Решение № 105 от 04.12.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Трявна, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И. като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100176 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.

Ж. А. против „СИТИ КЕШ“ООД.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2023 г. страните са сключили договор за кредит №866228, по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 1000,00 лв., при договорно уговорения условия за връщане на сумата. В договора било уговорено и обезпечаването му от длъжника с банкова гаранция или поръчител, при условията на чл.33 от Общите условия на договора. При непредоставянето на такава гаранция се дължала неустойка. Уговорено било и заплащането на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на договора. Ищецът усвоил кредитния ресурс, но не дължал плащания за неустойка. В исковата молба се излагат правни съображения за недействителност на сключения между страните договор за кредит, поради начисляването на такса за експресно разглеждане и такса за удължаване срока на договора. На това основание се твърди, че ищецът е заплатил без основание сума по договора в размер на 1200,00 лв.

Претендира се в исковата молба да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1200,00 лв., като платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който: Твърди, че между страните е налице валидно заемно правоотношение, по силата на което ответникът предоставил на ищеца финансов ресурс в размер на 1000,00 лв., а ищецът се съгласил да върне главницата, ведно с лихва, при условията на договора за кредит. Главницата от 1000,00 лв. е усвоена от кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез плащане на каса на „Изипей“АД. Поради това кредиторът имал валидно правно основание да задържи плащанията по договора за кредит. Счита се, че договорът за кредит между страните е действителен.

Претендира се в писмения отговор отхвърлянето на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения Е. И., поддържа подадената искова молба. Ответникът, чрез писмено становище на упълномощен адв. Х. М., поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намери следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „СИТИ КЕШ“ООД (като заемодател) и Д.

Ж. А. (като заемател) е сключен договор за паричен заем Кредирект №866228/23.05.2023 г., при следните уговорени параметри: размер на отпуснатия заем – 1000,00 лв.; размер на погасителната вноска – 1 Х 1050,06 лв.; ден на плащане – петък; вид вноска – месечна; ГПР на разходите по заема – 48,62%; брой вноски – 1; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05%; дата на падеж – 07.07.2023 г.; обща сума за плащане – 1050,06 лв.; такса за експресно разглеждане – 512,94 лв.; вноска с такса експресно разглеждане – 1563,00 лв. Съгласно чл.4 от договора, ГПР на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифа за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. В чл.5.4 от договора е уговорена възможността да бъде използване от заемателя допълнителната услуга „удължаване на заема“ при условията на чл.32 от приложимите към договора Общи условия и след заплащане на съответната такса, предвидена в Тарифата за таксите и 2 разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ООД. Съгласно чл.32 от Общите условия на „СИТИ КЕШ“ООД за заеми „Кредирект“: услугата „удължаване на заема“ позволява на заемателя да удължи срока на договора с избран от него в съответствие с предоставената му за това възможност срок, като за целта заемателят дължи такса, опредЕ. в тарифата на заемодателя; заемателят може да се възползва от услугата неограничен брой пъти, като изборът на тази услуга не представлява сключване на нов заем, като запазва параметрите на лихвен процент и дължима главница съгласно сключения договор за заем; услугата се активира на датата на падежа, съгласно първоначално договореното, респективно последния уговорен допълнителен срок; заемателят е погасил своето задължение за заплащане на лихви, такси за използвани незадължителни услуги или други възникнали задължения към момента на падежа на първоначално договореното, респективно допълнително договореното; при заплащане от страна на заемателя на сума, равна или по-голяма от размера на таксата за удължаване срока на договора, същият може да се счита удължен за срок, определен от страните с анекс.

Не е спорно също по делото, че уговорената като заем сума в размер на 1000,00 лв. е получена от заемателя.

От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице К. Д., се установява следното: Разходите за ГПР, предвидени в договор за паричен заем №866228/23.05.2023 г. представляват само разходи за лихви. При уговорени и използвани такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на договора кредитът се оскъпява, съответно – с такса за експресно разглеждане – 56,30%; с такса за удължаване на договора – 34,00%. По посочения договор за паричен заем е платена сумата от 2380,00 лв. Сумата е платена на седем вноски по 340,00 лв., касово, като такси за удължаване на договора. От обясненията на вещото лице в о.с.з. на 04.11.2025 г. става ясно, че ако таксата за експресно разглеждане бъде включена като разход, ГПР по договора би бил 104,92%. Всяка такса за удължаване срока на договора оскъпява кредита с 34% и ако еднократният й размер бъде включен като разход ГПР по договора би станал 138,92% Платената от ищеца сума в размер на 2380,00 лв. е отразена като платена за удължаване на срока на договора общо 7 пъти.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намери за 3 установено следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за паричен заем Кредирект №866228/23.05.2023 г. е посочен ГПР от 48,62 %, но този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва таксата за 4 експресно разглеждане, но съдът счита че следва да бъде включена в него, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: Съобразно Общите условия към договора за паричен заем, експресното разглеждане на заема представлява незадължителна услуга, предоставяна от заемодателя при отправяне на искане за заем, която осигурява разглеждане на отправеното искане до един час, считано от момента на неговото отправяне. Действията, предвидени в клаузите за услугата, са свързани пряко с кредитното правоотношение, а именно с отпускането на средствата по договора за кредит, и са известни на кредитора при сключване на договора. Според императивната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което обосновава изводът, че таксата за експресно разглеждане представлява именно действие по усвояване на кредита, поради което уговарянето й е в противоречие с цитираната разпоредба на чл.10а ал.2 ГПК.

Не на последно място, размерът на таксата за експресно разглеждане е над 50% от предоставената като кредит сума (при кредит в размер на 1000,00 лв. таксата за експресно разглеждане е 512,94 лв.). Всичко това показва, че целта на посочената договорна клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане от кредитора на искането на кредитоискателя за получаване на кредит е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора. Това допълнително възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.

Невключването й в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.

Съобразно императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва при просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че ГПР без включена такса за експресно разглеждане е 48,62%, а с включена тази такса е в размер на 104,92%, което допълнително сочи, че е налице несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, като действителният надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва при просрочени задължения в левове и във валута, 5 опредЕ. с постановление на Министерския съвет на РБългария, който към момента на сключване на договора е 63,85%.

Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.