Решение № 345 от 18.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Варна , 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина М. Събева

Членове:Мая Недкова мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502329 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 2477 от 19.06.2020 г., постановено по гр. д. № 17640/2019 г. по описа на РС - Варна, XXV състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: ********** сумата от 1805,33 лева (Хиляда осемстотин и пет лева и 33 ст.), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 256 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 237,89 лева (Двеста тридесет и седем лева и 89 ст.), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., на основание чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от КТ, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на 1 чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни.

Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Т. А. П., чрез адвокат З. Н. - РАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призована, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Т. А. П., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: ********** срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр.

Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2003,60 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 297,48 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периодаот 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши инспектор в РУ – Провадия, което е на структурно подчинение на ОД на МВР - Варна.

Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1680 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1920,24 часа и води до допълнителни 240,24 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 2003,60 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на 2 разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

В съдебно заседание, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение по размер на предявените от Т. А. П. срещу ОД на МВР – Варна, искове чрез намаляването им, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР – главната претенция да се счита предявена в размер на 1805,33 лева, като производството по делото е прекратено за разликата над 1805,33 лева до предварително предявения размер от 2003,60 лева, на основание чл. 233 от ГПК; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – същият да се счита предявен за сумата от 237,89 лева, като производството по делото е прекратено за разликата над 237,89 лева до предварително предявената сума от 297,48 лева, на основание чл. 233 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът Т. А. П. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.

Видно от Кадрова справка № 61923/28.11.2019 г., Т. А. П. в процесния период е заемал длъжността младши оперативен дежурен в „Оператвна дежурна част“ към РУ – Провадия, при ОД на МВР – Варна, считано от 15.04.2015 г. до датата на издаване на справката.

В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.

Видно от съпоставянето на платежни бележки и справки за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 171 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 152 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 120 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 168 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 136 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 160 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 128 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 112 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 176 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 136 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 168 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Т. А. П. е положил общо 1803 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, възнаграждение в общ размер на 1805,33 лева за разликата от 256 часа преобразуван нощен труд.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно 3 графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.

Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.