимо платено по потребителски договор с банка, по – конкретно за събрана банкова такса въз основа на неравноправна клауза. Поначало това са дела, по които няма солиден обем от доказателства и дейността на съда се свежда до правен анализ на договорни клаузи.

Отделно от това, по потребителските спорове има изобилна и до голяма степен уеднаквена практика, включително на СЕС, което значително облекчава дейността на националните съдилища. Дали обаче процесното дело пред СГС се е отличавало с някакви специфики, както и какво е било процесуалното поведение на въззивника, са въпроси, които не могат да бъдат установени пълно и главно по категоричен начин, защото Софийски градски съд не е представил копие на делото, въпреки че двукратно са му давани указания в тази насока и е предупреден за последиците по чл. 161 ГПК.