Решение № 673 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Варна, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова при участието на секретаря М. Ив. И. като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20253100500994 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на М. И.

А., чрез адв. А. (ВАК) срещу Решение № 920 от 15.03.2025 година, постановено по гр. д. № 11 053/2023, по описа на РС-Варна, 43 - ти състав, с което е бил отхвърлен предявения от М. И. А., ЕГН **********, иск против Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета ***, за установяване по отношение на ответника Община Варна, че ищецът М. И. А. е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, попадащ в селищно образование „Боровец-север“ с площ от 479 кв. м, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: *** ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с площ от 35 кв.м, състояща се от дневна кухня с кухненски бокс и склад, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 1996 година до датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г., на чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с която М. И. А., ЕГН **********, с адрес: *** е била осъдена да заплати на Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета ***, стоР.те разноски по делото в общ размер на 1300 лева, на основание 1 чл.78, ал.3 ГПК.

Според въззивната жалба атакуваното решение се явява необосновано и не почива на правилно тълкуване на събраните в хода на процеса доказателства. Сочи се, че АЧОС има единствено декларативен характер и ответника не е провел успешно доказване, че процесния имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ. Сочи се още, че владението е доказано и че не е било смущавано в процеса на всички тези години. В заключение се настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен и претенцията – уважена.

Отговор от страна на Община – Варна не е постъпил.

В съдебно заседание по делото въззивницата А., редовно призована, не се явява, не се представлява, но с писмена молба адв. А. е заявила, че поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи, като отмени атакувания съдебен акт и уважи претенцията.

Въззиваемата страна – Община – град Варна, редовно призована, се представлява от ю.к. Т., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС съдебното производство е образувано по искова молба на М.

И. А., ЕГН **********, против Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета ***, за приемане на установено в отношенията им, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, попадащ в селищно образование „Боровец-север“ с площ от 479 кв. м, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: *** ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с площ от 35 кв.м, състояща се от дневна кухня с кухненски бокс и склад, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 1996 година до датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 година.

В исковата си молба ищцата твърди и поддържа, че на 03.12.1984 година по силата на ПМС №11 от 03.03.1982 г. и Решение №15/253-5-5/27.11.1984 г. на ИК, с удостовеР.е №13/03.03.1984 г. Общинският народен съвет - Варна е предоставил на И.А.И. б.ж. на гр. Варна – баща на ищцата, правото на ползване върху хавра с площ от 700 кв.м, находяща се в землището на *** при граници: В. Д., Й. В., К. Й., която да се ползва за трайни насаждения, за задоволяване нуждите на гражданите.

Също според ИМ през 1989 година И.А.И. е подал в Районен народен съвет „Аспарухово“, документи за издаване на виза за проектиране, като представя издаденото му удостовеР.е №13/03.03.1984 г. на ИК на ОбНС – 2

Варна. На същия е разрешено проектирането на паянтова, масивна, полумасивна или от сглобяеми елементи, сезонна постройка с площ до 35 кв.м, с височина 2,80 м. , състояща се от дневна, кухня с кухненски бокс и склад, като е построена въз основа на архитектурен проект. Ищцата е посочила, че са посадили череши, мушмули, изкопали кладенец и септична яма; че е имота е редовно поддържан и че е водоснабден и електрифициран.

Ищцата сочи още, че през 1995 година е осигурила средства заплащане на парична сума, т.е. за закупуване на имота, в полза на Община Варна, като също оттогава само тя осъществява грижи за процесния имот. Сочи още, че през 1996 година е живяла там необезпокоявано. Според ИМ през 2012 година, след приемане на ПНИ за с.о. „Боровец-север“, една част от процесния имот е придаден към съседен на бивш собственик И.С.Т., без ищцата да бъде уведомена. Твърди, че като ползвател има право да получи заплащане на подобР.ята, на осн. §4б ЗСПЗЗ. Тя намира, че е придобила поземления имот и построената в него сграда въз основа на упражнено давностно владение, в периода от 1996 година до датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът – Община – Варна е оспорила претенцията.

Пред ВРС от фактическа страна е било установено следното:

С удостовеР.е №13/03.12.0984 г., издадено въз основа на решение №15253-5-5/27.11.1984 г. на ИК на ОбНС Варна, в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г., на И.А.И., от гр. Варна, е предоставено правото на ползване върху следния недвижим имот – хавра, с площ от 0,7 дка, находяща се в землището на гр. Варна, при граници: В. Д., Й. В., К. Й., като съгласно посочения писмен документ, имотът може да се ползва за трайни насаждения.

Представена е и окомерна скица - виза за проектиране от 11.04.1989 година, издадена от РНС „Аспаруховски“ – Варна, от която се установява, че в имота на И.А.И., находящ се в м-ст „Боровец“, се разрешава да бъде проектирана паянтова, масивна, полумасивна или от сглобяеми елементи, сезонна постройка, с площ до 35 кв.м и височина на цокъла – до 30 см над терена.

Видно от приобщеното по делото удостовеР.е за наследници изх. №УН7/10.01.2022 г., издадено от община Белослав, след смъртта на И.А.И., настъпила на 05.01.2022 година, същият е оставил за наследници по закон – съпругата С.С. И. и двама низходящи – син С.И.А., и дъщеря – М. И. А..

Съгласно удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена, изх.

№ИУИ-22/24.08.2023 г. на Община Белослав, имената И.А.И. и И.А.И., са имена на едно и също лице.

Видно е от Акт за частна общинска собственост №10671/19.07.2021 г., че процесния имот е актуван като общински - ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, с.о. „Боровец - свер“, с площ от 479 кв.м, с граници:

ПИ *** на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

Видно от скица №15-687225/25.06.2021 г., издадена от СГКК – Варна, поземлен имот с идентификатор ***, с предишен идентификатор *** и номер по предходен план – 5473058, имотът е собственост на Община Варна и 3

И.С.Т., при равни права в съсобствеността – по ½ ид.ч. за всеки от съсобствениците; Ответникът представя и по делото е приобщен пълен препис от документите по съставяне на АЧОС №10671/2021 г. Видно от приложеното по преписката решение №600/23.03.1999 г. на Поземлена комисия Варна, признато е правото на собственост на наследниците на И.С.Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на 10 недвижими имота. Съгласно т.6 от решението, имот, представляващ нива с площ от 25,300 дка, находящ се в землището на „Галата“, м-ст „Топузлук“, съгласно комбиниран план на м-ст „Боровец-север“ от 1997 г., обхваща множество /над 20/ имоти, в т.ч. имот пл. №2709.

Съгласно извадка от таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в с.о. „Боровец“ –север, кв. „Галата“, гр. Варна, задължени лица за имот №3058, при равни части, са Община Варна и И.С.Т.. Видно от таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план местност „Боровец-север“ кв. „Галата“ гр. Варна, в КП от 1995 г., имот №2709 е записан на неидентифициран собственик.

Видно от разписен лист към КП от 1996 г., за „Боровец-север“, за имот пл.

№2709 не е посочен собственик.

Пред ВРС са били разпитани свидетели:

Свидетеля М. В. П. сочи, че той и бащата на ищцата били приятели и му е известно, че тя и нейното семейство са собственици на имота от над 40 години. Заявява, че през 1999 г. бил направил 10 сондаж в мястото, като след влошаване здравословното състояние на неговия приятел, свидетелят посещавал регулярно имота за да го поддържа. Заявява, че той бил изкопал основите на построената в имота сграда, като това било сторено през 1990 г.

След това М. А. и нейния мъж построили две стаички, а след това ходели на мястото и го ползвали. Посадили в имота овощни дръвчета и малинови храсти. Заявява, че когато за последно бил посетил имота, това било преди много години, като тогава къщата не била завършена. Видял я едва няколко дни преди даване на показания пред съда. Заявява, че първите му впечатления от имота са от 1999 г. или 1998 г. /при поранно твърдение, че е копал основи за къщата през 1990 г./. В показанията си пред съда, св. Д. Я.Д. – бивш съжител на ищцата, заявява, че ищцата има имот в м-ст „Боровец“, като същият бил „даден“ на нейния баща много отдавна. В имота има постройка – малка едноетажна къща. Имотът бил обработваем, като той и ищцата често го посещавали за да го поддържат. Впечатленията на свидетеля от имота, датират от 1996 – 1997 г. Тогава сградата била на груб строеж. Покривът на къщата бил направен около 2000 г. В имота били посадени много овощни дръвчета.

По делото е била изслушана и неоспорена Съдебно Техническа експертиза, според която за територията, в която е разположен процесният имот са налични четири плана и карти. В кадастрален план на „Западно от Галата“ от 1979 г., с текущо попълване през 1989 г. и 1991 г., процесният имот с идентификатор *** е нанесен с № 2709, с площ от 755 кв.м, при граници:

2710, 9505, 2708, 2702. Имотът е без посочен собственик в разписния лист към плана. В кадастрален план на „Боровец - север“, одобрен със заповед № Р115/2904.1996 г., процесният имот с идентификатор *** е нанесен с № 2709, 4 с площ от 755 кв.м, при граници: 2710, 9505, 2708, 2702. Имот №2709 попада в три стари имота - стар имот № 100.52 записан на И.С.Т., стар имот № 100.602, записан на „неидентифициран“ собственик - с вид на собствеността: общинска публична собственост и стар имот № 100.54, записан на И.С.Т.. В ПНИ /плана на новообразуваните имоти/ на с.о. „Боровец - север“, одобрен със заповед № РД-127706/313/19.10.2012 г. на областен управител на област Варна. Съгласно ПНИ, процесният имот с идентификатор *** е нанесен с № 5401.3058, с площ от 479 кв.м, при съседи на имота: 5401.9508 - улична мрежа община Варна; 54012708 - двор -Д.Г.Д.; 5401.3050 двор - И.С.Т.; 5401.3049 – двор - община Варна и др.; 54012710 - двор - Й.В.Д. Новообразуваният имот е собственост на: И.С.Т. за 1/2 ид.ч. и на община Варна – за ½ ид.ч. Съгласно действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-187З/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК и № КД-14-03189723.07.2013 г. на началник на СГКК - Варна, поземлен имот ** област Варна, община Варна, *** вид собственост - съсобственост, вид територия урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 479 кв. м, стар номер 5473058, е записан на община Варна, без данни за идеалните части, съгласно Акт за общинска собственост № 116 том LVIl рег. 21537 дело 12744 от 26.07.2021г., издаден от Служба по вписванията гр.Варна и И.С.Т., за 1/2 ид. част от правото на собственост. Според вещото лице, налице е пълна идентичност между имота в АЧОС № 10671/2021 г. с новообразуван ПИ 3058 по ПНИ на с.о. „Боровец-север“, „Галата“, Варна и с процесния имот с идентификатор ***, като същата се установява по местонахождение, площ, графично изображение и граници, и съседи на имота. За периода от преди колективизацията до 2000 г., когато са утвърдени околовръстните полигони на новите селищни образувания (решение № 322-4/29.05.2000 г. на ОбНС – Варна), процесният имот е бил земеделски – нива или лозе . Теренът, в който попада имотът е включен в баланса на ОТКЗС „Варна“, учредено на 03.03.1959 г., след което поради характера на същия и невъзможността да бъде обработван машинно, като блок на ТКЗС, същият терен е определен, като зона за земеделско ползване. Вещото лице сочи, че по-късно тези теР. попадат в обхвата на разпоредбите на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не губят земеделския си характер до 29.05.2000 г., когато това се осъществява с обособяването на околовръстните полигони на селищните образувания. За процесния имот не са установени данни същият да е бил одържавен или да е бил съставен акт за държавна собственост, да е бил включен в ТКЗС или ДЗС.